Решение № 17205 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2019 г.

Решение № 17205 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Адая" ЕООД, ЕИК: 203714835, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Чаталджа" № 97, вх. А, ап. 8, подадена чрез пълномощник – адвокат И. Ангелова, против Решение № 3/2.01.2019 г., постановено по административно дело № 2094/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 18-2999/13.04.2018 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 20, ал. 1 ЗОЗЗ, като се излагат съображения за това, че в случая е неприложима процедурата по промяна предназначението на имота. Иска се отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество, като се уважи подадената жалба и се задължи административния орган да извърши исканата услуга. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател "Адая" ЕООД и ответникът – Началник на СГКК – Варна, редовно призовани, не изпращат представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Относимите за спора факти не са спорни, а те са следните: Дружеството – жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим имот с площ от 5 600 кв. м., представляващ имот № 026015 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на ж. к. "Вл. Варненчик", местност "Атанас Тарла". Съгласно Заповед № 041/26.01.2017 г. на зам. кмета на Община Варна, имотът е урегулиран в поземлен имот с идентификатор 10135.4507.261, с площ 4 875 кв. м. По този повод, от страна на "Адая" ЕООД е поискано да бъдат нанесени промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като се промени начина на трайно ползване на имота от "лозе" на "друг вид производствен и складов обект". В хода на административното производство е установено, че по отношение на имота не е постановено решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделска земя, което обстоятелство е мотивирало административния орган да откаже поисканото изменение на кадастъра. Спорът е правен. Съдът е потвърдил процесния отказ, анализирайки приложимите разпоредби, съдържащи се в Глава пета на Закона за опазване на земеделските земи. Възприетите от него правни изводи са правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Сочената от касатора разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗОЗЗ, съгласно която границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план, не може да се тълкува и прилага изолирано, без да се вземат предвид останалите приложими норми. Съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и ал. 4 ЗОЗЗ, след устрояването на имота с влязъл в сила подробен устройствен план, от страна на заинтересованото лице се инициира производство по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, което приключва с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, което влиза в сила след заплащане на дължимите такси за тази промяна. Следователно, за да се допусне исканото изменение в кадастъра, посочената законова регламентация изисква по отношение на процесния имот да са изпълнени едновременно както устрояване по реда на ЗУТ, така също и провеждане на процедура по промяна на предназначението му за неземеделски нужди съгласно ЗОЗЗ. Липсата на една от посочените две предпоставки обосноват законосъобразност на оспорения отказ, който правилно е бил потвърден от съда. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,