Решение № 13818 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2009 г.

Решение № 13818 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 12, ал. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредба/та). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката (министърът) а) против Решение № 10300/3.08.2009 г. постановено по а. д. № 7586/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на ВАС е отменил мълчаливия отказ на министъра да се произнесе по искане вх. № 16/15.04.2009 г. на Диана Георгиева Ташева от гр. София, за признаване на диплома за висше образование № 091492/9.07.2007 г., издадена от Портсмутския университет, Великобритания, специалност "бизнес администрация" и е върнал преписката на министъра за произнасяне с изричен акт. Прието е, че в сроковете по АПК, министърът не е отговорил на искането на Ташева. Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че предвид липсата на указани в Наредбата срокове за произнасяне, уредените такива в АПК не са задължителни за него. Моли отмяната на решението като неправилно поради необосноваността му и допуснатото нарушаване на материалния закон при постановяването му, както и да се остави жалбата на Ташева без разглеждане поради преждевременното `и предявяване. Ответната страна - Диана Ташева, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от първата съдебна инстанция. То не се оспорва от министъра. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда досежно задължителността на сроковете, указани в АПК. При правилно установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. ВАС, 3-членният състав е изследвал и установил изцяло процедурата, по който действа министърът при подадена до него, на основание чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, молба за легализиране и признаване на дипломата на лице, завършило в чужбина или в чуждестранно висше училище. Разгледани са и сроковете, в които действа министърът и назначената от него Комисия по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Установени са датата, на която е заседавала Комисията и указанията, дадени от нея за изпълнение от Ташева. Доводите за допуснато нарушение на закона и необоснованост на решението се правят във връзка с твърдението на касатора, че при наличието на нормите от Наредбата и правомощията на Комисията, сроковете по АПК за издаване на административни актове по материята и специално за мълчаливия отказ на министъра, не се прилагат. При дадени указания от Комисията на основание чл. 9, т. 2 от Наредбата, е налице едно недовършено административно производство, поради което подаването на жалба от страна на Ташева е преждевременно. Доводът е неоснователен. Всички фактически твърдения, изложени в касационната жалба са верни, но те не водят до направените от касатора правни изводи. АПК не прави разграничение в сроковете за издаване на различните категории административни актове. Те са еднакви за всички. В този смисъл изводът на съда, че в случаите, в които е необходимо събирането на допълнителни доказателства за издаването на административния акт, на основание чл. 57, ал. 5 от АПК срокът за издаването му е едномесечен от започването на производството, е правилен и законосъобразен. Да се приеме обратната теза означава да се предостави възможността на администрацията да бави продължително и неограничено време издаването на административни актове. Законосъобразен е и другият извод на ВАС, 3-членния състав: че мълчалив отказ при съществуващата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от Наредбата е недопустим. Последната изисква отказът за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища да бъде мотивиран. Това от своя страна задължава министъра ако откаже, да го направи в писмена форма, при която единствено може да се мотивира. Последното е незаконосъобразно и неприемливо. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Правилно е разпоредено от съда връщане на преписката за произнасяне на министъра по нея, като производството продължи от действието, което не е извършено - представянето от молителката Ташева на исканите от комисията допълнителни доказателства. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав