Решение № 162 от 7.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 123/2009 г.

Решение № 162 от 7.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 123/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. С. М., чрез защитата му, срещу въззивна присъда № 378 от 7.11.08 на Б. окръжен съд, по в. н. о. х. д. № 406/08, с която е отменена присъда № 740 от 19.06.08, по н. о. х. д. № 258/08 на Районен съд, П., и вместо това, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.08.07 г. в гр. П., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество хероин, с нетно тегло 0,070 гр., със съдържание на диацетилморфин 52, 63%, на стойност 8, 40 лв., с оглед на което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на единадесет месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 2.08.07 г. до 19.06.08 г., както и е отнет предметът на престъплението в полза на държавата. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, при условията на чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че първата инстанция е приложила правилно материалния закон, а въззивната такава го е нарушила, квалифицирайки деянието като престъпление. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че деецът е личност със завишена степен на обществена опасност, изведен от показанията на свидетел, заявил, че е закупил от подсъдимия наркотични вещества, при липса на обвинение за разпространение на такива вещества. Алтернативно се твърди, че правилната квалификация е по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК, в каквато насока следва да бъде преквалифицирано деянието. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и деецът да бъде оправдан, като бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 НК, или, да бъде изменена присъдата, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление (такова по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК ) с произтичащите от това последици. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна. Приема, че деянието е съставомерно по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, в какъвто смисъл следва да бъде уважена жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е частично основателна. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, а в рамките на признатите факти инстанциите по същество са извели противоположни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приел, че деянието попада извън обхвата на чл. 9, ал. 2 НК, поставяйки акцент на обремененото съдебно минало на подсъдимия. В същото време е надценил значението на факта, съдържащ се в показанията на св. М., че е закупил от подсъдимия наркотично вещество (който факт е сред кръга на признати факти по чл. 371, т. 2 НПК). Несъмнено, посоченият факт има отношение към характеристичните данни на дееца, но, при положение, че обвинението е за държане на наркотични вещества (а не и за разпространение на такива), на този факт не следва да бъде отдавано приоритетно значение. Не може да бъде игнорирано, че се касае за малко количество вещество (0,070 гр.), с ниска парична стойност (8,40 лв.), държано от лице, страдащо от болестна зависимост. Изложеното, преценено наред с характеристичните данни за дееца и съдебното му минало, сочи на съставомерност по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Като е приел, че се касае за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Налице е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в която част касационната жалба се явява основателна. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление с произтичащите от това последици (налагане на по-леко наказание и оправдаване на подсъдимия по по-тежкото обвинение). ВКС намери, отчитайки спецификата на конкретния случай, че наказанието следва да бъде индивидуализирано, при условията на чл. 54 НК, като на подсъдимия бъде наложена глоба, в размер на 300 лв., което наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, визиран в чл. 348, ал. 5 НПК. При това положение, безпредметно е да бъдат обсъждани доводите по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещи справедливостта на наложеното от въззивния съд наказание "лишаване от свобода". По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 2 НПК, ВКС, I НО,