Решение № 14374 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2012 г.

ВАСIV отделение15.11.2012 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 218 от 12.01.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 752/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ППК "Заря", със седалище и адрес на управление с. Божурово, Добричка област против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6400/558/2010 г. от 23.07.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която на ППК "Заря" е наложена финансова санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури в размер на 65923,75 лева ОСЪЖДА ППК "Заря", със седалище и адрес на управление с. Божурово, Добричка област, с председател Стоян Желев Андонов, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 14374 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Банкова - Христова, против решение № 218 от 12.01.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 752/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9/2007 г. и чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ППК "Заря", със седалище и адрес на управление с. Божурово, Добричка област, оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез упълномощен адв. Ем. Стефанова, с който пледира за оставяне в сила на съдебното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, защото е в съответствие с материалноправните изисквания на Наредба № 9/2007 г., приложимия Регламент № 796/2004 г. и с целта на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото не е спорно обстоятелството, че произведеното количество слънчоглед и рапица не е доставено на страната по сключения договор и изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г. не е било спазено, което е основание за прилагането на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията - съответният земеделски стопанин се изключва от получаване на помощ и се налага санкция за бъдещ период. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 218 от 12.01.2012 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6400/558/2010 г. от 23.07.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която на ППК "Заря" е наложена финансова санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури в размер на 65923,75 лева и ДФ"Земеделие" - Разплащателна дирекция е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 5000 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, мотивиран е, но противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е преценил, че непредставянето на изискуемите документи, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури не обосновава наличието на наддекларирани площи. Съдът е счел още, че в случая административният орган не е обосновал прилагането на санкциите по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., като в тази връзка е посочил, че под понятието "наддекларирани площи" следва да се разбира такива площи, които не се използват и не се обработват от съответния земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане и в такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствано за субсидия, както и се налага санкция за бъдещ период. Според съда разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от горепосочения регламент, която е посочена като правно основание за налагането на санкция за бъдещ период, не определя земите, за които не са подадени всички изискуеми документи по Наредба № 9/2007 г. като наддекларирани, а събраните в хода на административното производство доказателства не сочат, че заявените за подпомагане площи не се използват и не се обработват от земеделския производител. В мотивите на съдебното решение е констатирано, че наистина спрямо тези площи не са изпълнени кумулативно предвидените условия в чл. 4 от Наредба № 9/2007 г., което е основание за отказване на финансова помощ, но е преценено, че същите не представляват наддекларирани площи, поради което е недопустимо санкционирането на земеделския производител за бъдещ период. Първоинстанционният съд е установил, че земеделският производител е сключил договор за изкупуване на селскостопански продукти с "Екотермика Сервизи" ООД, гр. Торино, Италия, но впоследствие този договор не е изпълнен и произведеният слънчоглед е продаден на трети лица и като доказателства за извършените сделки - фактури и доставни бележки за реализирана продукция са представени своевременно на административния орган. От тук е изведено заключение за добросъвестно поведение на земеделския производител. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен - при постановяването му са осъществени нарушения на императивни материалноправни разпоредби, изискващи отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Това е така, защото предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на процесното уведомително писмо само в частта му, с която на ППК "Заря" е наложена финансова санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури в размер на 65923,75 лева. В цитирания в оспореното писмо чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е регламентирано намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. В понятията "НАДДЕКЛАРИРАНИ" или "СВРЪХДЕКЛАРИРАНИ" площи и които площи са неодобрени и недопустими за подпомагане се включват площите, попадащи в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. По отношение на земеделски производител, който кандидатства за помощ за енергийни култури, както е в случая, намира приложение чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., според който ако земеделския стопанин не достави изискваното количество от някоя суровина се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Следователно, когато кандидатът за субсидия към подаденото Общо заявление за плащания на площ не е приложил изискуемият документ по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г., а именно - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, във връзка с чл. 7 от същата наредба, тоест когато няма доказателства, че кандидатите реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, което е задължително изискване на чл. 4, ал. 1, т. 5 от наредбата, се приема, че кандидатът - земеделски производител не доставя изискваното количество енергийни култури, поради което се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели - чл. 51, ал. 3 от Регламента, и затова се приема, че площите са свръхдекларирани (наддекларирани). Без правно значение са причините за неподаване на изискуемата декларация, тъй като в приложимия нормативен акт не е придадено значение на това обстоятелство. В случая първоинстанционният жалбоподател е представил на административния орган фактури и доставни бележки за продажби на произведената продукция, но това не е достатъчно, защото чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г. изисква задължително представяне на декларация по чл. 4, ал. 1, т. 4 и заедно с нея на фактури, приемо-предавателни протоколи и др. документи, доказващи реално доставяне на договорените количества на първите изкупвачи, визирани в списъка на МЗП. Следователно отказът за изплащане на претендираните суми и наложената санкция за бъдещ период са неразривно свързани, защото след като има отказ за плащане, неминуемо се налага и санкцията за прихващане през следващите години, както е направено в конкретната хипотеза. Първоинстанционният съд не е взел предвид правнорелевантния факт, че в случая не се обсъжда въпросът за умишлено или неумишлено деклариране над границите, поради което това обстоятелство не се разглежда и разпоредбата на чл. 53 от горепосочения регламент е неприложима, тъй като отказът, респ. санкцията са за наддеклариране, а не за умишлено деклариране над границите, като в случая не са налице и предпоставките, посочени в чл. 68 от Регламента относно изключенията при прилагането на намаления или изключвания. При липсата на реални доставки в съответствие с изискванията на Наредба № 9/2007 г., процентът в конкретния случай е 100 %, което е и основание да се определи цялата площ като наддекларирана. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената жалба да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано от процесуалния представител на ДФ"Земеделие". На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4