Решение № 8781 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2010 г.

Решение № 8781 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от Иван Михайлов Михайлов за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК на решение от 15.04.2004 г. по адм. дело № 88/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 6480 от 14.06.2006 г. по адм. дело № 6358/2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Представя Решение № 12 от 16.02.2007 г. на Пловдивския районен съд по гр. дело № 2258/2006 г., влязло в сила на 30.12.2009 г. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2, предложение първо от АПК - преди изтичане на три месеца от възникване на основанието за отмяна. Същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Молителят е подал жалба пред окръжния съд на основание чл. 211и, ал. 5 от ЗМ против Решение № 1-И-94-0005 от 19.10.2001 г. на директора на РМД - Пловдив за потвърждаване на постановление за принудително събиране № 24 от 27.08.2001 г. на началника на Митница - Пловдив. Твърдял е, че поставените под митническите книжа подписи не са положени от него, поради което не притежава качеството на длъжник по митническо задължение. Въз основа на жалбата е образувано адм. дело № 1618/2001 г. на Пловдивския окръжен съд. Въз основа на допуснатата и изслушана съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът в графа "Подпис и име на декларатор представител" в Декларация № 3000/4-24062 от 22.03.2000 г. не е изпълнен от Иван Михайлов Михайлов. Съдът изцяло е възприел експертното заключение и е обосновал извод, че жалбоподателят не е подписвал митнически документи, свързани с вноса на процесния автомобил. По отношение на него не може да се приложи нормата на чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ, тъй като той не притежава качеството декларатор. По тези съображения съдът с решение от 14.01.2003 г. е отменил постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания и потвърдилото го решение на директора на РМД - Пловдив, като незаконосъобразни. Решението е обжалвано с касационна жалба от Митница Пловдив пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело № 3718/2003 г. на първо отделение. Касационната инстанция е приела, че при разглеждане на спора окръжният съд не е обсъдил митническия манифест и не е обезпечил прилагането на пълната митническа преписка. В решаващите мотиви е посочил, че ако митническият манифест е подаден от жалбоподателя, той следва да се приеме за лице, представило пътническия автомобил на митническите власти. След като Иван Михайлов Михайлов е подал пътническия манифест, той носи отговорността за неплатените митни сборове. Съдът с Решение № 335 от 19.01.2004 г. е отменил обжалваното решение на окръжния съд по адм. дело № 1618/2001 г. и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане е образувано адм. дело № 88/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, по което митническият манифест № 3005 от 22.03.2000 г. е представен от ответната страна в неговата цялост. При преценката му, съдът е посочил, че жалбоподателят по същество е оспорил манифеста, но доколкото той е официален удостоверителен документ, върху него лежи доказателствената тежест да опровергае авторството му. Съдът е счел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че не е попълвал манифеста и че подписът на статия В не е положен от него. Въз основа на това е приел, че жалбоподателят е титуляр на режим "временно складирани стоки". Той носи отговорност по чл. 58, ал. 2 от ЗМ за митническите задължения и дължи заплащане на начислените митни сборове след проведената документална проверка за верността на вписаните за автомобила данни. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че оспореното постановление за принудително събиране, потвърдено с решение на директора на РМД - Пловдив е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е обжалвано от Иван Михайлов Михайлов пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 6358/2005 г. на първо отделение. Твърдял е допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на възражението, че митническият манифест не е подписан от него. Поискал е назначаване на графологична експертиза, която да изследва това обстоятелство. Доказателственото искане от оставено без уважение от съда с протоколно определение от 7.02.2006 г. поради забраната на чл. 38 от ЗВАС. В мотивите отново е прието, че по делото липсват доказателства, установяващи твърдението на жалбоподателя, че не е попълнил лично статии А и В от митническия манифест и не се е подписал. Касационната жалба е счетена за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно е оставено в сила. След постановяването му, жалбоподателят е предявил на основание чл. 97, ал. 3 от ГПК /отменен/ установителен иск срещу Митница-Пловдив и ТД на НАП - Пловдив. С Решение № 12 от 16.02.2007 г., Пловдивският районен съд е признал за установено, че митнически манифест № 3005 от 22.03.2000 г., включително в частта му на статия УА" и УВ" е неистински /неавтентичен/ документ, който не е издаден от Иван Михайлов Михайлов. Решението е оставено в сила с Решение № 1060 от 12.06.2009 г. по в. гр. дело № 769/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С Решение № 1547 от 6.10.2009 г. по същото дело, въззивната инстанция е оставила без уважение молбата, подадена от ТД - Пловдив НАП за допълването му по искане за прекратяване на производството спрямо този ответник, поради липса на пасивна легитимация. С Определение № 1564 от 30.12.2009 г. по гр. дело № 1908/2009 г., Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване двете решения на окръжния съд - първото от 12.06.2009 г. и второто от 6.10.2009 г.. Така решението на районния съд в производството по реда на чл. 97, ал. 3 от ГПК /отменен/ е влязло в сила на 30.12.2009 г.. При тези данни по делото, искането за отмяна на влязлото в сила решение по административния спор е основателно. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК е необходимо влязло в сила съдебно решение по законосъобразността на оспорен административен акт и решението да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен. Първото изискване е налице, доколкото с влязло в сила решение от 15.04.2004 г. по адм. дело № 88/2004 г., жалбата на Иван Михайлов Михайлов против Решение № 1-И-94-0005 от 19.10.2001 г. на директора на РМД - Пловдив за потвърждаване на постановление за принудително събиране № 24 от 27.08.2001 г. на началника на Митница - Пловдив е отхвърлена, като неоснователна. Налице е и второто изискване, тъй като с влязлото в сила Решение № 12 от 16.02.2007 г. по гр. дело № 2258/2006 г. е призната за установена по отношение на страните по делото, неавтентичността на митническия манифест, включително и в частите му на статия УА" и УВ". Поради това решението на окръжния съд, оставено в сила с решение на Върховния административен съд ще следва да се отмени и делото се върне на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане на жалбата, подадена от Иван Михайлов Михайлов против Решение № 1-И-94-0005 от 19.10.2001 г. на директора на РМД - Пловдив за потвърждаване на постановление за принудително събиране № 24 от 27.08.2001 г. на началника на Митница - Пловдив. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия