Решение № 3185 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1799/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Л. Ч. и З. З. Х., чрез адв.С. Станчев, против Решение 1626/09.12.2024г., постановено по адм. дело 293/2024г. по описа на Административен съд - Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от Началника на СГКК - Шумен разноски. Не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, но чрез адв.Станчев представят писмена защита в подкрепа на касационната си жалба. Ответникът - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Шумен, чрез адв. Григорова, в писмен отговор по касационната жалба и в допълнителна молба, излага становище за нейната неоснователност, претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите разноски, направени за адвокатско възнаграждение. Ответниците - Т. Х. Г. и Г. Х. Г., чрез адв. Стоев, в писмено становище и в съдебно заседание, намират касационната жалба за неоснователна и претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебното производство пред Административен съд Шумен, е било оспорване от И. Л. Ч. и З. З. Х. на Заповед 18-7011-28.06.2024г. на Началник на СГКК - Шумен за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ касателно изходящ номер и дата на издаване на отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за населено място [населено място], постановен по заявление 01-704908-19.12.2023г. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган - Началникът на СГКК по местонахождение на имота, издал предходен административен акт, в който е допусната ОФГ. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна, след подробен анализ на доказателствата по делото, съдът приема, че Началникът на СГКК-Шумен, се е произнесъл по заявление вх.01-704908-19.12.2023г., с искане за изменение на КККР в производство по реда на чл.54 ал.1, във вр. с чл.51 ал.1 т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, подадено от първоинстанционните жалбоподатели, като е постановил отказ. В титулната част на отказа като дата на издаването му и изходящ номер било посочено "24-6689-26.02.2024г.". В същото време тази дата и номер фигурират и като изходящ номер и дата в писмо на СГКК, с което се изисква в указан срок заинтересованите страни да уточнят свое дадено становище, като писмото е част от административната преписка. Видно от съдържанието на отказа, в същия е обсъдено полученото допълнително становище, изискано с писмото с горепосочения номер и дата, което е постъпило на 01.03.2024г. Началникът на СГКК - Шумен констатирал, че в издадения от него отказ са погрешно посочени като дата на издаването му и изходящ номер 24-6689-26.02.2024г., поради което, макар и след влизането му в сила, на осн. чл.62, ал.2 от АПК, издал процесната Заповед 18-7011-28.06.2024г., с която допуснал поправка на ОФГ, изразяваща се в това, че в постановеният отказ по заявление вх.01-704908-19.12.2023г., текстът Изх.24-6689-26.02.2024г. се заличава изцяло, а на ред осми на първата страница, преди текста На основание чл.54, ал.2, изр. първо от Закона за кадастъра и имотния регистър, седобавя текстът Днес, на 05.03.2024г. При тези факти, административният съд извел правилни правни изводи, съобразени с доказателствата по делото, които обосновават правилността на процесната заповед, като издадена в съответствие с посоченото в нея правно основание чл.62, ал.2 от АПК, и които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Вписаната първоначално дата на издаване на отказа, предшества времево събирането на всички относими доказателства по административното производство, в рамките на което актът е постановен и преди приключване на процедурата по уведомяване и получаване на становище на всички заинтересовани страни. Ето защо посочената дата на формиране на административното волеизявление в отказа е недостоверна, което се потвърждава и от обсъжданията в мотивите на коригирания отказ. Видно е, че отказът в действителност не е издаден на 26.02.2024г. Погрешно посочената дата на издаване и дублиран изходящ номер с предходен документ се дължат на ОФГ, допусната от страна на административния орган. Грешката е налице, когато има явно несъответствие между формираната воля на административния орган в издадения акт и нейното външно изразяване. Посоченото правно основание за издаване на заповедта чл.62, ал.2 от АПК, предвижда възможност за отстраняване на ОФГ, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта, което е допустимо да се извърши и след изтичане на срока за обжалване. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. Като ОФГ може да се приеме неправилното изписване на страните, грешки в изчисленията, грешно посочено правно основание за издаване на акта и др. ОФГ се определя като техническа грешка, която може да бъде установена от всички останали доказателства в преписката и по отношение, на които органът е формирал действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез който се извършва поправката, представляват едно цяло и не могат да пораждат различни по своето съдържание правни последици. В настоящият случай, с процесната заповед, административният орган по предвидения в АПК ред, е коригирал отказа без да прави нови фактически установявания и правни изводи, и въз основа на това е поправил акта като ОФГ в частта относно датата му на издаване, като е заличил и грешен изходящ номер. В случая действително е налице несъответствие между формираната воля на административния орган и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта по заявление вх.01-704908-19.12.2023г., досежно датата на издаването му. На практика се касае за допусната техническа грешка, което се установява от всички доказателства по преписката по издаване на отказа. С предприетата поправка не се променя вече формираната воля на административния орган и не се засяга смисъла на възприетото от него по случая решение. Посочването на грешна дата на издаване на процесния отказ, е фактическа грешка, която законосъобразно е поправена от издателят му по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. С оглед гореизложеното, неоснователни са възраженията наведени с касационната жалба. Обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу акта за поправка на очевидна фактическа грешка, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от ответниците Т. Х. Г. и Г. Х. Г., за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар по настоящото дело, за което няма възражение за прекомерността му, касаторът следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, съобразно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Началник СГКК Шумен също е заявил своевременно искане за присъждане на направените по настоящото дело разноски, но не представя никакви доказателства в негова подкрепа, поради което същото не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,