Решение № 4839 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15410/2012 г.

Решение № 4839 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15410/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна, представляван от адв. Николова, надлежно упълномощена, против решение № 2732/07.11.12 г. по адм. д. № 2622/12 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Йонка Николова Василева в писмен отговор, изготвен от пълномощника й, адв. Левон, излага доводи за неоснователност на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Йонка Николова Василева в първоинстанционното производство е Решение № 273-6 на Общински съвет-Варна, взето с протокол № 6/28.03.12 г. за одобряване на подробен устройствен план /ПУП/-план за улична регулация /ПУР/ на с. о. "Прибой", в т. ч. специфични правила за прилагане и схеми в частта относно имот с идентификатор 10135.5549.1392 по КК, одобрена със Заповед № 18-73/23.06.08 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър -София. С постановеното по делото решение оспорването е уважена с отмяна на административния акт в обжалваната му част и връщане преписката на административния орган за ново процедиране в тази част. В решението са изложени мотиви за незаконосъобразност на административното решение като издадено в нарушение на чл. 108, ал. 5 и чл. 125, ал. 4 ЗУТ. Решението е правилно. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени и имоти и кварталите, а съгласно чл. 125, ал. 4 /към датата на издаване на акта/, сега ал. 5, ЗУТ в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи. От данните по делото е безспорно установено, че за процесния поземлен имот е налице влязъл в сила план за застрояване, че построената в същия вилна сграда е узаконена през 2007 г. и въведена в експлоатация с Удостоверение № 101/08.10.10 г., издадено от гл. архитект на Община-Варна. В нарушение разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ сградата не е отразена в проекта, при което се засяга от предвидената улица /скица приложение № 1 към писменото заключение на в. л. Карагеоргиев-л. 240/. Така предвидената улична регулация в частта на процесния имот се явява незаконосъобразна, засягаща законния строеж и не отговаряща на императивното изискване за икономичност при реализацията й. Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК не следва да бъдат конкретно обсъждани, тъй като касаторът елиминира правнорелевантния факт относно неотразяване в проекта на съществуващата в имота узаконена вилна сграда. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение