Решение № 284 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1121/2026 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. С определение № 1707 от 10.06.2026г. настоящият състав допусна касационното обжалване по касационната жалба на евентуалния ответник Г. К. Б. в обжалваната от него част на въззивното решение № 1283 по в.гр.д.№ 457/2025г. на Апелативен съд София - уважаването на предявения срещу него като евентуален иск за сумата 11 909лв. и осъждането му да заплати на ищцата С. Б. Ц. на основание чл.51 ЗАдв посочената сума от 11 909 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от прекратяване по реда на чл.231,ал.1, изр. първо ГПК на производството по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. Решението в частта за уважаване на иска на С. Ц. срещу ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, предявен като главен за сумата 20 000лв., е влязло в сила като необжалвано от застрахователното дружество. С недопускане на касационното обжалване по насрещната касационна жалба на ищцата, е влязло в сила и въззивното решение за отхвърлянето на иска й за разликата до пълния претендиран размер от 53 704 лв. В касационната жалба на Г. Б. са изложени твърдения за неправилност на обжалвания акт. От една страна се поддържат доводи и оплаквания, че отсъстват основания за ангажиране на имуществената му отговорност като адвокат за проведената защита по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС. Възразява, че е следвало да получи от ищцата указания да поиска възобновяване на спряното по реда на чл. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производство до изтичане на срока по чл.231,ал.1 ГПК, тъй като се е опасявал, че лично предприета от него активност за продължаване на делото, ще попречи на постигането на споразумение между Ц. и представляващите ответното дружество „Планекс инженеринг“ ООД, един от които е неин родственик. На второ място касаторът се позовава на неизвършена от САС оценка на доказателство от съществено значение за реализиране на отговорността по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.469 КЗ срещу предпочитания ответник - Анекс към полицата, по силата на който е увеличен размерът на застрахователното покритие на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД във връзка с чл.50 ЗАдв по застраховката „Професионална отговорност на адвокати“ към релевантния момент 2017г. от 10 000 лв. на 250 000лв. за едно събитие. Акцентира, че анексът има действие от 21.06.2017г., поради което е налице застрахователно покритие за пълния размер на определеното от САС обезщетение за претърпените от ищцата вреди от прекратяване на делото. В откритото съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба и излага съображения за неоснователност на предявения срещу него иск. С. Ц. е депозирала писмен отговор на касационната жалба на евентуалния ответник. „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД не е депозирало отговори по чл.287, ал.1 ГПК. В съдебно заседание тези страни не изпращат представител. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Ищцата е основала претенцията си, предявена срещу застрахователното дружество като предпочитан ответник и срещу Г. Б. като евентуален, на фактическите твърдения, че упълномощила адв. Б. да я представлява по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС срещу „Планекс инженеринг“ ООД, [населено място], в чийто предмет са обективно съединени искове в общ размер на 50 361 лв. Посочила е, че по това дело в съдебното заседание на 14.03.2017г. адвокат Б. е заявил, че с представителя на ответника е постигнато съгласие за спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК с цел преговори за споразумение, в който смисъл е и изразеното становище от процесуалния представител на насрещната страна. Производството е спряно и на страните са указани последиците от непоискване на възобновяването му. Не е спорен и въведеният в настоящия процес от ищцата факт за прекратяване на делото с определение от 21.11.2017г. на основание чл.231,ал.1, изр. първо ГПК и влизане в сила на този акт, в резултат на което е отменено на основание чл.402 ГПК и допуснатото с определение от 27.11.2012г. по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС обезпечение - запор върху банковите сметки на „Планекс инженеринг“ до размер на сумата 28 566лв. При така изложените факти ищцата е поддържала в исковата си молба, че упълномощеният от нея адвокат е допуснал нарушения на чл. 51 от ЗАдв.; на чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и на т. 3.2.3 от Наредба № 2 - Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност и следва да се ангажира отговорността за неговото противоправно поведение. Петитумът на исковата молба е за осъждането на първия ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да й заплати сумата 50 361лв. - сбор от пълната цена на всички съединени искове по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, както и сумата 3 343лв. - сторени по прекратеното дело разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск; Ако искът бъде счетен за основателен и доказан, но застрахователното покритие по застрахователната полица по сключената от Б. застраховка „Професионална отговорност на адвоката“ е недостатъчно за покриване на нанесените й щети в пълен размер, искането е за осъждането на застрахователното дружество да й заплати частта от исковата сума, равняваща се на максималния размер на застрахователното покритие, със законните последици, както и да бъде осъден вторият ответник Г. Б. да заплати остатъка до пълния размер на иска. По делото не е спорен и въведеният в исковата молба факт, че адв. Б. е имал застраховка по чл.50 ЗАдв „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г. с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД; ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят е отказал с доводи, че застрахованият адвокат като неин процесуален представител по посоченото дело, не е извършил действия или бездействия, вследствие на които да е претъпяла вреди. Такова становище застрахователното дружество е поддържало в отговора на исковата молба и в хода на процеса. Ответникът Б. е оспорил основателността на предявените при условията на евентуалност искове с доводи, че добросъвестно е осъществявал процесуалното представителство по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС. Поддържал, че е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г., както и за следващата година с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, поради което, ако съдът намери исковете за основателни, да осъди застрахователя, посочен като предпочитан ответник, да заплати обезщетенията. Сезиран с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени, съставът на САС е отрекъл правилността на правните изводи на СГС. Процесуалното поведение на Г. Б. като процесуален представител на С. Ц. по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС в периода от спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК до прекратяването му с влязло в сила определение, е квалифицирано като нарушаващо и несъответстващо на поетите професионални задължения като адвокат - процесуален представител да осъществява защитата по начин, по който да не се допусне да се увредят интересите на упълномощилата го страна. Мотивирано е, че доказателствата по делото обосновават извод, че адв. Г. Б. е допуснал нарушение на задълженията, произтичащи от поетото пълномощие по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, делото е прекратено и упълномощилата го страна е лишена завинаги от правото да иска да се разреши правният спор с влязло в сила решение. Поведението на адв. Б., като процесуален представител на ищцата по прекратеното дело е прието за противоправно, за установено е счетено, че ищцата е претърпяла имуществена вреда и е налице пряка причинна връзка между бездействието на процесуалния представител и вредата, което е виновно, доколкото не е оборена установената от закона презумция. Мотивирано е, че вредата, която е претърпял ищцата, е имуществена и предвид отсъствието на постановено решение по спора, е в размера на сумата, до която предявените искове като вероятно основателни са били обезпечени - 28 566 лева, ведно със направените деловодни разноски за воденето му (3 343 лева), или вредата е за сумата 31 909 лева. Предявеният главен иск против предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е счетен за основателен до размер на лимита на застрахователно покритие, който според въззивната инстанция е „20 000 лева“ и подлежащ на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер. (Изводът за лимит на застрахователно покритие от „20 000 лева“ е формиран при наличието приобщена като доказателство застрахователна полица 2114171710049/15.03.2017г., видно от която, адв. Г. К. Б. е имал професионална застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. с лимит на отговорност за един иск - 10 000 лева и лимит за всички искове - 20 000 лева, като същевременно не е обсъден Анексът към полицата от 20.06.2017г., с който е увеличено застрахователното покритие, считано от 21.06.2017г. ) При преценката, че лимитът на застрахователното покритие, който според състава на САС е посочен в меродавната за спора полица от 15.03.2017г. в размер на 20 000 лв., е недостатъчен да удовлетвори претенцията на ищцата, е мотивирано, че е налице основание да се разгледа евентуалният иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен против втория ответник Б. и той следва на посоченото основание да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в размер на разликата от 11 909 лева. Както се посочи, касационно обжалване е допуснато единствено по касационната жалба на евентуалния ответник в обжалваната от него част на въззивното решение - уважаването на предявения срещу него иск за сумата 11 909лв., ведно със законната лихва, по въпроса: Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК като касационната проверка да бъде осъществена и с оглед останалия незасегнат в мотивите към обжалвания акт Анекс от 20.06.2017г., в сила от 21.06.2017г. към застрахователна полица № 211417171000049/15.03.2017г., както и с оглед преценката за последиците от потенциална ревизия на решението по евентуалния иск, ако е налице достатъчен лимит на застрахователно покритие по главния иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.469 КЗ и чл.50 ЗАдв. По останалите твърдения и правни проблеми, наведени от касатора Б. и съобразно тяхната релевантност за спора, в определението за допускане на касационното обжалване е посочено, че съставът ще се произнесе по съществото на касационната му жалба при анализа, дали въззивният акт е правилен съобразно отговора, който ще получи правният въпрос, по който е допусната касационната проверка. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК и трайно установената практика на касационната инстанция, съдът следва да обсъди и анализира всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Необходимо е да прецени и доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Доказателствата трябва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. В качеството си на решаваща инстанция, въззивният съд следва да осъществи своята самостоятелна преценка и да изложи собствените си мотиви, отговарящи на горните изисквания, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване. По правилността на въззивното решение: Доводът за липса на деликт е въведен от касатора Б. и е релевантен за настоящото произнасяне доколкото би бил обуславящ за преценката за правилността на собственото му осъждане, без да рефлектира върху стабилитета на влязлото в сила решение за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане във връзка със същото събитие. Неоснователно е становището на касатора, че добросъвестно е осъществил процесуалното представителство на доверителя си по гр.д. № 15648/2012 г., водено пред СГС и, че не са налице основанията за ангажиране на професионалната му отговорност като защитник. По силата на чл. 2 ЗАдв адвокатът е длъжен да защитава правата на клиента си със законни средства и по най-добрия начин. Договорът за правна помощ и съдействие е Intuitu personae, сключен с оглед личното доверие в довереника. На упълномощилата го страна той дължи правно съдействие и защита на правата и законните интереси, поради което правилно бездействието на адв. Б. е квалифицирано като противоправно и несъответстващо на поетите професионални задължения. Очевидно е, че пасивното поведение, довело до прекратяване по реда на чл.231,ал.1, изр. първо ГПК на производството по делото, е несъвместимо с професионалното задължение на адвоката да осъществи процесуалното представителство по начин, по който да не се допусне увреждане на интересите на упълномощилия го. Незащитима е тезата, че адвокатът е следвало да получи от страната, която му се е доверила да я представлява, указания да поиска възобновяване на спряното по реда на чл. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производство до изтичане на прекратителния срок. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че представителната власт, с която е бил облечен на основание даденото му пълномощно, му дава правото да извършва всички съдопроизводствени действия, посочени в чл. 34 ГПК и в тази връзка не е било необходимо да чака указания от страната, а срочно да поиска възобновяване на спряното производство. Без значение за дължимата от него добросъвестност би било последващо поведение на упълномощилата го страна - дали ще изрази несъгласие с поисканото възобновяване, дали ще оттегли или ще се откаже от исковете, дали ще се сключи извънсъдебно или съдебно споразумение. От значение е, че именно той не е осигурил наличието на положителните процесуални предпоставки за постановяване на краен съдебен акт по съществото на спора. Неправилни са обаче изводите в обжалваното решение за ангажиране на отговорността на ответника Б. по евентуалния иск. По делото е представена Застрахователна полица № 211417171000049/15.03.2017г., сключена от Г. К. Б. с „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД по застраховка „Професионална отговорност на адвокати“, покриваща отговорността на застрахования за вреди, причинени на негов клиент, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения, с посочен „лимит за един иск 10 000лв.; и лимит за всички искове 20 000лв.“ със срок на застраховката 16.03.2017г.-15.03.2018г., която е обсъдена в обжалваното решение (като неправилно, както се посочи, е възприет лимитът за едно застрахователно покритие по нея, каквото е процесното). Извън анализа на доказателствата и преценката на въззивната инстанция е останал Анекс № 1 от 20.06.2017г. към застрахователната полица, приобщен на л.114/гръб от материалите по делото на СГС. Той е представен с отговора на исковата молба на застрахователното дружество и е описан като доказателство, прието наред с останалите. В него е обективирано постигнатото съгласие между адвокат Б. и застрахователното дружество „лимитите на застрахователна отговорност по полица № 211417171000049/ 15.03.2017г. да бъдат увеличени както следва: „ за едно събитие от 10 000лв. на 250 000лв .; за всички застрахователни събития от 20 000лв. на 500 000 лева“, които изменения влизат в сила от 21.06.2017г. Посочено е, че този анекс е неразделна част от полицата. От изложеното следва, че касационната жалба на евентуалния ответник е основателна. Налице е застрахователно покритие по сключения застрахователен договор и Анекс от 20.06.2017г. с лимит 250 000лв. за един застрахователен случай, в сила от 21.06.2017г ., т.е. към момента на настъпване на застрахователното събитие - 13.09.2017г. - датата, на която е изтекъл срокът, в който пълномощникът на ищцата по гр.д.№ гр.д.№ 15648/2012г. на СГС е следвало да поиска възобновяване на спряното по взаимно съгласие производство по делото преди то да бъде прекратено. В размера на неговия обхват е цялата вреда, определена от въззивната инстанция на стойност 31 909 лева, т.е. вредата не превишава лимита на застрахователното обезпечение, поето от застрахователното дружество. Не е налице разлика/остатък, непокрити от застрахователната защита, които да бъдат възложени в тежест на ответника по евентуалния иск, което обуславя извод за неоснователност на евентуалната претенция, заявена срещу него и извод, че разглеждането на евентуалния иск за сумата от 11 909 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2019г., е било недопустимо. Съгласно практиката на ВКС - решението по т.д.№ 864/2010г. на ІІ т.о. отмяната на решението по уважения евентуален иск, възстановява висящността на процеса по отношение на отхвърления иск срещу главния ответник, в която част решението не е обжалвано от ищеца поради положителния за него резултат по евентуалния иск. Запазването на висящността на делото по главния иск предвид суспензивния ефект на подадената от евентуалния ответник жалба, съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск, която възможност ще бъде изключена едва с влизане в сила на решението по главния иск, с което е удовлетворен интересът на ищеца по евентуалния. Висящността на процеса по главния иск се поддържа с подадената жалба от евентуалния ответник. В същия смисъл е и решението по гр.д. № 60030/2016 г. на ІV г.о. на ВКС - ако съдът е уважил евентуалния иск, без да се е произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на ответника препятства влизането в сила на решението в прекратителната част или съответно - в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако горестоящият съд уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу уважаването на евентуалния е насочена и срещу отхвърлянето на главния и ползва ищеца, и без той да е подал жалба. В същия аспект са и правните изводи по ч.гр.д. № 90/2012г. на ІV г.о. на ВКС. Изложеното означава, че при извод за неоснователност на евентуалния иск за сумата 11 909лв., е възстановена висящността на спора за тази сума по главния иск и за нея следва да бъде уважен главният иск и застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати и сумата, неправилно възложена в тежест на евентуалния ответник поради неправилен извод за изчерпан лимит на застрахователното покритие. Това предпоставя отмяна и на въззивното решение в частта за отхвърляне на главния иск на С. Ц. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за сумата 11 909лв. и постановяване на уважаването му и обезсилване на решението по евентуалния иск, тъй като с отмяната на решението на САС и уважаването на главния иск, отпада условието да бъде разгледан евентуалният. По разноските: Право на разноски има ответникът по евентуалния съединен иск, когато той не е разгледан, поради което на основание чл.78,ал.4 ГПК ищцата следва да заплати на Г. Б. направените разноски, които той претендира за настоящото производство по представен списък по чл.80 ГПК: 511.29 евро (1 000 лв. по договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой) и 122 евро, внесена държавна такса. Съображенията са основани на последователната съдебна практика на касационната инстанция, че е вентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. По изложените съображения, ВКС, състав на Първо т.о.