Решение № 5967 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2017 г.

Решение № 5967 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район (РДНСК - СЗР), чрез процесуалния му представител юрк. Харалампиева, срещу решение № 146 от 27.10.2017 г., постановено по адм. д. № 69/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Л., с което е отменена по жалбата на М. И. Т. и П. В. Т. от с. Ч. Осъм, общ. Т., обл. Л. и жалбата на Главния архитект на община Т. З. № ДК - 10 - СЗР - 5 от 26.01.2017 г. на Началника на РДНСК СЗР, с която е прогласен за нищожен акт за узаконяване № 5 от 20.11.2014 г. на Главния архитект на община Т. за строеж "Сушилня за дървен материал и навес за складиране на дървен материал", находяща се в имот идентификатор № 80981.270.48, парцел I по генералния план на стопански двор "овчарник", м. "Ж.", землището на с. Ч. Осъм по протест вх. ...63/2016 г. от 11.01.2017 г. на Окръжна прокуратура - Л.. В жалбата жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения за наличието на основания за прогласяване за нищожен акта за узаконяване, тъй като същият разкрива толкова тежък порок, който да повлече неговата нищожност. Излага съображения, че изводът на АС - гр. Л., че установените нарушения се отнасят за незаконосъобразността на акта за узаконяване, е неправилен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта на началника на РДНСК - СЗР. Претендира разноски в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение. О. Г. архитект на община Т., М. И. Т. и П. В. Т., с представен писмен отговор на касационната жалба от процесуалния им представител, изразяват становище за неоснователност на същата и правилност на съдебното решение. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение - и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Л. е отменил заповед № ДК - 10 - ЮЗР - 5 от 26.01.2017 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във връзка с чл. 149, ал. 5, е прогласил за нищожен на Акт за узаконяване № 5 от 20.11.2014 г. на Главния архитект на община Т. за строеж "Сушилня за дървен материал и навес за складиране на дървен материал", находяща се в имот идентификатор № 80981.270.48, парцел I по генералния план на стопански двор "овчарник", м. "Ж.", землището на с. Ч. Осъм по протест вх. ...63/2016 г. от 11.01.2017 г. на Окръжна прокуратура - Л.. За да постанови оспореното решение АС - гр. Л. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Л. срещу акта за узаконяване с твърдения за неговата нищожност, но при липса на изложени мотиви, тъй като не е посочено кои условия на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са спазени. Приел е, че оспорената заповед на Началника на РДНСК - СЗР е материално незаконосъобразна, тъй като е приел, че Актът за узаконяване, който е прогласен за нищожен не разкрива толкова тежки пороци, които да обосноват нищожност, доколкото може да се направи преценка, поради приетата от АС - Л. липса на мотиви в оспорената пред него заповед. Приел е, че актът за узаконяване на строежа не страда от толкова тежки пороци, които да обосноват нищожност, а приетите като такива от административния орган - противоречие с влезнали в сила заповеди за премахване на незаконен строеж (строежа, предмет на акта за узаконяване), могат да доведат до неговата унищожаемост, но не и до нищожност. Приел е и че не е налице посоченото в заповедта основание по чл. 177, ал. 2 от АПК за прогласяване на нищожност на акта за узаконяване, тъй като на първо място не е посочено точно на кое влезнало в сила решение противоречи акта за узаконяване, а на второ място ако се касае за решенията, с които са оставени в сила заповедите за премахване на незаконен строеж, строежа предмет на акта за узаконяване, то същите са неотносими към акта за узаконяване и не могат да обосноват неговата нищожност, тъй като се касае за различни производства и не е налице решение, с което да има произнасяне по акта за узаконяване. Оспореното решение е неправилно. В правомощията на прокурора е да сезира компетентния за това орган с искане за прогласяване нищожността на акта за узаконяване, без значение по чие предложение е инициирано това сезиране. Съответно началникът на РДНСК може без ограничение във времето по жалба на заинтересувано лице или по протест на прокурора да обяви нищожността на акт за узаконяване. В конкретния случай с влезнали в сила заповеди № ДК - 02 - СЗР - 275 от 3.10.2011 г. и Заповед № ДК - 02 - СЗР - 276 от 3.10.2011 г. на Началника на РДНСК - СЗР, влезнали в сила както следва на 13.06.2012 г. (първата заповед - потвърдена с окончателно решение и оставени без разглеждане касационни жалби от ВАС) и 20.11.2012 г. (втората заповед е потвърдена с решение на ВАС от посочената дата) е наредено премахване на строежа, предмет на акта за узаконяване. Наличието на влезнали в сила заповеди за премахване на незаконен строеж, преди подаване на заявление за издаване на акт за узаконяване, е пречка за развитие на производството по узаконяването му по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ . Нормата на § 127 е приложима по отношение на строежите, за които не е издадена заповед за премахването им като незаконни до 26.11.2012 г., когато нормата влиза в сила, тъй като тази норма действа занапред. В конкретния случай за спорния строеж са издадени заповеди за премахване, нещо повече заповедите за премахване на незаконен строеж са влезнали в сила преди тази дата, поради и което § 127 е неприложим. Производството по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не би могло да се проведе, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на акт за узаконяване е налице влязла в сила заповед за премахване на строежа, чието узаконяване се иска. В конкретния случай е налице именно тази пречка за провеждане на производството по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като заявлението за издаване на акта за узаконяване е подадено на 26.11.2013 г., а издадените заповеди за премахване на незаконен строеж са влезнали в сила преди това, съответно на 13.06.2012 г. и 20.11.2012 г. Т. е. по отношение на строежът заявен за узаконяване и узаконен за прогласения за нищожен акт за узаконяване, изначално още към момента на подаване на заявлението за узаконяване не би могло да се проведе такова. Като издаден за строеж, за който изначално не би могло да се проведе производство по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, актът за узаконяване № 5 от 20.11.2014 г. е нищожен, както законосъобразно е прието и в оспорената пред АС - К. заповед на Началника на РДНСК. Като е достигнал до обратния извод, АС - гр. Л. е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение в противоречие със закона. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на Административен съд - гр. Л. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите на М. И. Т. и П. В. Т. и Главния архитект на община Т. срещу Заповед № ДК - 10 - СЗР - 5 от 26.01.2017 г. на Началника на РДНСК - СЗР. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, които следва да бъдат присъдени на основание с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Искането на ответниците Милчо и П. Т. и Главния архитект на община Т. в тази връзка са неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение