Решение № 10963 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2019 г.

Решение № 10963 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "БУМЕРАНГ-78" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от П. Градев, чрез адв. И. Петров, срещу Решение № 2388 от 15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2417/2018 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение /писмо/ с изх. № 6-7000-759/1 от 12.07.2018 г. на Кмета на Район "Тракия" - Община Пловдив и е осъден да заплати на ответника понесените по делото разноски в размер на 100 лв. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт и наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като се отмени оспорвания административен акт, а преписката се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Ответната страна - Кметът на Район "Тракия" - Община Пловдив не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо изх. № 6-7000-758/1 от 12.07.2018 г., подписано от Кмета на Район "Тракия" – Община Пловдив, в което е обективиран отказ да се издаде исканото, със заявление вх. № 6-700-758 от 9.07.2018 г., подадено от търговското дружество, разрешение за удължено работно време за обект, стопанисван от него. Съдът е приел, че това писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като засяга права и интереси на подателя, изложени в посоченото заявление. Въз основа на анализа на приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства съдът е приел оспорването за неоснователно. За неоснователно е прието и възражението за допуснати съществени нарушения на формата на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 АПК. Счел е, че в конкретния случай фактическите основания на акта са ясно посочени, и това е липсата на положително становище от страна на ОД на МВР Пловдив – Пето РУ "Полиция". Те са ясно разбрани от жалбоподателя, който именно в тази насока е насочил защитата си. Също така непосочването на срок за обжалване и орган, пред който да се депозира жалбата също е възприето като нарушение на процесуалните правила, но не от категорията на съществените, водещи до отмяна на акта, тъй като с нормата на чл. 140, ал. 1 АПК е защитено правото на обжалване в удължен срок – два месеца, а и това нарушение не е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. При тази мотиви съдът е счел, че оспореният пред него изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 6-7000-758/1 от 12.07.2018 г. на Кмета на Район Тракия, да се издаде исканото със заявление вх. № 6-700-758 от 9.07.2018 г. разрешение за удължено работно време за обект, стопанисван от жалбоподателя, е законосъобразен, издаден в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 2, изречение второ от Наредбата за осигуряване на обществения ред на ОбС Пловдив и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на акта не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, които напълно споделя, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Спецификата на административния процес предполага твърдението на административния орган за правнорелевантните факти да се инкорпорира в административния акт - чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК, който следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Отделно от това фактическите основания следва да кореспондират на правните, като не ги заместват. В случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че в оспорвания акт са налице фактическите основания за издаването му - липсата на положително становище от страна на ОД на МВР Пловдив – Пето РУ "Полиция", което е елемент от фактическия състав на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред. Следователно волята на административния орган да откаже да удължи работното време на обекта, заявен от касатора, е ясно формулиран и изразен до степен да бъде точно разбран от заявителя и изпълнен. Ясно също така е посочено в акта, че при представяне на такова положително становище, разрешение за удължено работно време на обекта ще бъде издадено. Никаква друга пречка не е формулирана, което води до обоснования извод, че е налице яснота по отношение на фактическите основания за издаването му. Изискването за включване на фактически и правни основания при издаване на един административен акт е пряко проявление на подзаконовия характер на дейността на административните органи. Всеки административен орган действа само въз основа и само в рамките на закона. Това налага, от една страна, за да бъде осъществен контрол за законност на неговия акт, а от друга, за да може адресата на акта да установи точно неговото съдържание и да може да осъществи ефективно защитата си, да бъдат изложени фактическите и правни основания, които са мотивирали органа да направи конкретното волеизявление, за да се установи личното разсъждение и обосноваване на волята на органа. Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Необходимо е обаче това да е акт, който е приобщен към преписката и въз основа на него органът да е направил изводите си. В случая от доказателствата по делото е видно, че становището на ОД на МВР – Пловдив във връзка с подаденото заявление е несъгласие обектът на касатора, посочен в заявлението му, да работи с удължено работно време. Отделно от това е посочено, че при работата на този обект следва да се изпълняват стриктно изискванията, посочени в чл. 4; чл. 11, ал. 4, 7 и 8 и чл. 24 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на община Пловдив. Становището е изпратено лично на управителя на търговското дружество. Следователно изложените в оспорвания акт фактически, а индиректно и правни, основания са посочени и представляват неразривна част от мотивите на отказа, а именно че не е налице положително становище на ОД на МВР, което е императивно изискване на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за обществения ред. След като органът е приобщил към акта си фактите, установени от него с изразеното от ОД на МВР становище, получено и от касатора, това на практика дава възможност на търговеца да се защити, а от друга страна и на съда - да извърши контрол за законосъобразност на оспорвания акт. Непосочването на правното основание, срок за обжалване и орган, пред който да се депозира жалбата, сами по себе си не водят до отмяната му, както правилно е приел съда от първата инстанция. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение