Решение № 13200 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2020 г.

Решение № 13200 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Научно жури за оценяване на кандидатите в конкурс за академична длъжност "доцент" при Тракийски университет - Стара Загора, назначено със Заповед № 1085/22.04.2019 г. на Ректора на университета, чрез процесуален представител срещу решение № 75/25.02.2020 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. д. № 470/2019 г. Навеждат се доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Г. Маркова, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от Г. Маркова срещу определение № 172/03.06.2020 г. по адм. дело № 470/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането й за изменение на решение № 75/25.02.2020 г. в частта за разноските с твърдения за неговата неправилност. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба и частната жалба са допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, съответно срока по чл. 230 АПК от страна с правен интерес и срещу съдебен акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба на Научно жури за оценяване на кандидатите в конкурс за академична длъжност "доцент" при Тракийски университет - Стара Загора, назначено със Заповед № 1085/22.04.2019 г на ректора на университета, касационната инстанция приема следното от правна страна: Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на Г. Маркова срещу решение 1. 1, обективирано в Протокол № 1 от 08.05.2019 г. от заседание на Научното жури, назначено със заповед на Ректора на ТрУ № 1085/22.04.2019 г. в частта с която същата не е допусната до оценяване в конкурса за заемане на академична длъжност "доцент" по Специално педагогика (алтернативна комуникация при деца със слухови увреждания и деца с множество увреждания), в област на висшето образование 1. Педагогически науки, Професионално направление 1. 2 Педагогика, обявен в ДВ, бр. 7/22.01.2019 г. За да прогласи нищожността на оспореното пред него решение, съдът е счел на първо място, че същото не съдържа мотиви в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически и правни основания за неговото постановяване. Прието е, че в протокола от заседанието на научното жури са посочени мотивите на Комисията за недопускане до участие в конкурсната процедура, към които журито не е препратило, нито самостоятелно е мотивирало решението си за недопускане до оценяване. На следващо място е прието, че протокола на научното жури от 08.05.2019 г. не е подписан от четирима от членовете на журито, включително и неговият председател, които са взели участие и са гласували неприсъствено, предвид дадената им възможност в чл. 4, ал. 10 от ЗРАСРБ, но в нарушение на чл. 5, ал. 16 от Правилника за развитие на академичния състав на Тракийския университет, гласувалите неприсъствено не са представили в 14 - дневен срок в писмен вид до председателя, изразеното становище и мотивите за гласуваното решение. Според съда в административната преписка липсват писмени становища на отсъстващите членове на научното жури. Предвид, обстоятелството, че протокола не съдържа подписи на четирима от членовете на журито и на основание чл. 58, ал. 2, т. 8 от АПК, съдът е обосновал извод за нищожност на оспореното решение. Съдът е установил и допуснати множество съществени нарушения на процесуални правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения и установените множество нарушения, съдът е счел оспореното решение за нищожно. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до законосъобразен извод за нищожност на оспореното решение на научното жури при Тракийски университет - Стара Загора. Разпоредбите на чл. 24-28 от Закона за развитие на академичния състав в Република България регламентират условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент". Съгласно чл. 25 от същия закон, конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗРАСРБ, научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" според изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1. Научното жури е колективен орган, създаден за всяка конкретна процедура, чиито статут е уреден в чл. 29а, вр. с чл. 4 ЗРАСРБ. Съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от Факултетния или Научния съвет. Изцяло в компетенциите на НЖ е оценяването на кандидатите по чл. 29б от този закон, при спазване на нормативноустановените критерии. Неговите актове нямат самостоятелно правно значение, а подпомагат работата на ФС/НС, който провежда избора за заемане на съответната длъжност. Предложението на НЖ е не само експертно становище от специализиран в съответната област орган, но и условие за сезиране и произнасяне на ФС. В този смисъл актът на НЖ е елемент от сложния фактически състав по чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ, насочен към учредяване на трудово правоотношение за определена длъжност. Окончателното решение се взема от ФС. НЖ е експертен орган, изпълняващ ролята на оценител, съобразно критериите, утвърдени от закона и доразвити в Правилника за неговото приложение и съответния вътрешен акт на висшето училище. Предложението съставлява единствено оформяне на становище за мотивиране на административния орган при издаване на административния акт. Предложението не обвързва административния орган при вземане на решение. Произнасянето на НЖ е необходима предпоставка за по-нататъшното развитие на процедурата. В настоящия случай, с оглед представените доказателствата, административният съд е направил обоснован извод, че оспореното решение на седемчленното научно жури е постановено в нарушение на чл. 4, ал. 9 и 10 от ЗРАСРБ, както и разпоредбата на чл. 5, ал. 16 от Правилника за развитието на академичния състав в Тракийски университет - Стара Загора. Решението по т. 1. 1 за недопускане до участие на Г. Маркова е подписано от трима от членовете на научното жури, като за останалите четирима е отбелязано свързване по телефона. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 9 от ЗРАСРБ решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се оформят в протокол. Протоколът съдържа като своя неразделна част мотивите за приемане на съответното решение, включително: 1. резултатите на кандидата, неговия научен принос, оригиналност на представените трудове и достоверност на представените научни данни; 2. отговорите на кандидата на бележките посочени в рецензиите и становищата, както и на отправените към него въпроси; 3. мотиви относно приемането или неприемането на становището на кандидата в случаите по ал. 11, изр. второ. Оспореното пред административният съд решение не отговаря на посоченото съдържание и липсват каквито и да е мотиви на научното жури за приемане на решението, поради което изводите на съда, че същото е постановено в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК са правилни и законосъобразни. Изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 10 от ЗРАСРБ и чл. 5, ал. 16 от Правилника за развитие на академичния състав на Тракийски университет при вземане на оспореното решение са правилни и съответства на материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от ЗРАСРБ предвижда, че не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. В предложение второ на същата алинея е предвидено, че решенията на журито могат да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация. В случая тези условия и ред са уредени в чл. 5, ал. 16 от Правилника за развитие на академичния състав на Тракийския университет. В разпоредбата е предвидено, че решенията на журито може да се вземат и неприсъствено. В тези случаи обсъждането и гласуването се извършва чрез съответните технически средства - телефон, електронна поща или конферентна връзка. В 14 - дневен срок от заседанието неприсъственият член представя в писмен вид до председателя на научното жури изразеното становище и мотивите за гласуваното от него решение. В протокола обективиращ оспореното решение е отбелязано, че за четирима от членовете, гласуването е осъществено чрез свързване по телефона, като по делото не са ангажирани доказателства за представени от неприсъствалите членове на журито писмени становища и мотиви за гласуваното решение. Следователно гласуването е извършено в нарушение на чл. 4, ал. 10 от ЗРАСРБ и чл. 5, ал. 16 от самия правилник на университета от научното жури, което е колективен орган и при липсата на необходимото мнозинство по чл. 4, ал. 9 от ЗРАСРБ. Предвиденото от законодателя и от самия правилник на университета неприсъствено гласуване е обвързано с представянето в 14 - дневен срок на писмено становище и мотиви за гласуваното решение, в което да се обективира волята за гласуване на неприсъствалите членове и които следва да са неразделна част от приетото решение с необходимото мнозинство. Именно писмените становища и мотиви обективират волята на неприсъствалите членове на журито за вземане на процесното решение, предвид липсата на поставен подпис по същото. В случая липсата на представени писмени становища и мотиви от четирима от членовете на седем членното жури означава липса на воля на колективния орган за взетото решение с необходимото обикновено мнозинство по чл. 4, ал. 9 от ЗРАСРБ и чл. 5, ал. 13 от ПРАСТрУ и оттам липса на валидно взето решение. Допуснатият порок е толкова съществен, че обуславя нищожност на постановения административен акт. Като е стигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Предвид установения тежък порок на оспорения административен акт, не следва да се обсъждат от настоящата инстанция подробните изводи на съда за немотивираност на обжалваното решение и допуснати множество съществени процесуални нарушения при постановяване на решението на научното жури, които се споделят напълно. Съдебно решение е постановено при липсата на касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да остане в сила. По частната жалба на Г. Маркова срещу определение 0172/03.06.2020 г. С молба от 09.03.2020 г. частната жалбоподателка е поискала изменение на решението в частта за разноските с присъждане на разноските по адм. дело № 11102/19 г. по описа на ВАС за адвокатско възнаграждение и пътни разходи. За да остави без уважение искането за изменение на решението с присъждане на разноските, съдът е установил, че в производството пред ВАС не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а представената разписка в последното открито съдебно заседание на 11.02.2020 г., проведено пред административния съд е с недостоверна дата и не може да бъде ценена като доказателство за сторени разноски в производството пред ВАС. По отношение искането за присъждане на разноски за пътни разходи, съдт е приел, че същите не са разноски по производството по смисъла на чл. 75, 76, 77 и чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК и не се дължат на частната жалбоподателка. Определението е правилно. Видно от доказателствата по адм. дело № 11102/2019 г. по описа на ВАС доказателства за реално извършени в това производство разноски не са представени, като е представено единствено пълномощно, без уговорено възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционният съд, същият се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. След като по делото пред ВАС липсват доказателства за сторени разноски във връзка с подадената частна жалба, то правилно съдът е приел, че по - късно представената разписка пред него за сторени разноски в производството пред ВАС не може да бъде ценена като доказателство за сторени разноски в това производство. Разноските следва да бъдат доказани като извършени пред съответната съдебна инстанция в случая ВАС, независимо че компетентен да се произнесе по тяхната дължимост е първоинстанционният съд. Определението е правилно и в частта, с която е отхвърлена молбата за присъждане на разноски за пътни разходи на упълномощения адвокат. Пътните разноски не са разноски по производството по делото. Разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране на посочените от нея доказателства. Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските направени по делото във връзка с извършването на правните действия по делото и оказаната правна защита. Такива са депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение и т. н. Други направени от страната разноски в т. ч. и заплатените пътни разходи, нейни или на процесуалния й представител не са разноски по производството на делото, поради което не следва да й бъдат възлагани. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 630 лв., от които 600 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение по банков път и 30 лв. за държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд, пето отделение