Решение № 2897 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2008 г.

Решение № 2897 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Казем Махди Казем Хатеф гражданин на Ирак, срещу решение № 498 от 4.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС - с оглед неправилното възприемане, че не е налице лична заплаха за жалбоподателите поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт, съществуваща в Ирак. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС -на Казем Хатеф е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата -поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у лицето от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, Казем Хатеф е задържан през месец ноември 2007 година, при опита му да влезе нелегално в Р България. Самоличността и личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ. Констатирани са непоследователност и противоречие в твърденията на лицето- в началото заявил, че лично към него са отправяни писмени заплахи, а в последствие сочи, че заплахите са отправяни по телефона. Прието е от административния орган, че Хатеф легално е напуснал страната си, без да е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Търсещият статут на бежанец мотивира молбата си с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна; отпътуването му от Ирак е продиктувано от проблеми с ислямистки групи, свързани с работата му. Работел като бръснар и като такъв се е налагало да обслужва всякакви клиенти, включително и представители на новата иракска администрация, в това число полицаи и военни, което според жалбоподателя го конфронтирало с ислямистите. Към административната преписка са приложени: становище на дирекция "Международно право" на МВнР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони; становище по въпроси на ДАБ при МС относно касаещо обстановката в Ирак. Установява се, че административният орган е възприел становището, че обстановката в Ирак следва да се характеризира като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", съпътствани от тежко икономическо и социално положение, в условията на значително чуждестранно военно присъствие. Министерството на външните работи е посочило, че степента на вътрешно напрежение и безредици не е разпределена равномерно и въоръженото насилие не обхваща цялата територия на Ирак, като конкретно за град Вавилон и района му, където е живеел и се е трудил Хатеф, положението се е нормализирало, обстановката е спокойна. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в гр. Вавилон- Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак съществува именно такъв. Не е обаче налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите, защото предвид сигурността в Ирак от края на 2007 г., т. е. след напускането на страната от жалбоподателят, за него като гражданско лице реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Несъстоятелно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателите, че решението на административния орган е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправната разпоредба на "чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО. В нея като тежки посегателства са посочени: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". В чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ законодателят ни възприема, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". При съпоставянето на двете разпоредби се налага изводът, че текстовете от директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в жалбата, поради което възражението се явява неоснователно. Изводът, който се налага, е: и в двата акта се касае за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,