Решение № 2525 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7292/2017 г.

Решение № 2525 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7292/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 3157/05.05.2017 г. по адм. д. № 2201/2016 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-2202-1403978-091-01/23.10.2014 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции 2537 лв. Ответникът по касационната жалба "Хом кеър" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция 3048 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-2202-1403978-091-01/23.10.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 39 589,34 лв с 27 325,16 лв лихви за периода м. 5 - 8.2008 г. по фактури на "Интерпроект груп" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на мебели не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчни задължения по ЗДДС в РА. Представени са договор, приемо-предавателни протоколи за доставка на мебелите, описани в спесификации към фактурите, без една авансова фактура. Предвид заключението на вещото лице съдът обосновано е приел, че ревизираното лице няма друг доставчик на мебели за ревизираните периоди освен "Интерпроект груп" ЕООД и без да е получил мебелите по процесните фактури не би могъл да изпълни издадените от него фактури за доставка на същите мебели, по които е осчетоводил приходи, както и е начислен данък по ЗДДС. В. лице е дало заключение, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно по изискванията на ЗСч. Обоснован е изводът за редовно осчетоводяване на фактурите за доставките на мебелите, които са използвани в икономическата дейност на лицето. Установено е на кого са предавани мебелите при осъществяване на спорните доставки. Правилен е изводът на съда, че е доказано настъпване на данъчно събитие по спорните фактури, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за ревизираното лице е налице право на приспадане на данъчен кредит, отказано в РА незаконосъобразно. Обосновано съдът е приел, че не е доказана недобросъвестност на ревизираното лице, която да е основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по осъществени доставки, предвид разрешенията дадени в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно в размер 2540 лв, колкото е договореното адвокатско възнаграждение. Начисленият данък върху добавената стойност във фактурата за адвокатското възнаграждение може да бъде приспаднат от ревизираното лице като данъчен кредит. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,