Решение № 590 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2008 г.

Решение № 590 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. К. и П. Т. К. - двамата от гр. Х. против въззивно решение от 19.11.2007 г. по в.гр.д. № 727 по описа за 2006 г.на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 15.04.2003 г. по гр.д. № 448/2002 г.на Районен съд Хасково и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от И. С. К. и П. Т. К. против Ц. Ж. И. и С. А. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 15.05.2001 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот-апартамент № 22, находящ се на четвърти етаж в бл. 13 вх. "Б" в ж.к. "Бадема" гр. Хасково, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81.31 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение № 22 с площ от 7.20 кв. м.и 2.768% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Посоченото касационно основание е чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като остави в сила постановеното от районния съд решение. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва основателността на подадената жалба и се иска да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Претендират направените по делото разноски В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 81 от 14.09.2006 г., постановено по гр.д. № 1263/2004 г. ВКС е отменил решението на Хасковски окръжен съд от 24.09.2004 г. по гр.д. № 780/2004 г.и е върнал делото за ново разглеждане. В отменителното си решение ВКС е дал следните задължителни указания: 1. Да се обсъди-връзката между сключения предварителен договор за продажба на процесния апартамент и извършеното на същата дата упълномощаване на ищеца за продажба на същия имот с рег. № 2* и да се изиска това пълномощно, за да се установи обема на правата на упълномощения, 2. Да се съобразят обстоятелствата, че синът на ищеца притежава заложна къща и че в местната преса е била публикувана обява, че на телефония номер, който се води на ищеца се "предоставят бързи заеми срещу залог", ниската цена на сключения предварителен договор, както и клаузата за срока за сключване и обстоятелството, че в договора не е уговорено задължение за предаване на владението върху апартамента и 3. Да са изследва (със свидетелски показания) дали между страните е бил сключен договор за заем. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че подписаният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот е недействителен- на основание чл. 152 от ЗЗД, тъй като той е сключен за обезпечаването на вземането по друг действителен договор -договор за заем, който прикрива, като с подписването му страните предварително са уговорили начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона - чрез учредяване на залог или ипотека за обезпечаване на заема. Наличието на договор за заем с ищеца, съдът е мотивирал с това, че ответниците са се нуждаели от средства за изплащане на свое задължение по предходен договор за заем, сключен на 16.11.2000 г. със свидетеля М, който е бил с падеж 16.04.2001 г., както и с обстоятелството, че на датата на подписване на предварителния договор/16.05.2001 г./- ответниците са дали пълномощно на ищеца да продаде апартамента им на трето лице/което сочи, че действителното им намерение не е било сделката да се извършва между тях/. Съдът се е позовал и на свидетелските показания, според които ответниците, които имат три деца и не разполагат с друго жилище - не са желали продажбата на единствения си имот, а се целели спешното намиране на средства, от които в момента са се нуждаели, както и с факта, че ищеца е осигурявал "бързи заеми срещу залог", под каквато реклама е обявен телефона му в местните вестници. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд за наличие на договор за заем. Позовава се на противоречия в показанията на свидетелите И (брат на ответника) и Р. (сестра на ответницата). Счита, че неправилно са интерпретирани показанията на свидетеля Г. Твърди, че са ирелевантни представените справки от РПУ и РП Хасково, тъй като делата и преписките, за които те се отнасят нямат връзка с процеса. Твърди, че е налице валидно сключен действителен предварителен договор за продажба, който съдържа всички изискуеми по закон реквизити и следва да бъде обявен за окончателен. Като се позовава на чл. 218з от ГПК (отм.), счита, че в нарушение на закона, съдът е приел като доказателство и обсъждал в мотивите си договор за заем от 16.11.2000 г., сключен от ответниците със свидетеля М, което не е новооткрито доказателство по смисъла на закона. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. В производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - съдът е длъжен да провери наличието на установените в закона предпоставки за обявяване на договора за окончателен, една от които е - сключеният договор да е действителен. При извършване на преценката си, съдът следва да установи действителната воля на страните, като се ръководи от всички ангажирани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. В случая-на 15.05.2001 г.-между страните е бил сключен писмен договор, който е определен като "предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот", по силата на който Ц. Ж. И. и С. А. И. са поели задължението да продадат описания в н.а. № 89, т.III н.д. № 1084/1989 г.- апартамент № 22за сумата от 6 000 лв., от които са платени - в момента на подписване на договора и неговата заверка - 5000 лв. (4 800 лв.отбелязани отпред на договора, а 200-на гърба), а останалите 1 000 лв." ще се изплатят по-късно при снабдяването с нотариален акт". В договора няма поето задължение за предаване на владението върху апартамента. Няма и посочен конкретен срок за прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред. В т. 2 е уговорено, че това ще стане "при поискване от купувача" - И. С. К. В т. 5 е договорено, че продавачите остават да ползват целия имот като наематели срещу сумата от 100 лв.месечно. Този договор е с нотариална заверка на подписите, като вписването му в регистъра е под рег. № 2* Под рег. № 2*-от същата дата 15.05.2001 г.е налице вписване на извършено упълномощаване на И. С. К. от страна на Ц. Ж. И. и С. А. И. със следните права: от името и за сметка на последните "да ипотекира, да продава на трети лица на каквато цена определи и при каквито условия намери за добре" - същия апартамент № 22, описан в н. .а. № 89, т.III н.д. № 1084/1989 г. Под рег. № 2* и 2612 от 15.05.2001 г.-нотариусът е вписал заверка на подписите на два броя декларации по чл. 226, ал. 2 от ДПК (отм., но действащ към посочената дата), подписани съответно от Ц. Ж. И. и от С. А. И., които декларации са необходими при изповядване на сделка за разпореждане с недвижим имот, извършена от упълномощено лице. Описанието на подписания договор безспорно установява факта, че ответниците по делото са получили от ответника на 15.05.2001 г.сумата от 5 000 лв. Гореописаните факти, изразяващи се в липса на поето задължение за предаване на владението върху апартамента и на установен краен срок за прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред, наличието на подписани и заверени от нотариус на същата дата документи (пълномощно и декларации), осигуряващи на ищеца възможност да се разпореди в полза на трети лица с имота " каквито условия намери за добре", безспорно установените факти, че процесният имот е единствено жилище на петчленното семейство на ответниците, че същото е с данъчна оценка, която към момента на придобиването му (през 1989 г.) е била 14 967 лв., т.е.трикратно по-голяма от получената по договора (5000 лв.), както и фактът, че към датата на подписване на този договор (15.05.2001 г.) е бил настъпил падежа на предходен заем на ответниците и срещу тях е било образувано изпълнително дело, като имотът е бил ипотекиран, обстоятелството, че ищецът се е занимавал с дейност по предоставяне на "бързи заеми срещу залог", потвърждават извода на въззивният съд, че действителната воля на страните по предварителния договор не е била да сключат помежду си сделка за продажба. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касатора срещу показанията на свидетелите И. (брат на ответника) и Р. (сестра на ответницата), което се мотивира с наличие на противоречия в тях. Двамата единно и непротиворечиво установяват, че ответниците са получили заем от ищеца, във връзка с което е подписан нарочен договор, за обезпечение на който е бил подписан и предварителния договора за продажба. Двамата свидетели И. и Р. заявяват, че лично са видели договора за заем, като според свидетеля И е бил за сумата от 1 500 лв./При повторния си разпит установява, че освен тази сума ответниците са получили и още 200 лв./И двамата свидетели установяват, че ищецът принудително е взел екземпляра от договора за заем на ответницата и него е върнал. Двамата свидетели установяват, че ответниците са се свързали с ищеца, защото той е притежавал заложна къща, а те спешно са се нуждаели от пари в брой. Неоснователно е възражението на касатора за пристрастност на свидетелите, пред вид родствената им връзка с ответниците. Първо -свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели и второ- касае се за лични факти, за установяване на обстоятелства, свързани с начина на живот на страните, които -с оглед характера им-са най-добре известни именно на близките хора. Правилно въззивният съд не е възприел показанията на свидетеля С/син на ищеца/, съгласно които той -в качеството си на собственик на фирма за недвижими имоти, е водил на оглед ответницата, която търсела да купи къща с парите от процесния апартамент. Касае се за изолирани показания, дадени от заинтересован свидетел/ищеца твърди, че е искал да прехвърли процесния имот на този свидетел/, които не са от съществено значение, тъй като дори и да се възприемат-огледът на имот-не означава намерение за покупка за този, който го извършва, а още по-малко огледът - може да обоснове извод, че е свързан с намерението на страната за продажба на точно определен имот. В случая ответниците по делото, върху които е била доказателствената тежест да установят, че изразената воля е привидна и прикрива друго съглашение, са доказали, че целта на предварителният договор за продажба на недвижимия имот е била да обезпечи парично задължение по друг договор, който е действителен -договор за заем първоначално за 1 500 лв., а после и за още 200 лв., сключен за срок от една година, при лихва -12%. Доказването е освен с гласни доказателства- с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм.), още и с гореописаните индициращи на такова правоотношение доказателства, в какъвто смисъл са били и дадените от касационната инстанция указания при връщане на делото за ново разглеждане. Страните не са имали намерение да бъде извършена между тях сделка за продажба по отношение на процесния апартамент. С така подписаният договор, страните предварително са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, а именно-чрез учредяване на залог или ипотека. Такова съглашение-с оглед разпоредбата на чл. 152 от ГПК (отм.) е недействително, поради което изводът на въззивния съд, че предварителният договор за продажба е недействителен и не може да породи целените с него правни последици-да бъде сключен окончателен, е правилен. Предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, правилно е бил отхвърлен от въззивния съд. Относно възражението, във връзка с разпоредбата на чл. 218з ал. 3 от ГПК (отм.), то същото е неоснователно. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2002 г. по т.гр.д. № 1/2000 г.на ОСГК-качеството "новооткритост на фактите и доказателствата" се преценя с оглед обективната невъзможност, въпреки съществуването им към момента на постановяване на първоначалното въззивно решението да бъдат включени в доказателствения материал по делото. В случая е било безспорно, че оригиналът на договорът за заем с Н. М. от 16.11.2000 г., сключен за сумата от 465 долара-с падеж на 16.04.2001 г., и уговорена неустойка от 350долара - при неизплащане на сумата в срок, на който се позовава касатора, не е наличен. Следователно- същият обективно не е било възможно да бъде представен до момента на постановяване на първоначалното въззивно решение. При новото разглеждане на делото, въззивният съд е преценял представеното копие от този договор и гласните доказателства на свидетеля М в контекста на дадените от касационната инстанция указания и с оглед всички представени по делото доказателства. По този начин съдът е ценил и получената от РПУ Хасково и РП Хасково информация, че за ищеца е налице СД № 45 от 15.02.1964 г.на РС Димитровград, за деяние по чл. 325 от НК, заявителски материал № 24 от 21.04.1998 г.на сектор Икономическа полиция за деяние по чл. 227б от НК, във връзка с което е бил внесен обвинителен акт, образувано е н.о.х.д. № 803/2001 г., което е прекратено поради изтекла давност и преписка № 89/05 г. по жалба за това, че чрез измама е продал къща на трето лице в с. В., като преписката е прекратена, поради отказ да се образува досъдебно производство. Разгледани извън контекста на другите доказателства по делото, тези преписки са несъотносими, но не и при преценка на доказателствата в съвкупност. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. С оглед направеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които -видно от приложените два договора за правна помощ - от 24.03.2008 г.и от 8.06.2008 г. - възлизат на 350 лв. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение