Решение № 13070 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2020 г.

Решение № 13070 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 8226 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 9148 от 2019 г. на Административен съд С. – град. Т. се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не изложил мотиви относно невъзможността за доказване на надеждност при установено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и неправилно изключил тази възможност. При наличието на доказателства за предприети мерки, свързани с отстраняване на причини за извършване определено нарушение и недопускането му в бъдеще, липсвали пречки за издаване на търсения документ, удостоверяващ надежност на участника в процедура по ЗОП. От съда се иска да отмени оспорения съдебен акт, да отмени и оспорения пред първоинстанционния съд отказ, както и да задължи административния орган да издаде поискания от касационния жалбоподател документ. Претендира присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върхова административен прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд С. – град е образувано по жалба на [фирма] срещу отказ на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" С. да издаде документ за потвърждаване на обстоятелство по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП, обективиран в писмо изх. № 19068073 от 19.07.2019 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че със запитване до Дирекция "Инспекция по труда" – С., входирано под № 1908/2026 от 10.07.2019 г., касационния жалбоподател е поискал да му бъде издаден документ за потвърждение на надеждност по чл. 45, ал. 2 от ППЗОП. В запитването е описано изрично, че санкцията, която е наложена на дружеството с НП № 22-004984 от 16.07.2018 г. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е платена изцяло. За доказване на това обстоятелство, към запитването е приложено и платежно за извършеното плащане. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" С. е постановил отказ, който е обективиран в писмо изх. № 19068073 от 19.07.2019 г. Изложени са мотиви, според които, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, установено с влязло в сила НП, което е основание за отстраняване от участие в обществена поръчка, не е предвидена възможност за доказване надеждност. При така установеното от фактическа страна, решаващия съдебен състав на Административен съд С. - град е формулирал извод за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Страните в производството не оспорват установеното от фактическа страна в хода на събиране на доказателства от първоинстанционния съд. Налице са данни за съобразяване на поведението на компетентната администрация с предвидените от законодателя във връзка с идване на акта процедурни правила, поради което извода за спазване на приложимите процесуални норми следва да бъде споделен изцяло. Липсват доказателства и обосновани твърдения за допуснати при издаване на оспорения пред съда административен акт съществени нарушения, които да са довели до неговото опорочаване до степен на незаконосъобразност, а от там и до необходимост от отмяната му на това основание. Оспорения пред първоинстанционния съд акт е издаден от компетентен орган, в кръга на вменените му от законодателя правомощия по чл. 45, ал. 2 от ППЗОП във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, а именно Директор на дирекция "Инспекция по труда" - С.. Представени са доказателства за наличието на представителна власт у положилото подпис под акта лице - Заповед за заместване № ЧР 1371/24.06.2019 г. на Главен секретар на ИА "Главна инспекция по труда". Обоснована е преценката и за липса на нарушения от материално правен характер. Срещу касационния жалбоподател е издадено и влязло в сила НП № 22-004984 от 16.07.2018 г., с което е наложена санкция за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Това обстоятелство е основание за задължително отстраняване на участник в процедурата за възлагане на обществена поръчка - чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, което е и сторено от възложителя на основание този текст и във връзка с чл. 56, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, чл. 39, ал. 2, т. 2 и чл. 45, ал. 2, т. 2 от ППЗОП. Правилно е преценено, че е налице възможност за участник в процедурата да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, но следва да се удостовери наличието на някоя от хипотезите на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. След съобразяване с безспорно установените по делото факти и обстоятелства, първоинстанционния съдебен състав е достигнал до обоснован извод за липса в конкретния случай на което и да е от описаните в тази разпоредба обстоятелства. Следва да бъде споделен извода за неприложимост на хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, тъй като в случая не е твърдяно наличието на обстоятелства, свързани с погасяне, отсрочване, разсрочване или обезпечаване на задължения по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, както и изплащане на дължимо обезщетение за вреди, настъпили в резултат от извършено престъпление или нарушение или предприети в тази насока действия. Наложената с наказателно постановление санкция, не представлява по своя характер вреда от извършено нарушение, а има за цел, чрез финансови стимули да принуди нарушителя да спазва трудовото законодателство, свързано с начина на фиксиране на възникнали в хода на дейността на дружеството трудови правоотношения, което от своя страна да даде възможност за осъществяване на контрол върху изпълнението на задълженията, на която и да е от страните една към друга, към трети лица или към държавата. Не са налице данни за надлежно и своевременно предприети от търсещия удостоверяване на надеждност действия по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП, тъй като при констатиране на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ от страна на контролните органи, а в последствие и от органа, наложил санкция, не са предприемани действия по издаване на конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения, а това от своя страна изключва възможността за установяване на надеждност на това правно основание. Липсват данни и изпълнение на дължимо от фирмата - молител вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, каквото е изискването на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, т. е. нарушението на касационния жалбоподател по чл. 62, ал. 1 от КТ също не е измежду визираните в тази разпоредба на ЗОП. Първоинстанционният съдебен състав е формулирал обоснован извод, че при наличието на данни за извършено и санкционирано от държавата нарушение на [фирма] по чл. 62, ал. 1 от КТ, което е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, не е предвидена възможност за доказване на надеждност. Хипотезите, при които може да се доказва надеждност, съответно да се издаде документ за потвърждаване на надеждност са изчерпателно изброени в чл. 56, ал. 1 от ЗОП и не следва тази разпоредба да се тълкува разширително. Освен да гарантира спазването на принципите на осигуряване на конкуренция и свързаната с това възможност за участие в състезателното производство по ЗОП на по – голям кръг лица чрез доказване на надеждност въпреки ограничението по чл. 54, ал. 1 от ЗОП, законодателя е въвел и ограничения, които да гарантират на потенциалните възложители, че предоставените им за управление и разпореждане обществени средства ще бъдат разходвани ефективно и при минимален риск от сключване на договори с кандидати, които в дейността си са имали поведение, което предизвиква съмнение относно тяхната коректност и съобразено със закона поведение. Поради горното, в чл. 54, ал. 1 от ЗОП са изброени хипотезите, при наличието на които следва задължително отстраняване на кандидат за изпълнител на поръчката, а само за част от тях е предвидена възможността за представяне на доказателства, които да дадат основание на възложителя да пренебрегне въведеното ограничение. При така установеното, твърденията за наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт са несъстоятелни, поради което жалбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. На ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение