Решение № 11862 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2015 г.

Решение № 11862 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 3032 от 4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2513 от 2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт 2061113172/31.05.2012 г., издаден от Емил Димитров Беков - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 299/15.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му за допълнително начислен на основание чл. 86 от Закона за данъка върху добавената стойност ДДС в размер на 122 410,97 лв. и лихви за просрочие 16 291,21 лв., за данъчни периоди от 16.12.2008 г. до 30.11.2009 г., от 1.01.2010 г. до 31.03.2010 г. от 1.05.2010 г. до 30.09.2010 г. и от 1.11.2010 г. до 31.10.2011 г. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Комнет - М" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 3032 от 4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2513 от 2013 г. по описа на Административен съд София град е отменен Ревизионен акт 2061113172/31.05.2012 г., издаден от Е. Д. Б. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 299/15.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му за допълнително начислен на основание чл. 86 от Закона за данъка върху добавената стойност ДДС в размер на 122 410,97 лв. и лихви за просрочие 16 291,21 лв., за данъчни периоди от 16.12.2008 г. до 30.11.2009 г., от 1.01.2010 г. до 31.03.2010 г. от 1.05.2010 г. до 30.09.2010 г. и от 1.11.2010 г. до 31.10.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени процесния ревизионен акт, решаващият съд е приел за недоказано, че дейността по квитанционните книги е относима към дейността на дружеството-жалбоподател, тъй като от свидетелските показания е установено, че дейността е извършвана от името на друга фирма до март 2010 г., когато е започнала дейността на "Комнет М" по предоставяне на услуги. Съдът е констатирал, че в квитанционните книги някои квитанции съдържат имена, има подписи и суми, но в други има само име, не се съдържат адреси или посочено основание за плащане, в това число по договор за абонаментно обслужване или за вида на предоставяната услуга. В нито една от квитанциите не е посочено в чия полза се плащат суми. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяване на решението съдът обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална незаконосъобразност на РА. Съдът е установил фактите, касаещи спорния предмет, описал е събраните доказателства, задълбочено ги е обсъдил с оглед доказателствената им сила като частни писмени документи и извел обосновани правни изводи. В касационната жалба се навеждат доводи, че са налице всички обстоятелства от фактическия състав на чл. 86 от ЗДДС, регламентиращ настъпване на изискуемостта на данъка върху добавената стойност и възникване на задължението за неговото начисляване, който органите по приходите са приложили в РА по отношение на всички констатирани в хода на ревизията наддекларирани доставки. Твърди се, че укритият приход на ревизираното дружество произтича от установен източник - извършване на облагаеми доставки по смисъла на ДДС услуги по предоставяне на интернет, телевизия и телефонна връзка, които не са регистрирани чрез фискални бонове и не са отразени в счетоводството му, като размерът на недекларирания приход е установен съобразно приложените квитанционни книги и електронни разпечатки и конкретните доставки са индивидуализирани по получател, предмет, дата на данъчното събитие и стойност. Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано, че дейността по квитанционните книги е относима към дейност на ревизираното дружеството - от изнесените данни в показанията на Мален Димов и Рангел Станчев, за които приема, че пряко са свързани с дейността и със съставяни документи, самите свидетели твърдят, че дейността е извършвана от името на друга фирма до март 2010 г. Това съвпада и с дадените показания от управителката на дружеството пред полицейските органи, в които посочва, че Мален Димов е уволнен поради установено неотчитане на приходи. Представените пред съда доказателства не могат да бъдат отнесени към конкретни действителни клиенти на дружеството, доколкото договори за предоставяне на услуги, базирани на интернет достъп с клиенти не са представени. Относно електронните разпечатки правилно съдът е приел, че не става ясно тези разпечатки от какъв носител на информация произхождат, не е изследвана достоверността им, съответно не са съпоставени с договори, сключени с ревизираното дружество за предоставяне на услуги на негови клиенти. Обоснован е извода на съда, че представените разпечатки и квитанционни книги, в преобладаващата си част от съдържанието не могат да бъдат ценени като счетоводни документи, нито като частни документи поради непълнота, липса на данни за лицето, което ги е съставило и отговорно за стопанската операция. Не е установено също, дали дружеството през периода м. 01.2009 г. действително е разполагало с каквато и да е техническа възможност за предоставяне на услуги, свързани с интернет достъп. Освен това няма данни, как след уволнението му през 2010 г. същото лице е могло да притежава данни и които да е предоставило за дейността на дружеството до месец 10.2011 г. Посочените несъответствия са съществени и водят до необоснованост на тезата на органите по приходите за получени приходи по таблицата в РА за всички периоди през 2011 г. респективно след датата на представяне на доказателствата на полицейските органи. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствения материал съда е направил обоснован извод, че не са налице основанията за прилагане на чл. 86 от ЗДДС и органа по приходите незаконосъобразно е установил задължения по ДДС и корпоративен данък, приемайки сумите по четирите квитанционни книги като приходи на дружеството. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод относно оспорения пред него акт и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,