Решение № 5808 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез старши юрисконсулт Я. Стоянова, срещу Решение 184/08.01.2024г., постановено по адм. дело 8055/2023г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена негова Заповед 505/16.05.2023г., забраняваща на "Билла България" ЕООД, при упражняване на своята дейност, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 предл.първо от ЗЗП, при представяне на информация за количественото съдържание на белтък в продукта протеинов бар Double chocolate , предлаган за продажба в магазин Билла 303 , находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, изразяваща се в представяне на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар "Chocolate Brownie". Изхождайки от дефиницията за "търговска практика", съдържаща се в § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП и чл. 2, б. "г)" от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и от легалното определение на термина "хранителна претенция" по смисъла на Регламент (ЕО) 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент (ЕО) 1924/2006 г./Регламента), поддържа, че "Билла България" ЕООД е търговец, който представяйки на потребителите "Chocolate Brownie", е заявил хранителна претенция, че продуктът е с конкретно посочено, високо, съдържание на протеин, а оттам е заблудил множество потребители да го закупят, което търговско решение те не биха взели при коректно посочване на информацията за съдържанието на продукта. Твърди, че по делото е безспорно установено, чрез извършване на съответното лабораторно изследване, че описаното на етикета на стоката количество на белтъка не съответства на реално съдържащото се в нея и процесната ПАМ е правилно наложена. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. В съдебно заседание поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави искане до съда за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси: 1. Следва ли да се тълкува, че търговецът, който доставя стоката за продажба до потребителя с невярна съществена информация , по смисъла на Директива 2005/29/ЕО /Директивата/ на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики /НТП/ от страна на търговци към потребители, извършва нелоялна търговска практика спрямо потребителя, съгласно чл.5 от Директивата?; 2. Кой е субектът извършващ нарушението по смисъла на чл.7, §5 от Директивата при продажба на стоки на потребителя производителят /дистрибуторът или търговецът, който доставя стоката до потребителя? Ответникът "Билла България" ЕООД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрк. С. Кръстев, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с поставените от касаторът въпроси, намира следното: По така поставените въпроси не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, респ. този по чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. СЕС не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на националния съд и касае съществото на спора. В конкретния казус е налице практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националният съдия по приложението на съюзните разпоредби. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13г. Това тълкуване на СЕС дава отговор и на вторият въпрос, поставен от касаторът в искането му за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. От тези решения се извлича и отговорът на въпроса кой е субектът извършващ нарушението по смисъла на чл.7, §5 от Директивата при продажба на стоки на потребителя и това е производителят. Тъй като съдържанието на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е аналогично, то това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "Билла България" ЕООД, е отменена Заповед 505/16.05.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение, обективирано в т. 37 от Протокол 17/04.05.2023 г. на КЗП, на "Билла България" ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар "Chocolate Brownie", предлаган за продажба в магазин "Билла 303", находящ се в гр. Пловдив, [улица], в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и съответно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител с вх. Ц-03-3763/06.04.2023г. по описа на Комисията, в която са изложени оплаквания за изпитани, в резултат на консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner, чревен дискомфорт и стомашно неразположение, е извършена проверка, констатациите от която са описани в Констативен протокол (КП) КП-2711629/19.04.2023г., на търговски обект магазин "Билла 303", находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от "Билла България" ЕООД. В обекта се предлагат протеинови барчета с търговска марка Born Winner протеинов бар Double Chocolate, 50 гр., с цена 4,07 лв. за 10 бр. За проверка дали посоченото на етикета количество белтък съответства на реалното съдържание в продукта е взета проба, номер на пломба: 0004228 L 082443 и заявката е изпратена за изследване в Лаборатория за изпитване АЛИМЕНТИ-ОМНИЛАБ при ДИ ЕНД ВИ КОНСУЛТ ООД. За резултатите е изготвен Протокол от изпитване 22231/28.04.2023г. с отразени следните резултатите от изпитването на представените от КЗП проби - продукт с потребителска опаковка 5 бр. по 60 грама: Съдържание на белтък при единица на величина: % от общата маса и стандарт БДС ISO 1871:2014, отчетеният резултат е: 25,79 ± 0,39. На опаковката на проверявания продукт с главни букви е изписано HIGH PROTEIN 33% и с по-малки: Double Chocolate flavor . В приложения Протокол за изпитване 22231/28.04.2023г. е видно, че от КЗП е представен продукт с потребителска опаковка 5 бр. по 60 грама. В процесната заповед е посочено, че съдържанието на белтък посочен на етикета на продукта е 33 гр., а реалната стойност е 25,79 гр. По делото не е представен етикет на продукт съдържащ 33 грама белтък отразено е съдържание от 33 % от обща маса 60 грама. В заповедта е посочено, че реално установена стойност е 25,79 грама, а от протокола за изследване е видна друга стойност 25,79 % от обща маса 60 грама. С докладна записка главният директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" е изразил становище, че въз основа на извършената проверка може да се изведе заключение, че информацията относно съдържанието на белтък в предлагания за продажба протеинов бар "Chocolate Brownie" въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. Произнасяйки се по въпроса, поставен с депозираната докладна записка, т.37 от Протокол 17/04.05.2023 г., КЗП е взела решение, че "Билла България" ЕООД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП при продажбата на протеинов бар Double Chocolate в магазин Билла 303 в гр. Пловдив, [улица]. Решението е взето с два гласа за и един въздържал се по съображения, че отговорност следва да носи производителят на продукта, а не дружеството собственик на магазина. Във връзка с взетото решение, на 16.05.2023 г. председателят на КЗП е издал оспорената пред АССГ заповед 505. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при наличие на несъответствия в описаните обстоятелства, които водят до съмнение кой е точно изследваният продукт и какви са стойности взети предвид от административния орган, както и при нарушение на материалния закон. Тези изводи извел от факта, че в заповедта е посочено, че е взета проба от протеинов бар Double Chocolate, 50 гр., а в Протокола за изпитване е посочено, че от КЗП е представен продукт с потребителска опаковка 5 бр. по 60 грама. Каква е разфасовката на продукта е от съществено значение, тъй като резултатите от измерването за количество белтък са представени като процент от общата маса на продукта. В случая е посочено, че съдържанието на белтък е 25,79 % от общата маса (± 0,39), което е различно количество ако общата маса е 50 гр. или е 60 гр. В обжалваната заповед е посочено, че съдържанието на белтък посочен на етикета на продукта е 33 гр., а реалната стойност е 25,79 гр., в същото време по делото не е представен етикет на продукт съдържащ 33 грама белтък, а такъв, на който е отразено съдържание от 33 % протеин /белтък/ от обща маса 60 грама, което е значително по-малко от посоченото в заповедта - 33 грама. Според заповедта реално установена стойност е 25,79 грама, а от протокола за изследване е видна друга стойност 25,79 % от обща маса 60 грама. Съдът счел, че несъответствията за съществените елементи относно общата маса на проверявания продукт и съдържанието на белтък в него, опорочават формата на издадения административен акт и той се явява неподкрепен от резултатите от лабораторното изследване. Съдът разсъждавал, че с процесната заповед констатираната търговската практика е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП съдържаща невярна информация, поради което е подвеждаща за средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Посочването на неверни данни относно съдържание на основно вещество в предлаган продукт налага извод, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. Протеинов бар Born Winner Double Chocolate следва да се квалифицира като храна по смисъла на пар.1, т.20 от ДР на Закон за храните (ЗХ) храни, предназначени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на организма при интензивна мускулна дейност, използвани съгласно указанията за употреба на производителя. Изричната разпоредба на чл.2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета на основание чл. 19 от ЗХ с ПМС 97 от 19.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021г., в сила от 10.04.2021 г., предвижда предоставянето на информация на потребителите за храните да се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 8, т.1 от Регламент (ЕС) 1169/2011, стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. В случая е безспорно, че посоченият в обжалваната заповед хранителен продукт, не се предлага под името или търговското наименование на БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД, а на друг субект Борн Уинър Глобал, което е лицето носещо отговорност за поставената от него на опаковката информация за продукта. Дори и да се приеме, че е установено несъответствие в съществена информация за продукта, то отговорността за това не може да се носи от посочения като адресат на заповедта - БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД. По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на "Билла България" ЕООД атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, по компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на процедурата по издаването му и законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, видно от доводите в касационната жалба и писменият отговор на ответника, е по приложението на материалния закон. Защитата на потребителите е изведена в основен приоритет на ЕС регламентиран в Директива 2005/29/ЕО /Директивата/. Общностната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите е прогласена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата и се съдържа като правило в разпоредбата на чл.5, §1. Нормата на чл.5, §2 от Директивата дефинира - една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. Съгласно § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Чл. 6 определя като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 от Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Както беше споменато по-горе, СЕС се е произнесъл по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свои Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. и Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13г., провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Тъй като съдържанието на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е аналогично, то това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В контекста на последната предпоставка, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Решение 15363/11.12.2018 г. по адм. дело 11267/2017 г., VII о. на ВАС, Решение 9627/15.07.2020 г. по адм. дело 7983/2019 г., VII о. на ВАС, Решение 2894/12.03.2024г. по адм. дело 11936/2023г., VII о. на ВАС и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. В случая описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, т.к. не е налице първият елемент от описания фактически състав, което прави безпредметно обсъждането на останалите два. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. "Билла България" ЕООД е търговец. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Дружеството, видно от отбелязванията по партидата му в Търговския регистър, се занимава с производство на хранителни стоки и безалкохолни напитки, търговия на едро и търговско посредничество, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, ресторантьорство, транспорт на стоки и товари, сделки с недвижими имоти, представителство на чуждестранни фирми и посредничество във външнотърговски сделки, отдаване под наем на автомобили, строителство, проектиране и надзор, покупко-продажба на стоки, търговско посредничество на вътрешния и международен пазар, лизингови сделки, внос и износ на стоки от всякакъв вид. Сключването на подобни сделки по занятие безспорно води до придобиване на качеството "търговец" по смисъла на ЗЗП. Независимо от горното обаче, упражнената по отношение на "Билла България" ЕООД разпоредителна власт е незаконосъобразна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред административния съд заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този правен субект. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) 1924/2006 и (ЕО) 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, §1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, §2 Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид §3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. Що е "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, §1, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 от Регламента и това субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. По аргумент от §2 с.з., именно това лице, осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Законът прави разграничение между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламента - стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби. В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя. Ето защо "Билла България" ЕООД не би могла да извърши твърдяната в административния акт нелоялна търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност, затова и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция", каквито са доводите на касатора. При горните съображения са без значение иначе правилните изводи на съда за немотивираност на процесния административен акт, поради установени различия между посочените в него като неверни стойности отразени на етикета на стоката с тези изследвани и установени при лабораторни изследвания на предадените от КЗП проби. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е постановил акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 от АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, защото материализира воля за прилагане на ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,