Решение № 12454 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. А., чрез адв. Б. Лимберов като процесуален представител, против решение 687 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело 102/2025 г. по описа на Административен съд - Перник. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 12 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение. Твърденията са, че в случая е налице преназначаване на държавна служба на осн. чл.15, ал.3 ЗДСл. и разпоредбата на чл.12 ЗДСл. е неприложима. Наведени са доводи за дискриминационно отношение спрямо държавния служител с оглед етническата и религиозната му принадлежност, както и срещу вида на възникналото правоотношение, което се приравнява на трудово и в тази връзка се счита за приложим краткият срок за изпитване по КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Радомир, чрез пълномощника си адв. А. Асенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображенията: С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на С. Н. А. срещу заповед РД 02-11-5/18.02.2025 г. на кмета на община Радомир, с която на основание чл.108, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "началник отдел в отдел Финанси, счетоводство и бюджет в община Радомир, считано от 20.02.2025 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежната писмена форма и със съдържанието по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на двете, предвидени в чл.12, ал.1 ЗДСл. , предпоставки - служителят е назначен за първи път на държавна служба на 01.07.2024 г., след което служебното му правоотношение с община Радомир е изменено, считано от 25.11.2024 г., като към датата на издаване на оспорената заповед 18.02.2025 г. и при отчитане на ползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни, едногодишният срок за изпитване не е изтекъл. Приема за неоснователни възраженията за липса на мотиви в заповедта, доколкото такива не са изискуеми при прекратяване на служебното правоотношение на приетото основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията, че при издаване на оспорения административен акт е нарушена забраната за дискриминация, вкл. с оглед етническата и религиозна принадлежност на държавния служител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Противно на оплакванията в касационната жалба, е налице обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят С. Н. А. е назначен на длъжността началник отдел на отдел Финанси, счетоводство и бюджет в община Радомир със заповед 15/01.07.2024 г. на кмета на община Радомир на основание чл.15 от ЗДСл. до завръщане на титуляра. За горната длъжност, със заповед 897/17.10.2024г. на кмета на община Радомир е обявен конкурс с участие на оспорващия, който е обявен за спечелил конкурса, видно от протокола на конкурсната комисия от 15.11.2024 г. Със заповед 17/25.11.2024 г. на кмета на община Радомир, С. Н. А. е назначен на длъжността началник отдел на отдел Финанси, счетоводство и бюджет в община Радомир на основание чл.12, ал.1 и ал.2 ЗДСл. на едногодишен изпитателен срок. При горните обстоятелства и като е съобразил разпоредбата на чл.12, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, според което в случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, то срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение, както и доказателствата за ползван отпуск от жалбоподателя общо в размер на 4 дни, съдът е направил обоснован извод, че към момента на издаване на оспорения административен акт на 18.02.2025 г., едногодишният срок от встъпване в длъжност не е изтекъл. Според чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл., когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. С тази разпоредба законодателят въвежда самостоятелно основание за прекратяване на възникнало за първи път служебно правоотношение. Прекратяването му в рамките на предвидения законов срок е в зависимост от преценката на административния орган, като по същество това е изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява възложените му служебни функции и задачи. В конкретния случай са изпълнени и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Не е спорно по делото, че служителят е назначен за първи път на държавна служба със заповед 15/01.07.2024 г. на кмета на община Радомир, тъй като предходните служебни правоотношения с МТСП-РДСП-Силистра са прекратени преди изтичането на едногодишния срок по чл.12, ал.1 ЗДСл., поради което и на осн. чл.12, ал.2 ЗДСл. от назначаването му в община Радомир на 01.07.2024 г. е започнал да тече нов едногодишен срок. Безспорно е също, че служебното правоотношение за процесната длъжност началник отдел Финанси, счетоводство и бюджет е прекратено в рамките на едногодишния срок за изпитване. От изложеното следва, че правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е упражнено при осъществени условия в съответствие с материалния закон, както правилно е приел административния съд. Неоснователно, предвид вида на съществуващото между страните служебно правоотношение, оспорващият претендира приложение на краткия срок за изпитване, предвиден в Кодекса на труда, като цитираната в тази връзка съдебна практика е неотносима към фактите по делото. Неоснователен е доводът на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл., респ. на предвидения срок за изпитване, поради преназначаването му при усл. на чл.15, ал.3 ЗДСл., който текст предвижда, че държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване и има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговоря на изискванията или ги надвишава. В случая, действително жалбоподателят първоначално е назначен по заместване на осн. чл.15, ал.1 ЗДСл., след проведен конкурс обаче е назначен на същата длъжност, която е заемал по заместване, с оглед на което не е налице преназначаване по см. на чл.15, ал.3 ЗДСл., респ. не са осъществени предвидените в разпоредбата предпоставки. Както правилно е приел административният съд, горните обстоятелства сочат на изменение на служебното правоотношение по см. на чл.12, ал.1, предл. второ от ЗДСл., при което едногодишният срок за изпитване продължава да тече. Настоящият касационен състав споделя и извода в обжалваното решение, че прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателя не е с оглед неговата етническата и религиозна принадлежност, поради което не е допуснато нарушение на принципа за равно третиране. По делото не са събрани доказателства, които да обосновават различни изводи, а притежаването на докторска степен от държавния служител само по себе си не сочи на превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването. В хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, последният има възможност да провери дали са налице необходимите професионални качества на новопостъпилия служител, в съответствие с характера и изискванията на заеманата длъжност в срока за изпитване и с оглед на това да прекрати служебното правоотношение. Тази преценка на органа е по целесъобразност за осигуряване ефективното функциониране на ръководената от него администрация, съответно извършва се в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане, на община Радомир следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в доказания размер от 720,00лв. платими от жалбоподателя. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,