Решение № 11684 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2009 г.
ВАСIV отделение08.10.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на районен съд Монтана, постановено на 19.01.2009 г. по адм. д. № 9/2008 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11684 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Иванов Костов срещу решение от 19.01.2009 г., постановено от районен съд Монтана по адм. д. № 9/2008 г. Конкретни касационни основания не се сочат. Изразява се "пълно несъгласие както със самите решения, така и с мотивите и доводите в него". Ответник по жалбата е общинска служба "Земеделие" Монтана, която писмено я оспорва, като поддържа решението на районния съд като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е преценил, че производството е по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и според него въз основа на обявения план за обезщетяване Общинската служба по "Земеделие и гори" постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва само при несъответствие по стойност между признатото и получено обезщетение. В случая с оспорените актове наследниците на Косто Гьонин са били обезщетени, като е налице съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима процесуално. По същество, по наведените оплаквания, квалифицирани като такива за незаконосъобразност на решението, Върховният административен съд установи следното: Пред районния съд Монтана касаторът е подал твърде неясна и немотивирана молба относно възстановяване на земеделска земя по решение № 32/20.03.2008 г. и решение № 26/20.03.2008 г. на ОСЗГ, изреждайки факти и събития и като искане да се отменят изцяло решение № 32/10.03.2008 г. и решение № 26/20.03.2008 г. на ОСЗГ Монтана като незаконосъобразни, издадени в разрез със ЗСПЗЗ и ГПК и съдържащи неверни данни и обстоятелства по отношение нахождението на бившия имот на жалбоподателя, неговия размер и начин на възстановяване. Съдът е приел, че производството е по чл. 27а, ал. 1 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ . Проследил е последователно процедурите при издаването на двете решения на ОСЗГ, чиято отмяна се иска и е установил, че решение № 26/20.03.2008 г. е издадено на основание § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ , като с него наследниците на Косто Гьонин са обезщетени за 0,322 дка земя на стойност 227 лв. с компенсационни бонове на същата стойност. Същото е издадено във връзка с решение по гр. д. № 637/2007 г., като е компенсирана разликата между дължимото и предоставеното обезщетение. Отразено е, че правените в жалбата доводи за местонахождението на имота, площта му и начина на възстановяване са неотносими за образуваното производство, тъй като са приключили с влезли в сила административни актове. В касационната си жалба искайки отмяна на решението на районния съд считайки го неправилно, по съображения за действия и събития, неотносими за настоящето производство, жалбоподателят иска отмяна и на решение № 32/20.03.2008 г. Жалбата е неоснователна. С Решение № 26/20.03.2008 г. на ОСЗГ, издадено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ са обезщетени наследниците на наследодателя на жалбоподателя със 227 бр. поименни компенсационни бонове във връзка със съд. решение по гр. д. № 637/2007 г., с което е компенсирана разликата между дължимото и предоставено обезщетение., поради което жалбата срещу същото основателно е отхвърлена. Решение № 32 също е във връзка с компенсиране разликата между дължимото и полученото обезщетение по реда на чл. 27а, ал. 1 и 5 от ППЗСПЗЗ, с което процедурата по обезщетяване е приключила. Позоваването на на гр. № 796/2007 г. като основание за отмяна на това решение е неоснователно. Съдът е установил, че същото е с друг предмет и е неотносимо, при това не е влязло в сила. И тъй като процедурата по чл. 27а от ППЗСПП за обезщетяване е приключила, изводите на районния съд са правилни. Не се установяват нарушения, допуснати при постановяването му, поради което не са налице отменителни основания и решението на районния съд следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение