Решение № 10063 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2013 г.

Решение № 10063 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Инфо Терра" ООД, чрез представляващия Росен Жегов, против Решение № 7264/27.12.2012 г., постановено от Административния съд София - град по адм. д. № 5552/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № К2101107744/27.10.2011издаден от Даниела Димитрова Терзиева на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД на НАП гр. София в частта, потвърдена с решение № 970 от 27.04.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от: "Вега Комерсиал О. К." ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "И. Х. М. Груп" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Хермес консулт" ЕООД, "Главбулгар инженеринг" ЕООД, "Кри Д 2009" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД и "Транс строй Плюс" ЕООД общо в размер на 149 679.42 лв. за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 28.02.2011 г. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отхвърлил жалбата на "Инфо Терра" ООД против Ревизионен акт № К2101107744/27.10.2011, издаден от Даниела Димитрова Терзиева на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД на НАП гр. София в частта, потвърдена с решение № 970 от 27.04.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от: "Вега Комерсиал О. К." ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "И. Х. М. Груп" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Хермес консулт" ЕООД, "Главбулгар инженеринг" ЕООД, "Кри Д 2009" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД и "Транс строй Плюс" ЕООД общо в размер на 149 679.42 лв. за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 28.02.2011 г. Съдът е приел по изложени подробно във фактическата част на решението съображения, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК орган по приходите, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК, тъй като липсват данни по делото в ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения - такива, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя, или ако не бяха допуснати, биха довели до постановяване на акт с друго съдържание. При извършване на насрещните проверки на доставчиците е спазена процедурата по чл. 32 ДОПК, при която няма изискване за изпращане на съобщение на електронен адрес. За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че в счетоводството на жалбоподателя са налице данни за извършени последващи облагаеми доставки на услуги и материали, предмет на процесните фактури, за които е отказано право на ДК. Установено е също, че всички доставчици са включили спорните фактури в дневниците по ЗДДС за продажби, данък е начислен за доставките и е включен в СД за съответните периоди съобразно изискванията на закона. Относно изброените в ревизионния акт доставчици първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ангажирането на писмени доказателства - договори, анекси, фактури, приемо-предавателни протоколи, разходни касови ордери, копия от фискални бонове и др. не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки. Позовал се е на справки, направени от него в електронни сайтове, както и липсата на представени спецификации, заявки от страна на възложителя, писмено потвърждаване на заявката, снимки, изискуеми съгласно сключените договори, както и на общия и неконкретизиран предмет на фактурите и приемо - предавателните протоколи. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение установяването на благоприятния за жалбоподателя факт за наличието на последващи облагаеми доставки, първоинстанционния съд е приел, че същите не са доказани по категоричен и несъмнен начин в хода на съдебното производство със следните мотиви: "За да направи извод за наличие на данни за последващи облагаеми доставки вещото лице Стоянова се позовава на изготвената от жалбоподателя справка по т. 11 от ИПДПОЗЛ изх. № 4292/26.07.2011 г., но не е проверявала наличието на съответствие фактура по фактура. Т. е. вещото лице Стоянова не е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя относно наличието на съответствие между фактурите по справка по т. 11 от ИПДПОЗЛ изх. № 4292/26.07.2011 г." Следва да се отбележи, че след като начина на извършване на проверката от вещото лице не е удовлетворило съда и последния е имал съмнение в представената справка, същия е следвало служебно да постави задача и да укаже на същото да провери в счетоводството на жалбоподателя наличието на съответствие между фактурите по изготвената от жалбоподателя справка. Служебното начало по чл. 171, ал. 2, 3 и 4 от АПК в съдебното производство задължава съда да съдейства за установяване на истината, за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на страните и да им указва, че за някои от обстоятелствата от значение за делото не сочат доказателства. Като не е направил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства в тази насока, като евентуално се допусне назначаването на допълнителна счетоводна експертиза, която след преглед на съответната документация в счетоводството на съответните лица да отговори на въпроса за наличието на последващи облагаеми доставки от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното решението в тази част следва да бъде отменено, като относно разноските, които следва да се определят съобразно изхода на спора, следва да се произнесе АС, при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение