Решение № 4896 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 758/2014 г.

Решение № 4896 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 758/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Тодор Георгиев Рашев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" понастоящем в ЗС "Градината"- гр. Враца срещу Решение № 15 от 22.10.2013 г., постановено по адм. д. № 9/2013 г. по описа на Административен съд - Враца В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите хигиенно-битови условия, при които изтърпява наказанието си в ЗООТ "Керамична фабрика"-гр. Враца, в частност от невъзможността да ползва санитарен възел и течаща вода за периода от 3.08.2012 г. до 4.01.2013 г. е отхвърлен за сумата над 500 лв до пълния му предявен размер от 5000 лв, както и в частта му, в която са отхвърлени изцяло другите три, обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за същия период относно: неосигурена медицинска помощ извън местата за лишаване от свобода, вкл. непредоставяне възможност на ищеца да дари кръв; неосигуряване на условия за посещение на културни, спортни и други мероприятия, вкл. неосигуряване на достъп до библиотека, както и несменяне на постелъчно бельо.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

От същия касатор чрез особения му представител адв. Д. Георгиев е постъпила също касационна жалба в отхвърлителната част на съдебното решение с подробно развити съображения за неправилност на същото.

Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ е осъдена да заплати на Тодор Георгиев Рашев сумата от 500 лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, резултат от фактическото бездействие на затворническата администрация в ЗООТ "Керамична фабрика"-гр. Враца да осигури на ищеца денонощно тоалетен възел и течаща вода, е предявена и втора касационна жалба от ГДИН. Вторият касатор чрез процесуалния си представител юриск. Г. Христова твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът Тодор Георгиев Рашев, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Георгиев- особен представител, който поддържа и двете, предявени от подзащитния му жалби и оспорва касационната жалба на насрещната страна. Депозира писмен отговор на касационната жалба на ГДИН, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от Тодор Рашев част, съответно - правилност на същото решение в осъдителната му част.

Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Луканова, която поддържа касационната жалба на своя доверителя и оспорва касационната жалба на Тодор Рашев. Депозира отговор на първата касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в отхвърлителната му част и неправилност на същото в осъдителната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на всички предявени касационни жалби.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които обжалваното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срок, поради което са допустими.

Производството пред АС-Враца е образувано по искова молба вх. № 21/4.01.2013 г., предявена от Тодор Георгиев Рашев срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След допълнителна уточнителна молба от Рашев от 28.01.2013 г., молба от служебния му защитник адв. Крумов от 21.02.2013 г. и втора уточнителна молба от адв. Д. Георгиев / назначен за особен представител на ищеца след отказа на адв. Крумов/ от 27.03.2013 г., претенцията на Рашев е конкретизирана в следния смисъл: Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, поява и поддържане на депресивни състояния, психоемоционален стрес, унижение, неудобство, отвращение, чувство за безпомощност, за несигурност и недоверие в държавната администрация, причинени му от фактическите действия и бездействия на затворническата администрация при престоя му в затворническо общежитие от открит тип "Керамична фабрика" - гр. Враца за периода 3.08.2012 г. до предявяване на исковата молба- 4.01.2013 г., индивидуализирано по основание и размер в четири, обективно съединени иска, както следва:

иск за неимуществени вреди от невъзможността да ползва санитарен възел и течаща вода в часовете от 21.00 ч. до 06.00 ч. в размер на 1000 лв месечно или общо в размер на 5 000 лв;

1. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурена медицинска помощ извън местата за лишаване от свобода, отказ от страна на затворническата администрация да разреши на ищеца да дари кръв, неосигуряване на възможност ищецът да посещава културни, спортни и други подобни мероприятия общо в размер на 10 000 лева, разбити по пера в молбата на особения представител на ищеца от 21.02.2013 г.;

1. иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на затворническата администрация да изпълни свое задължение по закон, изразяващо се в периодична смяна на спалното бельо в размер на 1000 лв и

1. иск за обезщетение за неимуществени вреди от непредоставянето на достъп до библиотеката в размер на 1 500 лв.

С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АС-Враца е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Тодор Рашев сумата от 500 /петстотин/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от бездействието на администрацията в ЗООТ "Керамична фабрика"-гр. Враца да осигури на ищеца достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 3.08.2012 г. г. до 4.01.2013 г. година и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000 лв, отхвърлил е изцяло другите три, обективно съединени иска и е отхвърлил изцяло всички предявени срещу втория ответник Министерство на правосъдието искове.

За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, съдът е приел, че затворническата администрация на ЗООТ "Керамична фабрика"- гр. Враца не е изпълнила свое императивно задължение, пряко произтичащо от закон, а именно: задължението си по чл. 20, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ да осигури на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. От това бездействие на администрацията за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди- неудобство, психологически стрес, унижение и др., намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на длъжностните лица, обезщетението за които съдът, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил на 500 лв за исковия период и е отхвърлил иска над таза сума до пълния претендиран размер от 5000 лв като неоснователен.

АС-Враца е приел за неоснователен иска по пункт 2, тъй като не се доказва първият елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не се доказва незаконосъобразно фактическо действие или бездействие от страна на затворническата администрация да осигури на Тодор Рашев навременна медицинска помощ извън затвора, не се доказва реално настъпване на вреда за Рашев от неосигуряването му на възможност да дари кръв, както и от непосещаването на културни и спортни мероприятия.

Съдът е заключил, че неоснователна се явява и претенцията на Рашев по пункт 3 от цитираните по-горе обективно съединени искове. Въпреки, че затворническата администрация е била длъжна по силата на чл. 151, т. 4 от ЗИНЗС и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС да осигури на лишените от свобода отделни легла, снабдени със спални принадлежности / сред които попада и спалното бельо, което следва да бъде периодично подменяно/ и това задължение по отношение спалното бельо не е спазвано, АС-Враца е приел, че липсва друга материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - ищецът не е доказал, че от това бездействие за него реално са настъпили вреди от вида на твърдените. Настъпването на вредите подлежи на доказване от този, който ги твърди, а не се презумират от съда.

Административният съд е отхвърлил като неоснователен и четвъртият иск за присъждане на обезщетение за вреди от неосигурен достъп до библиотека. Според съда, доколкото при ежеседмичните свиждания ищецът е можел да получава и е бил снабдяван с преса, а при желание би могъл да получава и книги и нормативни актове, не се доказва наличието на реално настъпили за него вреди и наличието на причинна връзка между евентуално твърдените вреди и неизпълнение на задълженията на администрацията по чл. 165 от ЗИНЗС.

За да отхвърли всички искове, предявени срещу ответника Министерство на правосъдието, АС-Враца е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК пасивно легитимиран да отговаря по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е юридическото лице, към което се числи административния орган, от чиито актове, действия и/ или бездействия са причинени вредите. Доколкото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, към която се числят всички затворнически администрации, е самостоятелно юридическо лице, то Министерство на правосъдието не следва да отговаря по така предявените искове.

Съдебното решение е правилно.

1. По касационната жалба на Тодор Георгиев Рашев

Обосновано АС-Враца е заключил, че претенцията за неимуществени вреди, причинени на ищеца от неизпълнение на задължението на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и текуща вода, е основателна до размер от 500 лв и неоснователна над тази сума до пълния предявен размер от 5000 лв. Несъстоятелни в тази връзка са развитите от жалбоподателя Рашков чрез адв. Георгиев оплаквания за заниженост на присъдения размер в противоречие с критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, поради което размерът на обезщетението е правилно определен предвид относително краткия 5-месечен исков период. Недопустимо е едва с касационната жалба ищецът да увеличава периода с нови почти 5 месеца /до 31.05.2013 г./, които не са били предмет на иска пред първоинстанционния съд, както и да претендира вреди от неосигуряване на достъп до тоалетна и течаща вода не само за времето от 21.00 ч. до 6.00 ч сутринта, но и за друго време през денонощието, оставащо извън фактическите твърдения в исковата молба и уточненията към нея пред АС-Враца.

Правилно АС-Враца е отхвърлил изцяло останалите три обективно съединени иска, приемайки че липсва поне една от кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - или не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие, или липсва реално настъпила за ищеца вреда, или същият не е доказал наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и фактическите действия и бездействия, от които същите се претендират.

Обосновано съдът е заключил, че затворническата администрация не е бездействала незаконосъобразно, неосигурявайки на Рашев медицинско лечение извън затвора и неразрешавайки му да дарява кръв. Липсва законово задължение длъжностните лица при затвора да осигурят на лишените от свобода възможност да даряват кръв. Видно от представения личен медицински картон на Рашев за процесния период, на същия е била осигурявана медицинска помощ при оплаквания и нужда, с осигуряване на томографско изследване в специализиран кабинет в гр. Враца, преглед от специалист- хирург извън ЗООТ "Керамична фабрика"-гр. Враца, дадена му е възможност да се подложи на оперативно лечение в гр. София, за което същият е подписал декларация за информирано съгласие, но впоследствие се е отказал от операция /обяснения от Николов и Сенов - л. 156 и л. 157 от делото/. С оглед гореизложеното не е налице фактическо бездействие по смисъла на чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗИНЗС.

Правилно АС-Враца е приел, че ищецът не доказва настъпването на вреди от непосещаването на културни, спортни, религиозни и други мероприятия по чл. 72, ал. 3, т. 2 от ЗИНЗС. На първо място - тази законова разпоредба създава за лишените от свобода, които изтърпяват наказанията си в затворнически общежития от открит тип, законова възможност да присъстват на такива мероприятия, но при желание от тяхна страна и отправяне на подобно искане до началника на общежитието. По делото ищецът не доказва да е подавал в исковия период молба пред началника на общежитието с конкретно искане за посещаване на някакво мероприятие в гр. Враца, след отказа на което да се е формирало евентуално незаконосъобразно фактическо бездействие на затворническата администрация.

Обоснован е правния извод на АС-Враца за неоснователност и на претенцията на Рашев за неимуществени вреди, претърпени от неползване на библиотека. Видно от събраните по делото доказателства, Рашев е бил посещаван безпрепятствено и ежеседмично от неговата майка, която го е снабдявала с периодични издания и би могла да му осигурява и други четива. Ищецът не доказва нито че е искал от длъжностните лица да ползва библиотека, да чете книги и нормативни актове и подобен достъп му е отказан, нито че реално е претърпял вреди от нечетенето на книги и актове.

Действително разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС задължава затворническата администрация да осигури на лишените от свобода задължителна смяна на личното и постелъчно бельо най-малко веднъж седмично, което в конкретния случай не е изпълнено от администрацията. Правилно обаче АС-Враца е приел, че ищецът не доказва от това бездействие за него реално да са настъпили някакви неимуществени вреди, тъй като ежемесечно майка му го е снабдявала с чисто постелъчно бельо.

По горните съображения и двете касационни жалби, едната - предявена лично от Тодор Рашев, а другата - предявена от негово име чрез особения му представител адв. Д. Георгиев, се явяват неоснователни, а съдебното решение в атакуваната с тях част като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"

Тази касационна жалба също е неоснователна.

Действително разпоредбата на чл. 20 от ППЗИНЗС не влиза в сила от 1.02.2010 г., както неправилно е приел първоинстанционният съд, тъй като съгласно § 6 /сега - § 9/ от ПЗР на ППЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС - т. е. за периода, за който се претендират вредите, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС не е част от действащото национално право.

Въпреки това обстоятелство неправилно процесуалният представител на ГДИН твърди, че за претендирания период липсва национална норма, задължаваща затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Това е разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Същата конвенция е ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ съставлява част от националното право и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. По аргумент на по-силното основание от изречение последно на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, в случаите, в които липсва вътрешноправна норма, разпоредбата от Конвенцията намира директно приложение и регулира поведението на всички публичноправни и частноправни субекти на територията на РБългария.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По делото се установява, че в процесния период ищецът е бил принуден в периода от 21.00 до 6.00 ч. да ползва кофа вместо тоалетна в помещение, в което се намират и други хора, независимо от броят им, без да е осигурена каквато и да е възможност /преграда/ за изолиране по някакъв начин от останалите в стаята в такъв деликатен момент, което причинява значително неудобство на всеки нормален човек и накърнява достойнството му.

Ищецът в посочения период безспорно е бил подложен на унижения по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, доколкото удовлетворяването на физиологични нужди наред с още 10 човека в обща кофа не е част от правилата за изтърпяване на наказанието, а понесеното от ищеца унижение определено превишава унижението, което е присъщо в такава ситуация поради самия факт на осъждането и привеждането в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода".

По изложените съображения съдебното решение на АС-Враца е правилно като краен резултат в осъдителната му част.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение