Решение № 374 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МОЛ ВАРНА ЕАД, със седалище и адрес: гр. София, бул. Г. М. Димитров 54, Бизнес център Атил , представлявано от изп. директор П. Б., чрез представител по пълномощие адв. Й. Иванова от Софийска адвокатска колегия, против Решение 5135/15.05.2024 год., постановено по адм. дело 12283/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РС-162(1)/11.10.2023 год. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на МОЛ ВАРНА ЕАД срещу Решение от 05.10.2022 год. на състав по опозиции, в частта, с която опозиция с вх. 161065-(4)/14.04.2021 год. е уважена и регистрацията на марка с вх. 161065 MALL VARNA МОЛ ВАРНА, словна, е отказана за услугите от клас 36 на МКСУ, подробно описани в решението на председателя на ПВ, и дружеството е осъдено за разноски. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези твърдения, касаторът сочи, че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и поради това не е взел предвид важни за спора обстоятелства. Намира за неправилен извода на съда, че доколкото защитата на действителен притежател на нерегистрирана търговска марка може да се проведе при подаване на опозиция по реда на чл. 52 от ЗМГО, което е отделно производство, то не следва да се обсъждат възраженията, свързани с ползване в дейността на дружеството нерегистрирана марка за услуги от клас 36 на МКСУ, въпреки че във връзка с разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на МОЛ ВАРНА ЕАД, че следва да докаже благоприятното обстоятелство съобразно твърдението си за ползване на такава нерегистрирана марка за тези услуги, за които е била подадена опозицията. Заявява, че е безспорно доказано, че дружеството е притежател както на правата върху регистрираната от него търговска марка с 74772 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА, словна, заявена на 15.12.2006 год. и регистрирана на 09.07.2010 год. за услуги в класове 16, 35, 41, 43, 45 на МКСУ, така и на нерегистрирана търговска марка MALL VARNA/МОЛ ВАРНА за услуги от клас 36 на МКСУ, която е ползвана непрекъснато за срок по-дълъг от 12 години. Счита, че представените договори за наем и услуги по поддръжка и управление на недвижимите имоти, които попадат в клас 36 на МКСУ, са категорично доказателство за използване в търговската дейност на дружеството на нерегистрираната марка MALL VARNA/МОЛ ВАРНА за периода от 2007 година до момента, с оглед на което е подадена и процесната заявка за регистрация на марката, конкретно за услугите в клас 36 на МКСУ. На следващо място касаторът сочи, че както регистрираната марка MALL VARNA/МОЛ ВАРНА за услуги в класове 16, 35, 41, 43, 45 на МКСУ, така и нерегистрираната марка MALL VARNA/МОЛ ВАРНА за услуги в клас 36 на МКСУ, са словни и напълно идентични, и са използвани за продължителен период от време, поради което заинтересованото лице Хидрострой АД е било наясно както със съществуването на конкурентен търговски център (МОЛ), така и с факта, че се предоставят услуги по отдаване под наем на отделните обособени търговски обекти, находящи се в мола. Касаторът заявява и твърдение, че основната дейност на дружеството, като собственик на търговски център тип мол , е изразена чрез предоставянето на самостоятелно обособени части от целия недвижим имот под наем на трети лица, осъществяващи търговска дейност. С оглед на това намира, че за процесния период е налице действително търговско използване на нерегистрирана марка MALL VARNA/МОЛ ВАРНА във връзка с дейността му, включваща в себе си услуги в клас 36 на МКСУ, извън услугите от класове 16, 35, 41, 43, 45 на МКСУ, за които дружеството има регистрирана марка. Оспорва се и твърдението за придобита отличителност на по-ранната марка, доколкото нейният притежател е извършвал дейността си под наименованието ПФОЕ МОЛ /PHOHE MALL. Сочи, че за значителен период от време 10 години, от датата на въвеждане в експлоатация на търговския център, ЛЮК АДСИЦ е ползвало наименованието Пфое мол и/или Шопинг Аутлет Център за означаване на търговския обект, което е създало трайна асоциация у потребителите на стоки/услуги, предлагани в него, относно наименованието на търговския център, употребявано и в сключваните договори за наем. Твърди, че именно по този начин търговският обект е разпознаваем за потребителите в региона, а не се свързва с марката MALL VARNA/МОЛ ВАРНА. Твърди, че от създаването си, търговският обект на дружеството се е утвърдил в съзнанието на потребителите именно с марката MALL VARNA/МОЛ ВАРНА, заявена за регистрация на 15.12.2006 год. и регистрирана на 09.07.2010 год., поради което същата е придобила отличителност и е добре разпознаваема сред потребителите, като е установена на пазара благодарение на продължителността на ползването си (повече от 12 години) и е интензивно популяризирана чрез различни инициативи. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение, а по същество и за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се присъждането на разноски. Постъпила е и частна жалба от МОЛ ВАРНА ЕАД чрез процесуалния представител адв. Й. Иванова, против Определение 11627/11.07.2024 год. по адм. дело 12283/2023 год. по описа на АССГ, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение 5135/15.05.2024 год. в частта за разноските, по която е образувано адм. дело 9456/2024 год. по описа на ВАС. С Определение 10413/03.10.2024 год., адм. дело 9456/2024 год. е присъединено към адм. дело 9454/2024 год. за съвместно разглеждане и решаване в едно общо съдебно производство. В подкрепа на това оспорване е заявено, че определението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Частният жалбоподател счита, че съдът не е изложил мотиви в противоречие със задължението му да извърши собствена преценка на доказателствата и формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, а се е задоволил само да посочи, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Намира, че този бланкетен извод на съда е в противоречие с фактите и възраженията на страната за неговата прекомерност многократно над минималното съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. По изложените съображения е формулирано искане за отмяна на определението, а по същество намаляване размера на присъдените разноски. В съдебно заседание касаторът и частен жалбоподател се представлява от адв. Й. Иванова, която поддържа жалбите по заявените доводи и аргументи и претендира разноски единствено за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника Хидрострой АД адвокатско възнаграждение. Ответникът председател на Патентно ведомсткво, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Нинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Хидрострой АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Семерджиева от Софийска адвокатска колегия, оспорва касационната и частната жалба като неоснователни. Иска съдебното решение и определението да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът ЛЮК АДСИЦ не взема отношение и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред Патентно ведомство е започнало с подадена на 14.04.2021 год. от името на Хидрострой АД и ЛЮК АДСИЦ опозиция срещу регистрацията на марка с вх. 161065 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА, словна, заявена на 14.12.2020 год. от МОЛ ВАРНА ЕАД за услуги от клас 36 на МКСУ. С опозицията на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) опонентите сочат, че са съпритежатели на марка с рег. 66466 MALL VARNA, словна, регистрирана за услугите от клас 36 на МКСУ сделки с недвижимо имущество , която е с по-ранна дата на заявяване от атакуваната марка. Излагат доводи, че поради сходството във висока степен и дори идентичност на заявената мака с тяхната и отнасянето й към услуги, които са идентични и сходни на услугите, за които е регистриран по-ранният знак, е налице вероятност от объркване на потребителите по отношение заявените услуги. По искане на заявителя на марката и на основание чл. 58, ал. 1 от ЗМГО, от страна на опонентите са представени доказателства за реално използване на марката за период от пет години, предхождащи датата на подаване на заявката за регистрация на оспорената марка вх. 161065 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА, словна, заявена на 14.12.2020 год., включващи договори за наем, издадени въз основа на тях фактури, снимков материал на търговски обект MALL VARNA, счетоводни справки за отдадени под наем помещения и др. Въз основа на представените от опонентите доказателства, съставът по опозицията с решение от 05.10.2022 год. оставя опозицията без уважение по отношение на част от услугите от клас 36, и я приема за основателна за останалата част от услугите от същия клас, като отказва регистрацията на заявената марка рег. 161065 за следните услуги: сделки с недвижимо имущество; агенции или брокерски услуги за наемане на сгради; агенция за недвижими имоти; администрация на документация за недвижимо имущество; администриране на недвижими имоти; консултантски услуги във връзка с недвижимо имущество; лизинг на недвижимо имущество; лизинг на сгради; лизинг на търговски помещения; отдаване под наем на недвижими имоти; отдаване под наем на офиси; отдаване под наем на помещения в търговски центрове; отдаване под наем на салони; отдаване под наем на търговски центрове; оценка и управление на недвижими имоти; посреднически услуги при сделки с недвижимо имущество; посредничество при отдаване под наем и изготвяне на договори за наем на недвижимо имущество; предоставяне на информация относно отдаването под наем на сгради; предоставяне на информация относно сделки с недвижими имоти чрез интернет; проучвателни услуги свързани с придобиване на недвижими имоти; събиране на наеми; управление на жилища и лизинг; управление на недвижими имоти; управление на сгради; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с места за развлечения; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с търговски молове; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с търговски помещения . Само в тази част решението на състава по опозиции е обжалвано пред председателя на Патентно ведомство от МОЛ ВАРНА ЕАД, който след проведено производство по реда на чл. 69 и сл. от ЗМГО, постановява оспореното пред АССГ Решение Р-162-(1)/11.10.2023 год., с което оставя без уважение жалбата на дружеството. Органът мотивира решението си с установената фонетична и семантична идентичност и висока степен на визуално сходство между сравняваните марки, както и с идентичността и сходството на отказаните услуги от клас 36 на МКСУ на заявената марка и услугите от същия клас на по-ранната марка на опонентите. Приел е, че съществува вероятност от объркване у потребителите, с оглед което по отношение на горепосочените услуги е налице относителното основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за регистрация на марка рег. 161065. В хода на съдебното производство МОЛ ВАРНА ЕАД представя като доказателства договори за наем и допълнителни споразумения към тях за отдаване на търговски площи в търговски развлекателен комплекс МОЛ ВАРНА в гр. Варна. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 75, ал. 12 от ЗМГО, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени законовите изисквания за форма и мотивираност на акта, същият съдържа правни и фактически основания за издаването му, които са непротиворечиви и съответстват на ясно изразената диспозитивна част. Съдът е свел спора до наличието на материалноправните предпоставки за отказ от регистрация на спорната марка за посочените услуги от клас 36 на МКСУ. Приел е за безспорно, че между заявената за регистрация марка и тази на опонентите е налице пълна фонетична и семантична идентичност, както и визуално сходство между знаците MALL VARNA (по-ранната марка с рег. 66466) и MALL VARNA /МОЛ ВАРНА (заявената за регистрация марка с рег. 161065). Приел е също, че е налице идентичност и сходство между услугите, за които е регистрирана по-ранната марка услуги от клас 36 на МКСУ сделки с недвижимо имущество и услугите, за които е отказана регистрацията на процесната марка. Счел е, че всички заявени от МОЛ ВАРНА ЕАД услуги по същество касаят именно извършване на сделки, като най-общо понятие, с предмет недвижими имоти - както сделки на разпореждане, така и сделки на управление, както и съпътстващите ги консултантски услуги, извършване на услуги по предварително проучване и анализ на пазара с недвижими имоти. Посочил е, че тези обстоятелства също не са спорни между страните, а основното възражение на заявителя е липсата на доказване от страна на опонентите на реалното използване на притежаваната от тях по-ранна марка за услугите, за които е регистрирана. В тази връзка, съдът е разгледал събраните в хода на административното производство и приети по делото доказателства, съставляващи сключени между Хидрострой АД, в качеството му на собственик и наемодател на MALL VARNA търговски и бизнес център (означаван в договорите като Комплекс ), находящ се в гр. Варна, бул. Сливница 201, договори с различни юридически лица за отдаване под наем на обекти офис помещения, намиращи се в комплекса, както и подкрепящи доказателства като фактури, с доставчик Хидрострой АД с основание наем на обекти в MALL VARNA , счетоводни справки и снимки на търговски обект с рекламна табела MALL VARNA , които доказателства не са оспорени от жалбоподателя и заявител на процесната марка. Приел е, че се доказва използване на марката MALL VARNA във връзка с търговската дейност от съпритежателя Хидрострой АД именно за услугите, за които е регистрирана същата услуги сделки с недвижимо имущество в клас 36 на МКСУ, тъй като дружеството е отдавало под наем недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, находящи се в търговски и развлекателен комплекс, обозначен в договорите за наем като MALL VARNA , включително с поставяне на знака в горната част на страниците на писмените договори. Ползването на знака е установено и с оглед обозначаването на комплекса, площи в който са отдавани под наем, в издаваните от дружеството фактури за дължимата наемна цена, поставянето на сградата на рекламна табела със същия надпис и представянето й по този начин в интернет страница, удостоверено с констативен протокол, заверен от нотариус. С оглед тези доказателства, съдът е формирал извод, че марката е използвана именно в съществуващите облигационни отношения по отдаването под наем на недвижими имоти, а доколкото между знаците на заявената за регистрация марка с вх. 161065 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА и регистрирана по-ранната марка е налице идентичност в едната част, а в останалата сходство в голяма степен, и е налице идентичност и сходство в услугите, за които е заявена процесната и е регистрирана по-ранната марка (сделки с недвижими имоти), то използването на процесната марка създава вероятност за объркване на потребителите, в това число и контрагенти по договори за наем на недвижим имот, относно субекта, предоставящ услугата. Въпреки че не са представени доказателства за ползване на марката в търговската дейност на другия съпритежател ЛЮК АДСИЦ в релевантния период, съдът е приел, че достатъчно за настъпване на правните последици при наличие на предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, е подаването на опозиция от носител на правата върху марката, който е доказал реалното й използване. Съдът е приел за неотносими твърденията и представените в тази връзка доказателства от страна на жалбоподателя МОЛ ВАРНА ЕАД, че същият е използвал в търговската си дейност собствената си регистрирана марка 74722 МОЛ ВАРНА/ MALL VARNA , заявена на 15.12.2006 год. и регистрирана на 09.07.2010 год. за стоки/услуги в класове 16,35, 41,43 и 45 на МКСУ, тъй като същата не е регистрирана за услугите в клас 36 сделки с недвижимо имущество . Съдът сочи, че защита на действителен притежател на нерегистрирана марка може да се проведе при подаване на опозиция по реда на чл. 52 от ЗМГО, което обаче е отделно и различно производство от настоящото, с оглед на което и възраженията на жалбоподателя, че реално е ползвал в дейността си нерегистрирана марка, не следва да се разглеждат в настоящото дело. По изложените съображения съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил жалбата на МОЛ ВАРНА ЕАД като неоснователна и е осъдил дружеството за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е изложил каква е приетата от него за установена въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка, неоспорена от страните, и какви фактически и правни изводи е извел въз основа на нея. Разпределението на доказателствената тежест и дадените указания от страна на съда за представяне на доказателства за факти, на които страната се позовава в подкрепа на твърденията си, не сочи на допуснати процесуални нарушения. Изводът за относимост на установени по делото факти съдът прави във връзка със съществото на спора. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил верни изводи за същността на спора а именно, налице ли е относителното основание по 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за отказ от регистрация на заявената марка рег. 161065 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА , с оглед подадената опозиция от Хидрострой АД и ЛЮК АДСИЦ, в качеството им на съпритежатели на по-ранна марка рег. 66466 MALL VARNA . Основна част от изложените от касатора доводи в тази връзка не държат сметка за вида и същността на спорното производство, нито за позицията му на заявител на марка в него, а не на опонент в производство по регистрация или на притежател на марка в производство по искане за заличаване на регистрация. Поради това и тези доводи са неотносими към твърдението му за нарушение на съдопроизводствените правила. По същата причина, неотносими са и доводите, свързани с притежаваната от него марка рег. 74722 MALL VARNA/МОЛ ВАРНА , словна, за услуги в класове 16,35,41,43 и 45 на МКСУ. Дали същата търговска марка е ползвана като нерегистрирана търговска марка за услугите в клас 36 на МКСУ за срок по-дълъг от пет години със знанието и без противопоставянето на опонентите в настоящото производство пред ПВ, е ирелевантно за спора, доколкото притежаваната от тях марка се явява по-ранната спрямо заявената за регистрация марка вх. 161065 и по отношение на тези две марки се преценяват наличието на идентичност или сходство между марките и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които по-ранната е регистрирана, а спорната марка заявена за регистрация, и които обстоятелства биха могли да породят объркване на потребителите, включително свързване на заявената с по-ранната марка. В настоящия случай е инициирано производство по опозиция срещу регистрацията на марка рег. 161065 MALL VARNA МОЛ ВАРНА за всички услуги от клас 36 на МКСУ, с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Съгласно посочената норма, когато е подадена опозиция по чл. 52 от ЗМГО, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Предпоставките за приложение на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО са кумулативни. Изисква се, на първо място, да бъде установено по-ранно право върху марка. В случая не е спорно, че Хидрострой АД и ЛЮК АДСИЦ опоненти, са съпритежатели на по-ранна марка рег. 66466 MALL VARNA , словна, регистрирана за услугите от клас 36 на МКСУ сделки с недвижимо имущество . Поради това първата предпоставка е осъществена, тъй като в полза на опонентите е възникнало по-ранно право върху марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗМГО. За преценката дали е налице посоченото относително основание за отказ, на следващо място е необходимо да се извърши сравнение на стоките и/или услугите, за които е регистрирана по-ранната марка и стоките и/или услугите, за които се иска регистрация на заявената марка, за да се определи дали е налице идентичност или сходство между тях. С оглед очертания от проведеното пред председателя на Патентно ведомство оспорване на решението от 05.10.2022 год. на опозиционния състав обхват на спора, тази преценка следва да се извърши само по отношение на услугите от клас 36 на МКСУ, за които е отказана регистрация на спорната марка, респективно е уважена опозицията, подробно описани в диспозитива на административния акт. Установяването на идентичност или сходство между заявените услуги и тези, за които е регистрирана по-ранната марка, не е достатъчно за да се приеме, че е налице основанието за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Едновременно с това се изисква да е налице и идентичност или сходство между сравняваните марки. Правилно съдът приема, че между спорната и по-ранната марка е налице пълна фонетична и семантична идентичност, както и визуално сходство между знаците в частта MALL VARNA . Този извод е в съответствие с извода на органа и се подкрепя от извършения задълбочен анализ на сравняваните знаци, а доколкото и същият не се оспорва от касатора, то не е необходимо доводите да бъдат подробно излагани в настоящото решение. Видно е, че двата словни знака съвпадат изцяло в частта на елемента MALL VARNA , поради което между тях е налице визуално сходство във висока степен. Произнасянето и на двете части от заявения за регистрация знак е еднакво като МОЛ ВАРНА , независимо от изписването им с различни графични единици, част от различни азбучни системи, а с оглед пълното съвпадение в словния елемент MALL VARNA в заявения и по-ранния знак, то правилно е прието, че е налице фонетична идентичност. Правилно също така е прието, че знаците са семантично идентични думата mall , която в превод от английски означава търговски център/търговски комплекс/алея , е придобила популярност в българското обществено пространство именно със значението си на търговски център, а изписването й на български е според произнасянето, а не според значението й. Правилно органът приема, че втората част от словосъчетанието думата ВАРНА /VARNA ще се възприема като локализиране на мястото, където се намира този търговски център. Ето защо, изводът, че семантично сравняваните марки са идентични, е верен. От страна на касатора не е оспорен и изводът на съда за идентичност и сходство между услугите, за които е регистрирана по-ранната марка MALL VARNA , а именно услуги в клас 36 на МКСУ сделки с недвижимо имущество , и услугите, за които е отказана регистрацията на марка MALL VARNA МОЛ ВАРНА . Правилно съдът приема, че заявените услуги, за които е отказана регистрацията на спорната марка по същество представляват или са свързани със сделки с недвижими имоти, като обобщено понятие. Обосновано органът е приел, че е налице идентичност между услугите отдаване под наем на недвижими имоти от клас 36 на МКСУ на по-ранната марка и услугите на заявената марка: сделки с недвижимо имущество; агенции или брокерски услуги за наемане на сгради; агенция за недвижими имоти; администрация на документация за недвижимо имущество; администриране на недвижими имоти; лизинг на недвижимо имущество; лизинг на сгради; лизинг на търговски помещения; отдаване под наем на офиси; отдаване под наем на помещения в търговски центрове; отдаване под наем на салони; отдаване под наем на търговски центрове , доколкото заявените услуги са включени в по-широкото понятие, с което е назована противопоставената марка, като сравняваните услуги съвпадат в своето естество, форми на разпространение и релевантни потребители. Останалата част от услугите, за които е отказана регистрацията на заявена марка 161065 (консултантски услуги във връзка с недвижимо имущество; оценка и управление на недвижим имоти; посреднически услуги при сделки с недвижимо имущество; посредничество при отдаване под наем и изготвяне на договори за наем на недвижимо имущество; предоставяне на информация относно отдаването под наем на сгради; предоставяне на информация относно сделки с недвижими имоти чрез интернет; проучвателни услуги свързани с придобиване на недвижими имоти; събиране на наеми; управление на жилища и лизинг; управление на недвижими имоти; управление на сгради; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с места за развлечения; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с търговски молове; услуги за управление на недвижими имоти, свързани с търговски помещения ) правилно е прието, че не са свързани пряко с дейността по отдаване под наем на недвижими имоти, но имат допълваща, спомагателна функция, извършват се по повод един и същи обект, съвпадат с източника на пазарното предложение и по отношение на релевантните потребители и са насочени към една цел реализиране на недвижимото имущество (имот) на пазара, поради което и са сходни по естеството си. Горният извод е направен именно в контекста на установеното в хода на административното производство реално използване на противопоставената по-ранна марка по отношение само на услугите отдаване под наем на недвижими имоти от клас 36 на МКСУ, с оглед претенцията по чл. 58, ал. 1 от ЗМГО на заявителя. В действителност, доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са свързани именно с твърдението, че от страна на опонентите не е доказано реално използване на по-ранната марка за услугите, за които същата е регистрирана, в търговската дейност на съпритежателите. Това твърдение правилно е прието за неоснователно. В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО е дефинирано понятието използване на марката в търговската дейност, което включва: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Съгласно трайната практика на ВАС, определеното в националното законодателство понятие реално използване на марка следва да се тълкува в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2008 год. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата), в сила до 14.01.2019 год., отменена с Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Съгласно чл. 55, § 2 на последната, позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението (чл. 10, § 1 и 2 съответстват на чл. 16, § 1 6). Под понятието реално използване на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед претенцията по чл. 58, ал. 1 от ЗМГО в производството по опозиция, В случая, в хода на административното производство са представени различни по характер доказателства относно използването на противопоставената марка, които съдът е разглеждал основно с оглед осъществяване на дейността по отдаване под наем на недвижимо имущество. По тези договори за наем доставчик се явява дружеството Хидрострой АД, както в качеството си на собственик на сграда, находяща се в гр. Варна, бул. Сливница 201, върху която сграда е поставен знака на противопоставената марка MALL VARNA , така и като преотдаващ търговски площи с оглед сключен между него и ДЗИ Общо застраховане ЕАД договор ДВ-52/04.02.2020 год. за прехвърляне собствеността на комплекса, който впоследствие наема. Наред с него, доставчик на услуга по договори за наем, представени като доказателство, се явява и дружеството Валирион ЕООД наемател по договор с ЛЮК АДСИЦ от 07.04.2015 год., последното като бивш собственик на търговския обект, прехвърлен в собственост на Хидрострой АД. Между съпритежателя на противопоставената марка и Валирион ЕООД има сключен и лицензионен договор неизключителна лицензия за марка с рег. 64666, вписан в Държавния регистър на марките на 13.06.2017 год., по силата на който, лицензополучателят Валирион ЕООД е получил правото да сключва договори за отдаване под наем на търговски площи и офиси в сградата на Търговския център, както и да посочва марката в търговската и счетоводната си документация, свързана с тази дейност. Както правилно установява и съдът, върху страниците на сключените договори за наем е поставен знакът на марката MALL VARNA , а в текста на договорите, търговският обект, площи от който са отдавани под наем на различни търговци, е индивидуализиран посредством марката MALL VARNA. От административния орган и съда са разгледани също и представени от опонентите фактури, всички от 2019 год., с различни получатели, но с идентични основания заплащане на наем с посочване на заеманата площ в MALL VARNA за съответния период. От тези доказателства, както правилно са приели органът и съдът, може да се заключи, че в релевантния период опонентите са отдавали под наем търговски площи и офиси в сградата на Търговския център. Услугите по отдаване под наем са осъществявани възмездно, срещу заплащане от трети лица, и доколкото маркопритежателят Хидрострой АД се легитимира като собственик на Търговския център, отдаването под наем на търговски площи и офиси, представляващи част от него, съставлява част от основната му търговска дейност. Това са безспорно сделки с недвижимо имущество или както съдът е посочил, марката е използвана недвусмислено именно в съществуващите облигационни отношения между нейния притежател и трети лица. Обстоятелството, че марката MALL VARNA фигурира върху страниците на сключените договори за наем, както и в счетоводната документация, свързана с тази дейност, както правилно е установил и съдът, обосновава извод за реалното й използване в търговската дейност, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ЗМГО. Макар и бегло, съдът е коментирал и другите събрани в хода на административното производство и обсъдени от органа доказателства, сочещи, че на сградата, от която са отдавани площи под наем, е поставена рекламна табела с надпис MALL VARNA, в която връзка е представен договор за изработка на рекламна табела, съдържаща този надпис, с изпълнител Артвижън ЕООД, а наименованието се съдържа като информация на интернет страницата на търговския център, удостоверено и с констативен протокол от 2018 год., заверен от нотариус. Гореизложеното обосновава правилност на извода на съда, който потвърждава този на органа, че в своята съвкупност доказателствата сочат на активна употреба на регистрираната по-ранна марка с рег. 66466 за релевантния период от страна на опонентите съпритежателите Хидрострой АД и ЛЮК АДСИЦ чрез друго лице лицензополучателя Валирион ЕООД, със съгласието на притежателя на по-ранното право върху марка, основно за услугите отдаване под наем на недвижими имоти в клас 36 на МКСУ. От обема и продължителността на предоставените услуги може да се заключи, че ползването е реално, а не формално. А с оглед установената фонетична и семантична идентичност на сравняваните знаци и високата степен на визуално сходство между тях, както и установената идентичност или сходство на услугите, правилно е достигнато до извода, че се създава вероятност от объркване на потребителите, включително възможност за свързване с по-ранната марка по отношение произхода на услугите, т.е. на субекта, предоставящ съответната услуга. Това прави правилен решаващия извод на съда, че е налице относителното основание за отказ от регистрация на заявената марка, по отношение на подробно описаните в диспозитива на Решение РС-162-(1)/11.10.2023 год. услуги в клас 36 на МКСУ, и така постановеното от председателя на Патентно ведомство решение е законосъобразно. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената от МОЛ ВАРНА ЕАД частна жалба срещу Определение 11627/11.07.2024 год. по адм. дело 12283/2024 год. на АССГ, настоящата касационна инстанция я намира за неоснователна. За да отхвърли искането на касатора и настоящ частен жалбоподател за изменение на Решение 5135/15.05.2024 год. в частта за разноските, съдът е приел, че заплатеното от заинтересованата страна Хидрострой АД адвокатско възнаграждение в размер на 8 640 лева не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото, спорните въпроси и извършените процесуални действия, както в хода на административното производство пред ПВ, така и в съдебното. Определението е валидно, допустимо и правилно. В настоящия случай правилно АССГ е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските. Присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение на заинтересованата страна "Хидрострой" АД, в размер на 8 640 лв., са своевременно претендирани и доказани по размер. Предвид предмета на правния спор - проверка законосъобразността на решение на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е оставена без уважение жалба срещу решение на състав по опозиции, в частта, с която опозицията с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е уважена, същият, както правилно е приел първоинстанционният съд, е с фактическа и правна сложност. Присъденият размер на разноски за адвокатското възнаграждение на "Хидрострой" АД не е прекомерен, а справедлив и обоснован. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалният представител на заинтересованата страна е осъществил защитата й както в проведеното по делото открито съдебно заседание, така и преди провеждането му е депозирал отговор на жалбата, взел е отношение по представените допълнително от жалбоподателя МОЛ ВАРНА ЕАД доказателства, а впоследствие е депозирал и писмени бележки в определения за това срок. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските. Частната жалба се явява неоснователна, а определението следва да се остави в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявените искания и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответниците. В полза на ответника Патентно ведомство - юридическото лице, в което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. От страна на ответника Хидрострой АД се претендират и са доказани по основание и размер разноски в размер на 4 440 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по Договор от 17.07.2024 год. за правна защита и съдействие в касационното производство. По изложените по-горе съображение във връзка с частната жалба на МОЛ ВАРНА ЕАД, съдът намира направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Същото не е мотивирано с конкретни доводи. Съдът намира, че делото се отличава с фактическа и правна сложност предвид спецификата на материята, свързана с правата върху марки и в частност производството по опозиция срещу регистрацията на марка при надлежно заявено възражение за липса на реално ползване на противопоставената марка, в която връзка са изследвани множество доказателства. В допълнение следва да се посочи, че защитата в касационното производство на страната, претендираща разноските, е осъществена своевременно от процесуалния й представител в проведеното открито съдебно заседание, както и чрез депозирани в срок писмени бележки. С оглед горното, в полза на Хидрострой АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 440 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,