Решение № 14501 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2019 г.

Решение № 14501 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу решение № 711 от 5.04.2019 г., постановено по адм. дело № 707/2019 г. по описа на Административен съд Варна. С атакуваното решение по жалба на "Крис Стил 74" ЕООД, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 89-ФК/12.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - разпореждаща "запечатване на търговски обект-магазин за цветя, находящ се в гр. Варна, ул. "Роза" № 29 А, стопанисван от "Крис Стил 74" ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 10 дни. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неотразяване на продажби, за което е съставен протокол за извършена проверка, който не е бил оспорен. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Крис Стил 74" ЕООД, в писмен отговор подаден, чрез адвокат Вълкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по същество на делото. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че на 08.03.2019 г. в 11, 52 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- магазин за продажба на цветя, находящ се в гр. Варна, ул. "Роза" № 29 А, стопанисван от "Крис Стил 74" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство при извършена контролна покупка на цвете на стойност 6 лв. При проверката е установено още наличието на положителна разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер на 6 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0348866/08.03.2019 г., съставен в присъствието на представляващия търговеца, подписан от лицето с възражения. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил заповед за налагане на ПАМ № 89-ФК/12.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - разпореждаща "запечатване на търговски обект-магазин за продажба на цветя, находящ се в гр. Варна, ул. "Роза" № 29 А, стопанисван от "Крис Стил 74" ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 10 дни с мотиви, че последната е издадена в нарушение на материалния закон и актът не съответства с целта на закона. Изложено e, че липсват мотиви относно продължителността на срока на действие на наложената мярка, както и относно съразмерността на мярката. Съдът излага мотиви, че в оспорваната заповед не е посочено дали има издадено наказателно постановление, поради което същата е издадена в противоречие с чл. 22 от ЗАНН. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо но неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Неправилни са мотивите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Приложимия материален закон, в конкретния случай са посочените по-горе разпоредби, на които се е позовал и административния орган. Не се споделя изводът на решаващият състав на АС Варна, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол с проверка сер. АА № 0348866/08.03.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 10 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 10 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Крис Стил 74" ЕООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такъв на 8.03.2019 г. за заплатена един брой контролна покупка, безспорно е основание за налагане на ПАМ. Предвид изхода на делото, на касатора се следва юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че такова не следва да бъде присъдено поради следното: в писмените бележки от 27.09.2019 г. / където се съдържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение/ е посочено, че следва да се осъди конкретно дружество, различно от ответника по настоящото дело. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение