Решение № 104 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник срещу Решение 82/04.05.2023 г. на Административен съд Перник по адм. дело 51/2023 г., с което е отменена негова Заповед 175/01.02.2023 г., нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ В. Б. И., В. Г. И. и Р. Г. И., в качеството им на възложители, да премахнат незаконен строеж Входно антре , намиращ се в северозападния край на сграда с идентификатор [номер] по кадастралната карта, [УПИ], кв. 339 по плана на гр. Перник. Ответниците В. Б. И., В. Г. И. и Р. Г. И. са на становище за правилност на решението и претендират разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за неяснота на предмета на заповедта и за допуснато съществено административнопроизводствено нарушение при нейното издаване съответстват на материалния закон. Административният акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ нарежда премахване на строеж или на част от него, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от закона. По хипотеза предмет на заповедта е винаги конкретен строеж, идентифициран надлежно в разпоредителната част на акта - чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, която е изпълняемата и очертаваща обективните предели на възложеното върху адресата на изпълнителното основание задължение чл. 267 и чл. 268, т. 1 от кодекса. Липсата на такава индивидуализация винаги представлява съществено нарушение на изискването към формата на акта, пораждащо и колизия с материалния закон поради неопределеността на самото съдържание на установеното с административния акт правоотношение (чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК). В случая задължението за премахване е насочено към дължимите адресати, но в диспозитива на акта описанието на строежа се ограничава до обозначаването му като входно антре , без изясняване на точните параметри на незаконно осъществените строително-монтажни работи, определящи конкретния предмет на нареденото премахване. В заповедта се повтарят установяванията на извършилата проверката в имота работна група, отразени в Констативен протокол 1-22/СЛУ-4538/04.10.2022 г. и Констативен акт 2-22/СЛУ-4539/08.11.2022 г. Според същите, терасата на първия жилищен етаж на сградата, преди извършването на описаните строително-монтажни работи по нейното затваряне, се определя като съществуваща , който епитет традиционно сочи на изключването й от предмета на премахване. Въпреки това, в съдържанието на двата документа относно резултатите от извършения оглед за незаконно строителство, съответно и в обосновката на административния акт, са описани дебелината от 0,12 м на нейната стоманобетонова подова плоча, височината й от 2,65 м над терена и подпирането й на стоманобетонови колони, всеки от тези детайли отразен с графични и цифрови показатели в окомерните скици към констативните протокол и акт. Изброените характеристики на терасата предполагат принадлежност към обекта, подлежащ на премахване. Отразеното пък използване като покрив на антрето на стоманобетоновата плоча на терасата на втория етаж на сградата също създава съмнение за предмета на премахване по отношение и на този елемент от сградата. Отделно от въпроса за законността на стоманобетоновата плоча на терасата на първия жилищен етаж, след като вътрешните ограждащи стени и таван на въпросното входно антре потенциално принадлежат към разрешен строеж, премахването на оформения нов обект в цялост би могло да засегне недопустимо законно изградената сграда, тъй като изпълнението на заповедта би довело до частичното й премахване. Разграничение между разрешено и незаконно строителство органът не е направил, а значимостта му е свързана с индивидуализацията на самия строеж, предмет на заповедта. Воля за премахване само на терасата на първия етаж или единствено на изградените по нея тухлен зид и положени газобетонови блокчета органът не е формирал. Ако се приеме, че актът е насочен към премахването на цялото входно антре като незаконно, тогава мълчаливото отричане на законността на елементите от другите обекти се основава на недостоверно фактическо установяване, което отново е процесуален порок на заповедта. Като резултат от неизяснеността на фактите и обстоятелствата от значение за действителните характеристики на строежа се поражда неопределеност на самото съдържание на възложеното със заповедта задължение за премахване, респ. на неговите обективни предели, вкл. и в какъв конкретен вид следва да бъде приведен обектът при евентуално изпълнение на административния акт. Предписания в този смисъл не са дадени и в констативния акт, а отговорът не произтича по предположение, особено ако липсват запазени инвестиционни проекти на сградата. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на ответните страни на своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1250 лева. Превалутирана, сумата възлиза на 639, 11 евро. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение