Решение № 8007 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Д. гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. М. Икономов срещу решение 3446/08.04.2025 г., постановено по адм. дело 563/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1867/24.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени оплаквания срещу решението на административния орган, а не по обжалваното съдебно решение. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на административния акт, като се изпрати преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Р. Х. Д. за предоставяне на хуманитарен статут. В депозирано по делото писмено становище от адв. М. Икономов, се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, валидно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита за неоснователна касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила, като правилно по съображения, изложени в представеното писмено заключение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Р. Х. Д. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на административния орган е законосъобразно постановено от компетентен орган съобразно чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и който има правомощие да отказа международна закрила в България. Според съда административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, като в решението се сочат, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът не е констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения в административното производство. Относно материалната законосъобразност на административния акт първостепенният съд е приел, че са законосъобразни изводите на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал.1 ЗУБ за предоставяне на жалбоподател на статут на бежанец. Посочено е в решението, че информацията от представените в административната преписка справки на ДАБ за обстановката в Сирия не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия, а и такъв извод според съда не може да се направи и предвид информацията за общото обществено политическо положение в Сирия след края на управлението на президента Башар Асад. От представената справка с вх. МД 02 -77/03.02.2025 (неправилно в съдебното решение е посочена 2024 г., а не 2025 г.) съдът е установил, че на 07.01.2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възстановени. Посочено е също така, че съгласно оценка от ВКБООН от 02.01.2025 г., след 08.12.2024 г. в Сирия са се завърнали над 115 000 души. От справка, вх. МД 02 159/14.03.2025 г. съдът е направил извод, че е възникнал въоръжен конфликт от началото на месец март 2025 г., но той имал спорадичен характер и в ограничен район в Западна Сирия. Съдът от общодостъпната информация от медиите е направил заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ, както и няма основание към настоящия момент в страната да са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или нарушаване на основните права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Относно преценката на председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ, съдът е приел, че не се твърди от оспорващия, а и не е установено, че в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуцияпо т. 2 от цитираната разпоредба или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне или наказание по т. 2.. Съдът е приел, че по отношение на Р. Х. Д. не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, тъй като няма данни лицето да може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С 465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни, които по други причини се нуждаят от международна закрила, като е посочено от съда, че този текст е преповторен в чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Според съда административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ въз основа обективираната справка, вх. МД 02 -60/29.01.2025 г. и в която е прието, че се наблюдава съществена промяна в Сирия, като е взето предвид, че там са се завърнали след декември 2024 г. над 115 000 души. Съдът е посочил, че при постановяване на решението си административният орган е взел предвид и влиянието на международните организации на територията на Сирия, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, които търсят убежище, завърнали лица и приемащи общности. Независимо от наличието на инциденти според съда от доказателствата по делото се установява, че Сирия е оценена като стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие. С оглед бежанската история на Р. Х. Д. съдът е посочил, че спрямо него не са налице заплахи от преследване и тежки посегателства и завръщането му в Сирия е законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото. Съдът е обсъдил и представената по делото справка, вх. МД 02 159/14.03.2025 г., в която се съдържат данни за все още съществуващи военни сблъсъци в някои части на Сирия , но те не променят впечатлението за подобряване на общата обстановка в посочената страна. Предвид данните от справките, информацията от общодостъпните източници и наличните доказателства съдът е приел че не са налице хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1- 2 ЗУБ, тъй като за жалбоподателя не съществуват тежки заплахи от посегателства срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. При така изложеното първостепенният съд е приел, че обжалваното решение на административния орган е законосъобразно и затова е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил изискванията на приложимия материален закон ЗУБ, като е приел, че законосъобразно административният орган е отказал предоставянето на Р. Х. Д. бежански статут и хуманитарен статут, тъй като не са установени предпоставките на чл. 8, респ. чл. 9 ЗУБ. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Пояснил е в интервюто, че е [етническа принадлежност] [вероизповедание], но не е имал проблеми с това, както и че мотивът да дойде в България е, че семейството му нямало достатъчно пари, като родителите му са възрастни, а сестрите му са семейни. По този начин касаторът признава, че основната причина да поиска бежански и хуманитарен статут, е икономическа, макар да е посочил пред интервюиращия го, че е напуснал Сирия заради войната. В интервюто касационният жалбоподател е пояснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, нито е имал проблеми за това, че е [етническа принадлежност]. Според него, когато е станал на 17 години, бил търсен да влиза в казармата, като родителите му казали, че го търсят за да влезе в казармата. По делото обаче няма никакви данни, нито твърдения от лицето, че е получил повиквателна за да отбие военна служба. Обосновани с данните по делото първостепенният съд е приел, че в интервюто, проведено в административното производство касационният жалбоподател е обяснил, че не е членувал в политическа организация, нито във въоръжена групировка, не е отправяна спрямо него и заплаха или да му е оказвано насилие в Сирия, което още веднъж показва, че целта му е да получи закрила в България, за да остане да живее и работи тук. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки, посочени по - горе за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на тях съдът е направил законосъобразен извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президентът Башар Асад, властта е поета от групировката Хаят Тахрир ал Шам , като е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макари на места да има безредици, то сигурността се стабилизира. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕО. В касационното производство от ответника са представени актуални справки за положението в Сирия, поради което обосновано в обжалваното решение е прието, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Освен това ВКБООН е установил, че от началото на 2024 г. в Сирия са се завърнали доста сирийци на които им е предоставена все по силна подкрепа от ВКБООН. Липсват и сигурни данни ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му, че той ще бъде обект на заплаха, респ. на безогледно насилие. Това е така, тъй като дори да се приеме, че на места в Сирия има въоръжени сблъсъци, то те не са повсеместни от една страна, а от друга, както правилно е прието в обжалваното решение новата власт в страната е изразила ангажимента си за защита правата на мирните граждани. Съдът подробно е обсъдил обстановката в Сирия, която е страна по произход за касатора не само от предоставените от ДАБ справки, но и от различни медии, в които също е разгледано обществено политическото положение в държавата по произход на касатора и от тях е направен законосъобразен извод, че положението в Сирия се подобрява и не съществува опасност за Р. Х. Д. да се завърне там, като се има предвид, че голяма част от неговото семейство продължава да живее в Сирия. В заключение следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на първостепенния съд, който е възприел мотивите в решението на административния орган, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е бил преследван на основание на раса, религия, националност и политическа принадлежност, нито е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение