Решение № 3388 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15356/2012 г.

Решение № 3388 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15356/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Сити Пропъртис" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя - Кирил Петров Захариев, чрез пълномощника му - адв. Николова, против Решение № 2132/15.10.2012 г. по адм. дело № 1402/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на същото дружество, против Заповед № КД-14-16-359/22.03.2012 г. на началника на СГКК - Пловдив, издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът - "Търговски център - Тракия" АД, чрез процесуалния му представител - адв. Златинова, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Заповед № КД-14-16-359/22.03.2012 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението в КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК - София, относно заличаване на обекти: ПИ с идентификатор 56784.508.74, с площ от 18 748 кв. м, ведно със сгради и ПИ с идентификатор 56784.508.95, с площ от 11 067 кв. м, със сгради върху него, както и нанасяне на нови обекти в КК и КР, както следва: ПИ с идентификатор 56784.508.532, с площ от 6197 кв. м, собственост на "Сити Пропъртис" ЕООД, със сгради; ПИ с идентификатор 56784.508.533, с площ от 18 640 кв. м, собственост на Търговски център - "Тракия" - АД, със сгради; и ПИ с идентификатор 56784.508.534, с площ от 4 978 кв. м, собственост на Търговски център "Тракия" - АД, със сграда; За да отхвърли жалбата на "Сити Пропъртис" ЕООД, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон - чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което я прави законосъобразна. Според съда неподписването на акта за непълноти и грешки от оспорващото дружество, като заинтересовано лице, не представлява нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, тъй като изменението е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 4/2010 г. на Окръжен съд - Пловдив. Съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. актът за непълноти не се подписва от пряко заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквото в случая е налице.

1. Решението е недопустимо, в частта, с която е налице произнасяне по същество на жалбата срещу заповедта, в частта й касаеща нанасяне на нов обект в КК и КР, а именно поземлен имот с идентификатор 56784.508.534, със сграда. Като недопустимо в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а образуваното производство прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК.

В тази част съдът не е дължал произнасяне по същество, поради недопустимост на жалбата. По отношение на нея "Сити пропъртис" ЕООД не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, поради което и не е имало правен интерес от оспорване на заповедта. ПИ с идентификатор 56784.508.95 от КК и КР, одобрен 2009 г., като записан на това дружество, не се засяга от новообразувания имот 534, предмет на заповедта, от което следва, че жалбата в тази част е била недопустима, на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Следвало е в тази част жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено. Вместо това съдът се е произнесъл с решение по същество, което в посочената част се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

2.В останалата част обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, съдът не е извършил проверка за допустимост на искането на Търговски център "Тракия" АД за образуване на административното производство по издаване на оспорения акт, пред началника на СГКК - Пловдив. Съдът е бил длъжен да събере доказателства и да отговори дали оспорения акт е допустим, на посочените по-горе основания, предвид установените данни, за наличие на висящо, недовършено административно производство пред Изпълнителния директор на АГКК-София за допълване на КК и КР с верните имотни граници и площ на същите тези имоти, които са предмет и на настоящата заповед № КД-14-16-359 от 22.03.2012 г., а именно имот с пл. № 532 /идентичен на имот № 955 по КП от 1973 г./ и на имот № 533 /идентичен на част от имот 463 по КП от 1973 г./, което не е направил.

По делото е установено, видно от представеното копие от Решение № 3 от 21.02.2011 г. по адм. дело № 4/2010 г. на Окръжен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение № 1274/25.01.2012 г. по адм. дело № 9100/2011 г. на Върховен административен съд, че по съдебен ред е обявена нищожността на Заповед № ОА-1459/16.10.2000 г. на кмета на община - Пловдив, с която е одобрено попълването на кадастралната основа на плана от 1973 г. с нов имот - пл. № 955, в кв. 12, СИЗ-V част, парцел II-825 и в част от новопроектирана улица между о. т. 220А и 220В по плана на гр. Пловдив /виж Скица № 3 към заключението на вещото лице - стр. 185/, записан в разписния лист на името на "Пловдивплодекспорт" ЕООД, гр. Пловдив, чийто правоприемник е касатора - "Сити Пропъртис" ЕООД. Със същото решение преписката по издаване на нищожната заповед е върната на компетентния да се произнесе по молбата на "Сити Пропъртис" ЕООД, вх. № СО-68-00-242/29.09.2000 г. до кмета на р-н "Северен", за попълване на кадастралната основа със собствения на дружеството имот, попадащ в имот пл. № 463 по плана на СИЗ-V част на гр. Пловдив, орган, а именно на ИД на АГКК, гр. София, като при това попълване бъдат спазени указанията на съда.

От изложеното следва, че е налице висяща административна процедура по допълване на КК и КР на гр. Пловдив, СИЗ-V част, кв. 12, с имота, собственост на касатора, който е част от имот пл. № 463 в кв. 12, с площ от 11 580 кв. м, със сгради в него, съгласно АЧДС № 1417/27.11.2008 г. и Решение № 3854/4.06.1999 г. на ОС - Пловдив за включване на този имот в капитала на праводателя му - "Пловдивплодекспорт" ЕООД, пред ИД на АГКК - София. С оглед припокриване предмета по това висящо административно производство, с част от предмета по образуваното пред СГКК - Пловдив административно производство, по искане на ответника - "Търговски център "Тракия" - АД, съдът е бил длъжен да извърши проверка доколко производството по издаване на оспорената заповед е било допустимо, като влияещо на законосъобразността й.

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, искането на Търговски център "Тракия" - АД би било недопустимо при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; по т. 2 - при наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; и по т. 3 - при наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; И трите хипотези визират наличие на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на административното производство. Задължение на органа, а при неизпълнение от негова страна, съдът е бил длъжен да провери доколко тези предпоставки са били налице, или не, тъй като касаят допустимостта на акта, а оттук и законосъобразността му.

В нарушение на това задължение и при проявено процесуално бездействие, съдът не е изискал, а е следвало да изиска данни от ИД на АГКК - София, относно движението на висящата административна преписка по искането на касатора от 29.09.2000 г. и в изпълнение указанията на ОС - Пловдив по цитираното по-горе съдебно решение, има ли издаден административен акт за допълване на КК и КР с имота му, ако няма на каква фаза се намира производството. Съдът е следвало да прецени доколко началника на СГКК - Пловдив е разполагал с компетентността да одобрява изменението на КК и КР с имота на касатора, при положение, че по този въпрос, преди издаване на процесната заповед има влязло в сила решение, което разпорежда тази компетентност на друг по-висшестоящ орган, какъвто е ИД на АГКК - София.

Едва след събиране на доказателства по този въпрос, съдът би могъл да отговори за допустимостта на акта и ако същия е допустим, да пристъпи към разглеждане на останалите основания за законосъобразността му.

Изложеното обуславя извод за неправилност на обжалваното решение, в посочената част, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за правно релевантните факти, касаещи допустимостта на производството пред СГКК - Пловдив по искане на ответното дружество и да отговори дали е допустимо или не. Ако приеме, че е допустимо, съдът да съобрази, че с процесната заповед е одобрено изменението на КК и КР, одобрени с влязъл в сила административен акт - Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК, а не е налице служебно възстановяване на имотните граници между имот пл. № 955 и пл. № 463, по КП от 1973 г., както и че разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри има предвид влязло в сила съдебно решение, постановено от общия граждански съд по разрешен спор за собственост.

По искането за разноски на касатора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение