Решение № 3456 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2010 г.

Решение № 3456 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Капка Иванова 94" ЕООД гр. Варна, ЕИК 200184470 (подадена от адв. Наков, упълномощен от управителя на дружеството Светлана Марешка), в качеството му на собственик на аптека "Д-р Лисичкова" с рег. № 030275, находяща се в гр. Варна, против решение № 1386 от 02.07.2010 г., постановено по административно дело № 262/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-09-1089/29.10.2009 г. на Директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна, с която за констатирани нарушения на сключения с НЗОК индивидуален договор на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 180 лв. Развитите съображения от касатора са относими към последното от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, отмяна на оспорената пред Варненския административен съд заповед на Директора на РЗОК - Варна като незаконосъобразна, и присъждане на деловодните разноски. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса - Варна, чрез упълномощения ст. юрисконсулт Йорданов оспорва касационната жалба в писмено възражение и моли за отхвърлянето й като неоснователна, за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърденият от касатора порок, представляващ отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-09-1089/29.10.2009 г., на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от договор № 03-0966/30.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, във връзка с извършена проверка по Заповед № РД 09-979/13.10.2009 г. и съставен Констативен протокол № 56-ППП/14.10.2009 г., Директорът на РЗОК - Варна е наложил санкция на "Капка Иванова 94" ЕООД, представлявано от Светлана Александровна Марешка, в качеството му на собственик на аптека "Д-р Лисичкова" с регистрационен номер на РЗОК - Варна № 030275, с адрес гр. Варна, ул. "Мир" № 3, вх. 1 и ръководител Нихтен Станчев Кунев, за нарушение на чл. 13, ал. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 180 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора. При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Варненският административен съд е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в Констативен протокол № 56-ППП/14.10.2009 г., обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица на РУСО - Варна в процесната аптека. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, които се квалифицират като нарушения на задълженията на изпълнителя по договора да съхранява и отпуска лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК с поставена и ненарушена отличителна маркировка за НЗОК. При извършване на проверката е установено съхранение на стелажите с лекарствата по НЗОК на две опаковки с лекарствен продукт "Физиотенс" 0,2 mg с код по НЗОК CF307 с липсваща отличителна маркировка за НЗОК. Именно това обстоятелство е фактическата предпоставка, обуславяща налагането на договорната санкция, законосъобразно определена по вид и размер съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Възраженията на касатора, че липсата на стикери върху две опаковки лекарствен продукт по никакъв начин не влияе върху изпълнението на договора с НЗОК, няма значение за финансовите взаимоотношения между страните и не се уврежда НЗОК или пациент, са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Освен това, в индивидуалния договор никъде не е заложено условие, за да се осъществява контрол над аптеката, да е налице вреда за НЗОК или пациент. Констатациите в констативния протокол не само не са опровергани от жалбоподателя по пътя на обратното доказване, а са недвусмислено потвърдени от събраните доказателства. Извън горното, наведените в касационната жалба доводи за малозначителност на извършеното нарушение са ирелевантни за спора, доколкото наложената санкция е за неизпълнение на договорно задължение. От изложеното е видно, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред ВАС (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощения ст. юрисконсулт Йорданов възражение срещу касационната жалба), и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,