Решение № 13781 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2011 г.

Решение № 13781 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск. Шейретов, против Решение № 1569/19.05.2010 г. постановено по адм. д. № 6882/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт № 2008807869 от 19.03.2009 г., издаден от Красимира Милчева Попова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1197 от 28.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са релевирани доводи, с които обстоятелствено се сочат основания по чл. 209, т. 3, от АПК, обуславящи твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на обжалвания административен акт на данъчната администрация и присъждане на разноски. В частна жалба същия касатор е обжалвал решението и в частта за разноски с доводи за неговата неправилност. Ответникът по касационната жалба - "Европа център София" ООД, гр. София, представлявано от Управителите - Борис Василев Балев и Хенинг Егерс чрез адв. Йорданова намира касационната и частна жалби за неоснователни. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, обсъждайки правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Спора е правен и понастоящем е концентриран в това дали "Европа център София" ООД има право да претендира признаване право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Жоро транс комерс" ООД на "Европа център София" ООД във връзка с извършени услуги по разчистване от стари сгради на терен - собственост на дружеството - жалбоподател, тъй като сградите на са собственост на дружеството - получател на услугата. Настоящата инстанция приема за безспорно, че за целите на икономическата дейност на "Европа център София" ООД в процесния имот, а именно построяване на бизнес-сграда е било необходимо разчистване на терена от намерени там негодни сгради. Въпроса чия е собствеността на сградите, данните, че са бракувани и отписани от кадастъра и други обстоятелства относно статута им е ирелевантен понастоящем. Следва с оглед приложимото право да се съобрази налице ли са обстоятелствата, спрямо които лицето претендира право на данъчен кредит. Безспорно у установено, че "Европа център София" ООД не може да започне реализирането на строителния проект, без преди това да разчисти терена по начин и във вид, които да допускат реализацията на строежа съгласно одобрените строителни книжа. Изискуемите от закона предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 68 от ЗДДС, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС "Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Понастоящем са налице всички изискуеми предпоставки и не са налице ограниченията по чл. 70 ЗДДС, включително не е налице и хипотезата на т. нар. "Безвъзмездна доставка" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, тъй като услугите са заплатени изцяло по цени съгласно договорката между страните. Необосновано е възражението на органа по приходите, че от фактическа страна е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съгласно който " за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно-задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица", тъй като "Европа център София" ООД е извършил за собствена сметка разрушаването на сградите в полза на "Балканкар - Средец" АД, чрез чиято апортна вноска въз основа на решение № 1 от 28.03.2007 г., постановено по ф. д. № 4988 от 2007 г. на СГС, "Европа център София" ООД е станало собственик на недвижимия имот, представляващ УПИ П-275 от квартал З и квартал 5 по плана на гр. София, район "Красно село". От фактите по делото следва да се приеме, че за "Европа център София" ООД съществува пряк икономически интерес съществуващите върху и под процесния недвижим имот сгради да бъдат премахнати, тъй като с разрушаването им ще се реализира възможността да се реализира правото на строеж за изграждането на търговски комплекс в имота, което пък означава, че извършената услуга се използва за негова бъдеща облагаема дейност по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил изводите на органа по приходите и се е съобразил с всички факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, обсъдил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е на базата на кои установени факти и обстоятелства е приел, че е налице право на признаване на данъчен кредит по процесните фактури. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно -счетоводна експертиза, която като ненадлежно оспорена, обосновано е приета материалната й доказателствена сила за правилното решаване на спора. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на съда за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. Частната жалба от Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решението в частта за разноските е неоснователна, тъй като не е са налице визираните в нея основания за неправилност. Съдът с съответствие с правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие с чл. 161 ДОПК е постановил правилен съдебен акт, който не следва да се отменя в тази част. С оглед изхода на делото и на основание чл. 161 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1901 лева. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва изцяло да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,