Решение № 5047 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, представлявано от изпълнителния директор Я. Янакиев, чрез процесуален представител юрк. М. Ляскова, против решение 1879 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело 362/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Сливен. С обжалваното решение е отменен отказ на Агенция за контрол на просрочени задължения АД по заявление на А. В. Б. от 04.06.2024 г., в частта, в която не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договор за паричен заем 4301286 от 29.10.2021 г. лични данни, не е предоставено потвърждение дали се обработват лични данни по повод посочения в заявлението договор за предоставяне на гаранция 4301286 от 29.10.2021 г. и не се предоставя копие от тези лични данни, преписката е върната на дружеството за произнасяне по подаденото на 04.06.2024 г. заявление от А. В. Б. и Агенция за контрол на просрочени задължения АД е осъдено да плати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от представените доказателства е видно, че не е налице мълчалив отказ, а задължението на администратора да предостави информация е изпълнено. Подробни съображения в подкрепа на своите доводи излага в касационната жалба. Иска обжалването решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав, в условията на евентуалност да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата на дружеството. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация А. В. Б., чрез процесуален представител адв. П. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Сливен е отказ на Агенция за контрол на просрочени задължения АД по заявление на А. В. Б. от 04.06.2024 г., в частта, в която не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договор за паричен заем 4301286 от 29.10.2021 г. лични данни, не е предоставено потвърждение дали се обработват лични данни по повод посочения в заявлението договор за предоставяне на гаранция 4301286 от 29.10.2021 г. и не се предоставя копие от тези лични данни. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено, че администраторът на лични данни не е предоставил копие или обобщена информация от съдържащите се в договор за паричен заем 4301286 от 29.10.2021 г. лични данни, не е предоставено потвърждение дали се обработват лични данни по повод посочения в заявлението договор за предоставяне на гаранция 4301286 от 29.10.2021 г. и не е предоставено копие от тези лични данни и изрично е отказано предоставянето на копие от договора за паричен заем и от договора за предоставяне на гаранция. Посочил е, че отговорът на администратора по заявление на А. В. Б. от 04.06.2024 г. е в нарушение на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента; ОРЗД), предвиждащ правото на достъп на субекта на лични данни. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи, които са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Правилен е извода на АС Сливен за незаконосъобразност на отказа на дружеството. Касаторът е сезиран със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено до него в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно А. В. Б., като изискванията за тези заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В конкретния случай, отправеното от Б. искане до администратора на лични данни Агенция за контрол на просрочени задължения АД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Не се кредитират възраженията на касатора. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че дружеството, като администратор на лични данни, не се е произнесло по същество по заявлението на А. В. Б. от 04.06.2024 г., съдържащо конкретно формулирани искания и така не е изпълнило задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, според която администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Съгласно чл. 12, § 3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. В конкретния случай администраторът на лични данни не е изпълнил задълженията си за предоставяне на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искането по членове 15 22 от ОРЗД. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АС-Сливен е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, като ги е анализирал и обсъдил обстойно. Доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в доказан по делото размер 900 (деветстотин) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение