Решение № 12292 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Планета - гард ЕООД, ЕИК 040044677, гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. В., чрез адв. Жеков, срещу Решение 7283/24.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 1532/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220221001052-091-001/18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с Решение 42/07.01.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП част на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2017 г. - 2021 г. общо в размер на 34 257 лв. по фактури, издадени от "Биваге - 3" ЕООД; в размер на 1 140 лв. по фактура, издадена от "Ваноса" ЕООД; в размер на 1 900 лв. по фактури, издадени от "Сикс БГ" ЕООД; в размер на 2 580 лв. по фактури, издадени от "АЦ 2020" ЕООД и общо в размер на 3 800 лв. по фактури, издадени от "Интер партс България" ЕООД, заедно с 13 070,85 лв. лихви и извършени корекции на декларирани финансови резултати загуба за 2017 г. - 2020 г. с данъчната основа по фактурите от същите доставчици. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира в съвкупност събраните по делото доказателства, игнориране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и неправилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Поддържа се, че Търговският закон е свел до минимум изискванията за формалност в оборота, а представените от ревизиращия доказателства са достатъчни за установяване извършването на сделките. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменен ревизионният акт. В съдебно заседание адв. Жеков заявява възражение за нищожност на РА с довод за недоказаност ревизията да е валидно започнала с редовно връчване на заповедта за възлагането й на 01.03.2021 г. по реда на чл. 29 вр. чл. 30, ал. 6 ДОПК. Иска се присъждане на разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Соколова, я оспорва като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения. С оспорения от Планета - гард ЕООД пред АССГ ревизионен акт в тежест на търговеца са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2017 г. - 2021 г. общо в размер на 34 257 лв. по фактури, издадени от "Биваге - 3" ЕООД; в размер на 1 140 лв. по фактура, издадена от "Ваноса" ЕООД; в размер на 1 900 лв. по фактури, издадени от "Сикс БГ" ЕООД; в размер на 2 580 лв. по фактури, издадени от "АЦ 2020" ЕООД и общо в размер на 3 800 лв. по фактури, издадени от "Интер партс България" ЕООД, заедно с 13 070,85 лв. лихви и са извършени корекции на декларирани финансови резултати загуба за 2017 г. - 2020 г. с данъчната основа по фактурите от същите доставчици. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Не е спорно между страните, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22220221001052-020-001/22.02.2021 г., издадена от К. Г. М., началник на сектор Ревизии в едноименния отдел към дирекция Контрол при ТД на НАП София, на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването на ревизия на Планета гард ЕООД с обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС за периода от 01.04.2017 г. до 31.01.2021 г., на екип в състав Е. И. Г., главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. Л. А. инспектор на приходите, за срок от три месеца от връчване на ЗВР. Според видимата на л. 26 от първоинстанционното дело разписка заповедта е връчена електронно на адресата си на 01.03.2021 г. Ревизионният акт е издаден на 18.10.2021 г. и потвърден в оспорената пред съда част с Решение 42/07.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, сезиран с оспорване с дата 01.11.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София. В РА като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК на ревизираното дружество е вписан гр. София, [улица],[адрес]. Електронен адрес не е посочен. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира за необосновано заключението на АССГ за валидност на спорния РА, за която е длъжен да следи служебно. Нормите на чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 33 ДОПК установяват възможните и допустими способи за връчване на съобщения в административното производство. Общото правило е, че връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта по смисъла на чл. 28 ДОПК. Такъв съобразно чл. 28, ал. 1, т. 2 е адресът на управление за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в Търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Проверката в Търговския регистър показва, че към датата на издаване на ЗВР - 22.11.2021 г., а и впоследствие, седалището и адресът на управление на Планета гард ЕООД са в гр. София, [улица], [адрес]. Адрес за кореспонденция с НАП не е вписан, същото се отнася и до електронен адрес за кореспонденция. ЗВР и всички останали актове в производството са връчени електронно. Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 ДОПК установява фикция, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Такива доказателства по отношение на ЗВР по делото не са ангажирани. Обратно, връчването на частично потвърждаващото РА Решение 42/07.01.2022 г. е удостоверено чрез разпечатката на л. 22 от първоинстанционното дело, сочеща, че електронната препратка е активирана от конкретен алектронен адрес с отразен IP адрес. Като не е съобразил липсата на доказателства за валидност на РА, съответно за редовното връчване на заповедта, с която е поставено началото на производството по издаването му, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което макар да е валидно и допустимо, следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да укаже на ответника необходимостта за събиране на доказателства по чл. 30, ал. 6 ДОПК за редовното връчване на ЗВР. По претенциите за разноски, направени в тази инстанция, следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение