Решение № 209 от 7.5.2025 г. на ВКС по дело № 20258003200296/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.А., повереник на частния обвинител Г. С. Д., срещу определение от 20.02.2025 г., постановено по внохд №1864/2024 г. на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се посочва, че окръжният съд незаконосъобразно е отстранил частния обвинител като страна в процеса, резултирало в оставяне на въззивната му жалба без разглеждане и незаконосъобразно прекратяване на производството по делото, като в тази насока са изложени конкретни съображения. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане- за произнасяне по въззивната жалба от друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд жалбоподателят и частен обвинител Г. Д., редовно призован не се явява. Не се явява и неговия повереник адв.А.. Подсъдимият М. А. и защитникът му адв.П., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба, тъй като ОС-Варна в нарушение на процесуалните правила е отказал да признае правото на пострадалото от престъплението лице да бъде частен обвинител, като незаконосъобразно го е отстранил от процеса и е оставил въззивната му жалба без разглеждане. Според прокурора процесуалният закон и съдебната практика постепенно разширяват разбирането си за приложното поле на института на пострадал от престъпление, като приемат, че тази фигура може да възникне не само при резултатните престъпления, но и при формалните. В случая жалбоподателят Г. Д. е претърпял вреди, заради това, че подсъдимият не е изпълнил едно свое парично задължение към него, поради което не следва да се отказва възможността му да бъде частен обвинител в съдебното производство. По тези съображения счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото върнато на ОС-Варна за произнасяне по въззивната жалба на частния обвинител Д.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на представителят на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №285 от 28.11.2024 г., постановена по нохд №3192/2024 г., Варненски районен съд е признал подсъдимият М. А. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.293а от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнявана два пъти седмично и 2. на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С присъдата са били възложени в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски. По въззивна жалба на частния обвинител с искане за изменение на вида на наказанието от пробация в лишаване от свобода, пред Окръжен съд- Варна е било образувано внохд №1864/2024 г., приключило с протоколно определение от 20.02.2025 г., с което частният обвинител Г. Д. е бил отстранен от участие в наказателния процес, въззивната му жалба е била оставена без разглеждане като подадена от ненадлежна страна и съдебното производство пред въззивната инстанция е било прекратено. Касационната жалба е допустима. Подадена е срещу определение на окръжния съд, постановено за първи път във въззивното производство, с което се прегражда пътят на наказателното производство по смисъла на чл.346 т.4 от НПК, и е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оставяйки въззивната жалба без разглеждане като подадена от ненадлежна страна, обстоятелство, станало причина за прекратяване на съдебното производство, следователно довело и до преграждане пътя на наказателното производство, ОС-Варна е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, по следните съображения: В разпоредителното заседание, проведено на 14.10.2024 г. пред първоинстанционния съд, Г. С. Д. е бил конституиран като частен обвинител в процеса, воден срещу подсъдимия М. А. А. за престъпление по чл.293а от НК. Г. Д. не е бил конституиран като граждански ищец, независимо че ОС-Варна, видно от протокола от съдебното заседание на 20.02.2025 г. по внохд №1864/2024 г., му е придал това несъществуващо по делото процесуално качество. От момента на конституирането на Г. Д. като частен обвинител, за него възникват всички визирани в закона процесуални права, включително и правото да обжалва постановения първоинстанционен акт, ако с него са били накърнени негови права и законни интереси /чл.79 от НПК/. Ето защо същият е имал право на въззивна жалба, поради което и преценката на окръжния съд, че тя е подадена от ненадлежна страна, е в противоречие със закона. От формална гледна точка иницииращият въззивното производство документ е бил допустим, доколкото е подаден от лице, имащо право на жалба / в този смисъл решение по н.д.№637/2017 г. на ВКС, трето н.о./ По тази причина контролираната инстанция не е следвало да я оставя без разглеждане и да прекратява съдебното производство. Точно обратното, въззивната жалба като редовно подадена, е следвало да се разгледа по същество. Това е така, тъй като подаването на валидна жалба има две действия: суспензивно, защото препятства влизането в сила на присъдата и спира изпълнението й и деволутивно, понеже пренася делото пред по-горната инстанция, която има задължение до го реши. За разлика от касационното производство, в което съдът се произнася единствено по касационните основания, релевирани в касационната жалба, във въззивното производство, втората инстанция дължи цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила присъда независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, като може да я отмени или измени и в необжалваната част и по отношение на лицата, които не са я обжалвали, ако са налице основания за това. При това положение, валидно подадената въззивна жалба, без оглед на обстоятелството от коя страна произхожда, е следвало да предизвика въззивна проверка, съобразно чл.313 от НПК, в хода на която да бъде осъществен контрол и върху конституирането на допълнителна страна в процеса, а именно частен обвинител, тъй като тази процесуална дейност на първоинстанционния съд се проверява едновременно с присъдата. В случай, че въззивният съд установи незаконосъобразно конституиране на частния обвинител, същият разполага с няколко възможности: да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение, като в посочената хипотеза е необходимо извършването на задълбочена преценка, дали участието в процеса на страна в повече, е довело до накърняване правата на подсъдимия, защото това не винаги е така. Правата на подсъдимия няма да бъдат накърнени, когато след формалното конституиране на частния обвинител, същият не е участвал в съдебното заседание, или макар да е участвал, не е представял и искал събирането на доказателства във вреда на подсъдимия, проявил е пасивност при събирането на доказателства по почин на съда или на другите страни в процеса, не е участвал в пледоариите, не е поддържал обвинението, наред с прокурора и пр. Процесуалните действия на частния обвинител в хода на съдебното заседание подлежат на комплексна преценка, която въззивната инстанция следва да извърши, за да направи извод, че неправилното му конституиране е довело до утежняване положението на подсъдимото лице. Все в тази връзка, съдът следва да прецени и обстоятелството, дали подсъдимият е обжалвал присъдата на районния съд, защото липсата на въззивна жалба от него, би означавало, че независимо от участието на частния обвинител, подсъдимият е съгласен с постановения първоинстанционен съдебен акт. Ако правата на подсъдимия не са били накърнени, независимо от незаконосъобразното конституиране на частния обвинител, за въззивната инстанция съществува възможност да не отменя присъдата на това основание, а единствено да констатира в мотивите на съдебния си акт допуснатото от районния съд нарушение, което в посочената хипотеза, не би се оказало съществено. В този случай, извън горното, съдът е задължен да провери изцяло правилността на присъдата- допустимостта, относимостта и валидността на доказателствата и средствата за тяхното установяване, на базата на които са изградени фактическите изводи, относимото към тях право и наложеното наказание. При тази оценка по същество, въззивната инстанция, разбира се, не може да утежнява наказателно правното положение на подсъдимия, тъй като подадената въззивна жалба от частния обвинител, макар и формално редовна, изхожда от незаконосъобразно конституирана страна. В допълнение ВКС констатира следното нарушение, имащо връзка с незаконосъобразното произнасяне на контролирания съд: С решение №79 от 19.03.2024 г., постановено по чнд №365/2024 г. по реда на чл.249 ал.3 от НПК, по повод частна жалба, подадена от повереника на Г. Д. срещу определение от разпоредителното заседание по нохд №342/2023 г. на РС-Варна, с което е отказано конституирането му като частен обвинител, Окръжен съд- Варна е отменил посоченото протоколно определение, приемайки, че Д. следва да бъде конституиран в това процесуално качество. В решението обаче липсва диспозитив за неговото конституиране. Съгласно нормата на чл.249 ал.3 от НПК, отказът на съда по чл.248 ал.2 от НПК да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК. Видно от разпоредбата на чл.345 ал.2 от НПК, когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест, нещо което въззивният съдебен състав по това дело, е пропуснал да стори. Именно пропускът му сам да конституира Г. Д. като частен обвинител и да върне делото за продължаване на съдебните действия, е довел и до последващи неблагополучия- образуване на ново нохд №3192/2024 г. по описа на РС- Варна /вместо производството да продължи по нохд 342/2023 г. на РС-Варна/. Ако решението на ОС-Варна по чнд №365/2024 г. не страдаше от посочения недостатък, то съставът на окръжния съд по настоящото внохд № 1864/2024 г., не би следвало изобщо да се занимава с това, дали конституирането Г. Д. е в нарушение на закона или не, тъй като би бил обвързан от акта на съдебния състав от същия съд, произнесъл се по спорния въпрос. По изложените по-горе съображения, ВКС намира, че поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от Окръжен съд-Варна, съдебното определение, постановено по внохд №1864/2024 г. следва да бъде отменено изцяло и делото върнато на същия съд, друг съдебен състав, за разглеждане на въззивната жалба, депозирана от повереника на частния обвинител. Цялостната отмяна на определението е необходима, тъй като прекратяването на съдебното производство, водещо и до преграждане пътя на наказателното производство, е следствие от незаконосъобразното отстраняване от участие в наказателния процес на частния обвинител и оставянето на въззивната жалба без разглеждане, извършено също в нарушение на закона. При новото разглеждане на делото, следва да се извърши отново преценка на законосъобразността на конституиране на Г. Д. като частен обвинител в процеса, като след нея, се произнесе с решение, в което обективира тази си преценка и в съответствие с нея, упражни правомощията си, дадени му от закона. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение