Решение № 330 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 225/2010 г.

Решение № 330 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 225/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения Г. Х. В., изготвено от адв. К, за възобновяване на решение № 150 от 21.12.2009 г. по в.н.о.х.д. № 540/09 г. на Сливенски окръжен съд и отмяна потвърдената с него присъда № 496 постановена по н.о.х.д. № 2047/08 г. на Сливенски районен съд, с преквалифициране на деянието по чл. 133 НК и прекратяване на производството поради амнистия. В искането се оспорват приетите за достоверни от съдилищата по същество гласни доказателства и се твърди, че обективно удара е бил насочен към причиняване на лека телесна повреда, а към по-тежкия резултат е действал непредпазливо. Прави се искане за преквалификация на деянието по чл. 133 НК и наказателното производство се прекрати поради изтекла абсолютна давност. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Повереникът на гражданския ищец В. Т. намира искането за неоснователно. Двата съдебни акта кореспондират със събраните по делото доказателства и по безспорен начин е доказано авторството на деянието. Претендира и за присъждане на разноски пред тази инстанция. Прокурорът също счита искането за неоснователно тъй като е установено, че деянието е извършено при евентуален умисъл. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 496 от 29.06.2009 г. по н.о.х.д. № 2047/08 г., Сливенски районен съд е признал подсъдимия Г. Х. В. за виновен в това, че на 2.01.2008 г. на път II-66, причинил умишлено средна телесна повреда на В. Д. Т. и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. Осъден е да заплати на В. Т. сумата от 12 000.00 лв. за причинен му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен. С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: В него се претендира за неправилна оценка на гласните доказателствени източници по отношение на достоверността на установеното от очевидец и останалите свидетели възприели извършеното от осъдения В. деяние. В разглеждания случай и двете съдебни инстанции са изпълнили в пълен обем задължението си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и въпроса за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 129, ал. 1 НК и преквалификацията му по чл. 133 НК. В мотивите на решението въззивната инстанция след самостоятелен и подробен анализ на доказателствата по делото е установила фактически състав, при който законосъобразно е прието, че след нанесен удар с ръка с отворена длан в областта на брадата, пострадалия е паднал на замразената и заснежена настилка, и последвало счупване на шийката на дясна бедрена кост-средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Относно формата на умисъла /като основно възражение в искането/, като евентуален и двете съдебни инстанции са изложили подробни и убедителни съображения, съобразени със съдебната практика и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза. При установените факти по чл. 102 НПК, материалния закон е приложен правилно. Поради това не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на делото. Гражданският ищец е направил разноски за възнаграждение на процесуален представител пред тази инстанция в размер на 200.00 лв., които следва да бъдат възстановени от осъдения По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,