Решение № 16197 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2009 г.

Решение № 16197 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът РДНСК - гр. Монтана е обжалвал решението от 10.06.2009 г. постановено по адм. д. № 142 /2009 г. на Административен съд - гр. Монтана, с което е отменена Заповед № ДК 02-М-02/23.01.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана, с която е наредено премахването на на незаконен строеж " Отоплителна инсталация, изпълнена без разрешение за строеж в УПИ - 14, кв. 142 по плана на гр. Монтана, собственост на Санда Тодорова и Снежана Георгиева като незаконосъобразна. Наведен е довод за отмяната му по чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 АПК. Подадена е частна жалба срещу определението по същото делото от 3.07.2009 г., с което решението в частта за разноските е изменено с присъждане на такива на Санда Георгиева в размер на 290.00 лв. Ответниците физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведеното касационна оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, но е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за липса на незаконен строеж след като съставените констативни актове са опровергани от доказателствата по делото и с оглед заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Неоснователно е твърдените в касационната жалба за нарушение на материалния закон и съдът правилно е приел, че процесната отоплителна инсталация не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, породи което не е необходимо строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. В случая се касае до преместваем обект, тъй като същия се намира в сутеренното помещение - котле с мощност от 18 киловата за около 100кв. м., изключено от технически надзор по смисъла на приложение 2.1.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда на водене на регистър и би могло да бъде демонтирано и поставено на друго място, а наред с това е установено, че отвеждането на дима се извършва в самостоятелен комин като връзката на котлето с димоотводния комин е пряка - по вертикална тръба без хоризонтални и наклонени участъци. Данните сочат, че самата инсталация е изградена в самостоятелно жилище на Тодорова, както и не се засягат общи части на сградата поради което е неприложима разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ. Изводите за липса на съображение на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР на ЗУТ е законосъобразен. Най- сетне неотносима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ. След като процесния обект не представлява съоръжения с повишена степен на опасност не е необходимо издаване на разрешение за строеж и наличие на одобрен инвестиционен проект, не е относима и разпоредбата на § 5, т. 41 ДР на ЗУТ. Ето защо незаконосъобразно административния орган е приложил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и чл. 185, ал. 1 ЗУТ. Възприемайки описната фактическа обстановка и изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и в отсъствие на отменителното основание визирано в чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 АПК. Неоснователна е и подадена частна жалба. При отмяна на административния акт, разноските се понасят от административния орган, които законосъобразно са присъдени на основание чл. 143, ал. 1 АПК, поради което определението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Решението като законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила.