Решение № 4778 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2009 г.

Решение № 4778 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Столична (със старо наименование Митница София) срещу Решение № 35 от 13.05.09 г., на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 5049 по описа за 2008 г., с което по жалба на "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД) е прогласено за нищожно Решение № К47-0376/07.05.08 г., издадено от началника митница София, в частта относно задължението за заплащане на лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните, иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД) оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си, Административен съд - София-град е приел, че макар и издаден в изискуемата от закона писмена форма, съществено е нарушено изискването за степенна компетентност, предвид факта, че атакуваният акт е издаден при наличие на процесуална пречка за това - висящо производство във фазата на оспорване на уведомление № 4416-0033/08.02.08 г. Предмет на производството пред административния съд е било решение № К47- -0376/07.05.08 г., издадено от началник митница София, в частта относно дължимите лихви върху определената главница ДДС, взета под отчет по ЕАД № 07BG005003H000170/24.04.2007 г. С решението си съдът е прогласил за нищожно атакуваното пред него решение в обжалваната част, като е посочил, че е постановено при липса на компетентност на издалия го орган при наличие на издадено посоченото уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания, което имало същия предмет като процесното решение и същото било обжалвано пред АССГ. След като административният орган не се бил съобразил с това, че се обжалвало това уведомление и се решавал въпроса за същите публичните вземания, то той е издал решение извън своята компетентност. Така постановеното решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Като доказателство по делото е представено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания с посочения номер, но не и доказателства за наличие на висящо дело, неговото образуване, движение или постановяване на краен съдебен акт. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предметът на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за прогласяване на нищожност на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 229 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По разноските за настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК