Решение № 7711 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2014 г.

Решение № 7711 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Кула, против решение № 114 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 215/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Данка Станкова Станева, от с. Раброво, област Видин, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 114 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 215/2013 г., Административен съд - гр. Видин, IV състав е отменил заповед № Б-264 от 11.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Кула, потвърдена с решение № 110 от 07.11.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Видин и е върнал преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Кула, за отпускане на целева помощ за отопление на Данка Станкова Станева, от с. Раброво, област Видин, по молба-декларация вх. № Б-264 от 25.09.2013 г. Настоящият тричленен състав намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За да откаже исканата целева помощ за отопление за сезон 2013 г. - 2014 г., административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. В заповедта липсват каквито и да са фактически основания, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на условието обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от за едно лице - едностайно. По първоначалното дело е било установено, че Станева обитава къща в с. Раброво, като това жилище е по-голямо от едностайно. Но съгласно чл. 10, ал. 2 ППЗСП изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Правилно съдът въз основа на събраните гласни доказателства (свидетелските показания на кмета на селото) е приел, че в с. Раброво няма търсене на жилищни стаи под наем, както и за закупуване на имоти. При това положение в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП, която игнорира изискванията на чл. 10, ал. 1 ППЗСП в случаите, когато жилището не може да бъде източник на допълнителни доходи, поради невъзможност за отдаване под наем. Освен това в тази връзка следва да се имат предвид и заболяванията на Станева, които се установяват с амбулаторен лист № 205140 от 16.05.2012 г., както и че техния характер не е инцидентен, а хроничен такъв. По делото е било установено също така, че Станева притежава и недвижим имот в с. Шипикова махала. Отново от свидетелските показания на кмета Черкеланов става ясно, че селото е обезлюдено (живеят двама души), къщите са много отдалечени една от друга и няма никакъв интерес към продажба на имоти. Освен това от протокол № 1 от 19.09.2013 г. на Комисията по чл. 196 ЗУТ се установява, че наследствения имот на Станева, намиращ се в с. Шипикова махала, община Бойница, е от 1000 кв. м. и паянтовата жилищна сграда от 48 кв. м., строена през 1922 г., е срутена и не е годна за живеене, както и паянтовата стопанска сграда от 36 кв. м., строена през 1942 г. При това положение не може да бъде прието, че кандидатстващата за социална помощ притежава два жилищни имота, както се твърди в касационната жалба. Следователно Станева отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Съгласно този текст кандидатстващите за социална помощ не трябва да притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи. Приемайки, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по същите съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,