Решение № 11752 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на К. Костадинов от гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Гачев, срещу решение 4747/15.07.2021 г. по адм. дело 2123/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е хвърлена жалбата му срещу заповед 3С-79/03.02.2021 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижим имот. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът министърът на отбраната, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Тушева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Костадинов, срещу заповед 3С-79/03.02.2021 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е иззет недвижим имот - частна държавна собственост съгласно АЧДС 08678/09.09.2014 г., включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в гр. София, [адрес], представляващ апартамент 4 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1112.244.1.8, състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77.28 кв.м., принадлежащо мазе 4 с площ 8.62 кв.м., таван 4 с площ 13.09 кв.м., заедно с 6.159% идеални части от общите части на сградата. По делото е прието за установено, че по силата на сключен договор за наем от 01.10.1993 г. Костадинов, в качеството си на военнослужещ, е бил настанен под наем в ½ част от жилището като наемател, а с договор от 21.03.2003 г. е настанен в целия жилищен имот за временен срок, считано за периода на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВСРБ. С писмо от 26.08.2003 г., началникът на отдел Недвижими имоти - София към ИА Управление на частната държавна собственост на МО, е уведомил Костадинов, че на основание § 21от ПР от Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, може да подаде молба за закупуване на жилището, в което е настанен, ако отговаря на условията по чл. 8 от Наредбата. Наемателят е подавал множество заявления за закупуване на апартамента, в който е настанен под наем, като първото е от 2003 г. С писмо от изх. 2673/10.03.2009 г. на Костадинов е отговорено, че не е издаден акт за частна държавна собственост за имота, като след актуването на същия за управление от МО, ще има възможност да участва в процедурата по закупуване на имота. След актуването на имота през 2014 г., с молба от 16.04.2015 г., Костадинов е поискал от министъра на отбраната да му разреши да закупи имота, като липсва отговор на тази молба по делото, както и доказателства за започнала процедура по продажбата му. На 03.12.2019 г. е отправено предизвестие за прекратяване на договора за наем, което е получено лично от Костадинов. Впоследствие е издадена обжалваната заповед 3С-79/03.02.2021 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижимия имот. Изложени са мотиви, че Костадинов е освободен от кадрова военна служба и е зачислен в запаса на 28.01.1999 г., същият не е правоимащ по смисъла на чл. 226б ЗОВСРБ, като е определен срок за доброволно освобождаване на имота в срок до 16.03.2021 г., респ. принудително изземване по административен ред на 23.03.2021г., като предварителното изпълнение на заповедта е било спряно с определение 1507/02.03.2021 г. по адм. дело 2123/2021 г. на АССГ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че след прекратяването на договора за наем е отпаднало основанието, на което имотът се държи, поради което е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 80а ЗДС и са били налице основанията за изземване на имота, предвидени в текста на разпоредбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за изземване на имота. Правилно съдът е приел, че правото на защита на Костадинов не е нарушено. По делото е представено писмо изх. 17284/03.12.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело, получено лично от К. Костадинов, в което е посочено, че на основание чл. 23, т. 2 от договора от 21.03.2003 г., във вр. чл. 27, т. 6 и т. 7 от Наредба 3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната и чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-22/2010 г., сключеният договор за наем се прекратява, като му е даден едномесечен срок за освобождаване на жилището. В писмото е отбелязано, че в случай, че не освободи доброволно апартамента в указания срок, ще бъдат предприети действия за му освобождаването му на основание чл. 80а ЗДС. В случая не може да се приеме, че процедурата по уведомяването на К. Костадинов за образуваното административно производство е неизпълнена, поради което не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите му в съдебното производство по обжалване на заповедта. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС, послужила като правно основание за издаване на процесната заповед, имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че законосъобразността на упражненото от министъра правомощие е обусловено от обективирането на сложен фактически състав, включващ няколко материалноправни предпоставки: 1) да се касае за недвижим имот, който е държавна собственост; 2) същият да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3) имотът да се държи или владее от адресата на заповедта и 4) ползването да се осъществява без основание, на отпаднало основание или не по предназначение. Страните не спорят относно наличието на първите три елемента от описания фактически състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС. По несъмнен начин е установено, че процесният недвижим имот представлява частна държавна собственост и е предоставен в управление на МО - Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело, като от 01.10.1993 г. в него е настанен К. Костадинов. При тези безспорно установени факти, правилно съдът е концентрирал спора относно обективирането на последния елемент от фактическия състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС липса на правомерно ползване на имота, обусловена от установяването на валидно проведена процедура по прекратяване на наемния договор. В договора от 1993 г., сключен между К. Костадинов и началника на КЕ и ГЖЧ е уговорено, че същият е валиден до момента, когато наемателят загуби качеството си на военнослужещ, а в чл. 3 от договора от 2003 г. е посочено, че имотът се предоставя за срок временно за периода на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВСРБ. Съгласно § 165 от ПЗР на ЗОВСРБ /отм./, наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват. Съгласно чл. 240 ал. 3 ЗОВСРБ /отм./, кадровите военнослужещи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си да закупят жилище и ако нямат собствено такова. Правилно съдът е приел, че още към момента на сключване на договора за наем от 2003 г., касаторът не е отговарял на изискванията нито на § 165 от ПЗР, нито на чл. 240 ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./, тъй като не е освободен от военна служба, поради пенсиониране, а по собствено желание /след подадено писмено предизвестие/. Ирелевантен е фактът, че Костадинов е подавал многократно молби за закупуване на жилището, тъй като това е само една правна възможност, която би могла да се реализира след решение на министъра на отбраната за откриване на процедура по разпореждане с имота. Още повече, че в протокол 71/26.10.2007 г. от заседание на постоянна комисия за разглеждане на преписки по продажби на жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МОВ е посочено, че имотът не подлежи на разпоредителни действия, доколкото със заповед на министъра на отбраната е променено предназначението на жилището от жилища за продажба/замяна в жилища за отдаване под наем, за което Костадинов е уведомен с писмо изх. 67-00-5101/04.12.2007 г. Иначе казано и противно на твърдението в касационната жалба, липсва правопораждащо основание за провеждане на процедура по продажба на имота. Касаторът не отговаря и на изискванията по § 4 от ПЗР на Наредба Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне /изм. - ДВ, бр. 3/2011 г., в сила от 11.01.2011 г./. Цитираната разпоредба предвижда, че лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г./, имат право да ги ползват пожизнено под наем, ако: 1. са на възраст над 65 години; и 2. те и членовете на техните семейства не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; и 3. те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г. Изискванията са кумулативни, като при липсата само на една от предпоставките, а именно Костадинов не е навършил 65-годишна възраст, то следващите не се изследват, поради което по отношение на него не е приложим § 165 от ПЗР на ЗОВСРБ и приетите с него удължавания на срока. В тази връзка е отправено едномесечното предизвестие за прекратяване на договора за наем, като имотът не е освободен в указания срок, поради което правилно е прието от административния орган и от съда, че същият се държи от адресата на акта без основание. Именно липсата на законови основания за правомерно ползване на ведомственото жилище е обосновала издаването на оспорената заповед по реда на чл. 80а ЗДС. Разпоредбата е императивна, поради което административният орган е бил длъжен да издаде заповедта с изискуемото съдържание при условията на обвързана компетентност, след като материалноправните предпоставки за това са били налице. Неоснователно е твърдението на касатора, че със заповедта на министъра на отбраната е осъществена намеса в правото му на личен и семеен живот, и правото му да ползва необезпокояван жилището си в противоречие с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В случая жилището не е собствено, а е предоставено от публичен държавен ресурс. Съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Със закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 16/26.02.2010 г., е отменена разпоредбата на чл. 302, ал. 1, т. .2 във вр. с ал. 5 ЗОВСРБ, която е давала възможност за продажба на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната, като такава възможност е предвидена само в чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ, а именно, че министърът на отбраната може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Следователно, налице са нормативни промени, които не са позволили осъществяването на процедурата по продажба на процесния имот, още повече, че е променено предназначението му в жилище за отдаване под наем. Неоснователно е и твърдението за нарушаване на принципите, предвидени в АПК. Представените по делото медицински документи за здравословното състояние на касатора безспорно имат значение на факти и обстоятелства, които следва да бъдат преценени в контекста на пропорционалността, но те единствени не могат да обосноват непропорционалност на намесата и да са факт, доказващ липсата на баланс между правото на Костадинов и обществения интерес да се осигури ползване на ведомствено жилище съобразно предназначението му /в този смисъл решение по адм. дело 6291/2019 г. на ВАС, седмо отделение/. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на ответника по касация във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, поради което К. Костадинов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение