Решение № 525 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1585/2013 г.

Решение № 525 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1585/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов По реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) главният прокурор е подал чрез Софийския военен съд до ВКС искане да бъде възобновено по този ред касационно дело на ВКС - I н. о. Решението по делото - 836/21.10.2005 г. по н. д. 257/2005 г., е за наказателната отговорност на М. Т. Д.; касационният съдебен състав е изменил обжалваното пред него въззивно решение на Военно-апелативния съд и потвърдената с него присъда на СВС. С предприетото изменение ВКС - I н. о. е упражнил правомощието си по чл. 357, ал. 2, т. 2 НПК (отменен със сега действащия и възпроизведен в него като чл. 354, ал. 2, т. 2) "да ... приложи закон за ... по-леко наказуемо престъпление". Касационната инстанция сметнала, че М. Д. трябва да отговаря за опит да измами Е. П. Д. - престъпление по чл. 211 във връзка с 210, ал. 1, т. 1, 209, ал. 1 и 18 НК, а не за приемане на подкуп от същото лице - престъпление по чл. 302а, във вр. с 302, ал. 1, т. 1 и 2, и 301, ал. 1 НК, за което бил обвинен и осъден до този момент; съответно на предприетата промяна ВКС е намалил наложеното на М. Д. наказание. Подаденото искане на главния прокурор е за предизвикване при всички случаи на ново разглеждане на делото, като това бъде постигнато по един от трите предложени варианта, най-същественото различие между които е къде да започне новото разглеждане на възобновеното дело - отново във ВКС или във ВоАС. Искането по реда на възобновяването е основано на т. 4 от чл. 422, ал. 1 НПК - в едномесечния срок от узнаването, че Европейският съд по правата на човека е постановил на 24.07.2012 г. решение по делото "Д. М. Т. и Д. К. И. срещу България" (жалба № 29476/06) и че решението е влязло в сила на 24.10. с. г. Главният прокурор е посочил в искането, че ЕСПЧ е установил нарушение на чл. 6 § 1, във вр. с § 3 a) и b) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и че това нарушение има съществено значение за делото, чието възобновяване се иска - значението, което има предвид основанието по т. 4 от чл. 422, ал. 1 НПК (само маркирани в искането са други нарушения според ЕСПЧ, които според главния прокурор са без такова значение: пак на чл. 6 § 1 - но за спазването на разумния срок при разглеждане на делото; на чл. 13 във вр. с чл. 6 § 1, и на чл. 13 във вр. с чл. 8 - за липсата на ефикасни средства да бъде ускорено наказателното производство или да бъде получено обезщетение за прекомерната му продължителност; също само маркирано е разбирането на главния прокурор за съществуването на законова пречка да се позове и на основанието за възобновяване на делото по т. 5 от чл. 422, ал. 1 НПК). Делото във ВКС по реда на възобновяването е било насрочено първоначално за разглеждане в тричленен състав, но с определение на този състав от 5.11.2013 г. е приета необходимостта от разглеждането му в състав от петима членове (чл. 28, ал. 4 НПК). Подаденото искане е поддържано и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на ВКС, а осъденият не е изразил категорична позиция "за" или "против" уважаването му. Върховният касационен съд намери, че искането на главния прокурор е основателно поради следното. § 83 от мотивите към решението на ЕСПЧ е наистина показателен за допуснатото нарушение на КЗПЧОС от значение за касационното дело, но главният прокурор е съобразил в действителност, освен него и следващия § 84: "... Върховният касационен съд [вместо да се произнася едновременно за първи път и окончателно, че подсъдимият е извършил опит за измама, а не подкуп, за който е бил обвинен и осъден в предходните съдебни инстанции] е трябвало да даде възможност на жалбоподателя да оспори новото обвинение в опит за измама при утежнени обстоятелства. Можел е например да отмени съдебното заседание и да насрочи ново за друга дата, като така даде възможност на страните да изложат доводите си, както и да поиска от тях да представят писмени обяснения по този въпрос ... [Поради изложеното е било] нарушено правото на жалбоподателя да бъде информиран в подробности за характера и основанието на повдигнатото срещу него обвинение, както и правото му да разполага с достатъчно време и възможности да подготви своята защита... [В] този случай ... наказателното преследване ... не отговаря на условието за справедливост. Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 1 във връзка с чл. 6 § 3 a) и b) от Конвенцията". Главният прокурор, по-нататък, не се е ангажирал изрично със становище защо констатираното от ЕСПЧ нарушение на чл. 6 § 1 КЗПЧОС, е и нарушение, което има "съществено значение за делото", чието възобновяване е поискал. Според ВКС обаче, това е ясно от само себе си, още повече, ако се приеме, че нарушението е винаги съществено, когато съвпада с някое от нарушенията в приложното поле на другите основания за възобновяване (в т. см. р. 293/07 - I, Бюл. 5/08). В случая не е трудно да се видят съвпаденията с основанието за възобновяване "съществено нарушение на процесуални правила" (чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2) НПК. Очевидна е аналогията между чл. 6 КЗПЧОС и чл. 55, ал. 1 НПК в частта от последния за правото на обвиняемия "да научи" в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Аналогията се явява още по-уместна, ако се съобрази, че правото на обвиняемия както "да бъде информиран", така и "да научи" в какво се обвинява, обхваща не само фактите по делото, но и правната им квалификация (за това разбиране вж. в § 80 от решението на ЕСПЧ, то е застъпвано и от В (К) С - вж. напр. р. 624а/93 - I - 5 - чл., Бюл. 4/94). Аналогията между чл. 6 КЗПЧОС и уредбата на правото на обвиняемия на защита по НПК може да бъде продължена с цитираната вече препоръка на ЕСПЧ към ВКС "да отмени съдебното заседание и да насрочи друго на нова дата, като даде възможност на страните да изложат доводите си, както и да поиска от тях да представят писмени обяснения" по въпроса дали е възможна промяна в отговорността от подкуп към измама. Същата препоръка би могла да се основе и на чл. 15, ал. 3 НПК в частта й относно задължението на съда да разяснява на обвиняемия процесуалните му права и да му осигурява възможност да ги упражнява. "[К]ато е формулирал въпросното задължение в най-обща форма, законодателят е обхванал всички мерки, които могат да бъдат необходими, за да се осигури упражняването на процесуалните права в конкретния случай, а не само мерките, които са предвидени изрично в кодекса при уреждането на отделните процесуални институти и стадии" (П., Ст. "Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес на НРБ", С., БАН, 1986, с. 295; цитатът се отнася до чл. 14, ал. 4 от отменения НПК, но ценността на мнението се дължи не само на сходството с действащата уредба). Трябва да бъде отбелязано специално и обвързването на дадената от ЕСПЧ препоръка тъкмо с касационното производство. Това до голяма степен предопределя да бъде предпочетен предложеният от главния прокурор вариант новото разглеждане на възобновеното дело да започне в касационната инстанция. Същият изход на делото би трябвало впрочем да бъде предпочетен и съобразно П. 1/81 - Пл., което указва въпросът да бъде решен в зависимост от това "в кой стадий е допуснато нарушението, което е довело до нейната [на присъдата] отмяна" (т. 5 от мотивите на постановлението; и тук трябва да се добави, че указанието се ползва с оглед на принципното му значение, което важи независимо от промяната в законодателството). Отделен е проблемът как при изпълнение на препоръката на ЕСПЧ да се спази на практика изискването съдът да не се произнася предварително по основните въпроси на отговорността. В тази насока В (К)С е имал повод да вземе отношение при сходна ситуация (вж. р. 292/97 - I, Сб., с. 189), но в сегашното процесуално положение съществува и тази улесняваща решаването на проблема възможност съдът при новото разглеждане на делото да обяви на страните, че изпълнява препоръката на ЕСПЧ, за да отстрани допуснатото и да не допусне ново нарушение на КЗПЧОС. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение, петчленен състав