Решение № 5656 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2010 г.

Решение № 5656 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 18.12.2009 г. по адм. д. № 363 от 2009 г. Врачанският административен съд е отхвърлил жалбата на Георги Недялков Стефанов от Селановци против решение № 31 от 01.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Враца и потвърденото с него разпореждане № 5004252020 от 16.04.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Против това решение на административния съд Георги Недялков Стефанов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил отказа за отпускане на пенсия на Георги Недялков Стефанов /касатор в това производство/ понеже няма сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 точки, с което не е изпълнено едно от условията, при които се придобива право на пенсия при по-благоприятни условия съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационната инстанция да се занимае с него. Но вън от това, административният съд е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил правилността на продължителността на осигурителния стаж, превръщането на този стаж към трета категория труд и на сбора на осигурителния стаж и възрастта чрез вещо лице, което се е произнесло по всички оплаквания в жалбата. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението му по касационен ред. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, правилно административният съд е приел, че след като осигурителният стаж на касатора от 01.12.1976 г. до 17.10.1997 г. е бил зачетен от втора категория труд от пенсионния орган, не може повторно същото време да се признае отново за осигурителен стаж от същата категория. Времето на положения труд се зачита само веднъж за осигурителен стаж при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно е становището на административния съд, че искането за категоризирането на труда на касатора като механизатор в селското стопанство за времето от 01.01.2000 г. до 15.12.2000 г., се включва в спора, разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 494 от 2008 г. на Врачанския административен съд. Следователно, по това искане има сила на "присъдено нещо" и спорът за категорията на труда за времето от 01.01.2000 г. до 15.12.2000 г., не може да бъде пререшаван. Решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тези рамки то е задължително за страните - чл. 298 ГПК. Обстоятелството, че след решението на административния съд пенсионният орган е издал ново разпореждане, което се атакува с подадената жалба, не дава основание за друг извод. При издаването на новото разпореждане след решението на административния съд, не означава, че се преценява отново въпроса за категорията на труда. Независимо от това, правилно е преценено от административния съд, че трудът на механизаторите в селското стопанство след 01.01.2000 г. е от трета категория, тъй като в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране в сила от 01.01.2000 г. не е възпроизведена разпоредбата на 66и ПКТП (отм.), според която трудът на механизаторите в селското стопанство е от втора категория, поради което след 01.01.2000 г. този стаж е от трета категория. Данните по делото сочат, че касаторът е придобил право на пенсия в края на 2009 г. или началото на 2010 г., когато е достигнал сбора от осигурителния стаж и възрастта 100 точки //точната дата ще бъде определена от пенсионния орган/ и че има достатъчно време за подаване на заявлението с необходимите документи в 6-месечния срок по чл. 94 КСО и ако той подаде документите в този срок, няма никаква пречка за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,