Решение № 304 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2012 г.

Решение № 304 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени поотделно от дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, отдел Разград, чрез пълномощника юрисконсулт Радосвета Неделчева и от Снежанка Христова Николова от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Екатерина Заякова, против решение № 21/25.06.2012 г., постановено по адм. дело № 66/2012 г. по описа на Административен съд гр. Разград, в частта, с която са отменени задължителни предписания по т. т. 1, 2, 3 и 4, дадени с протокол № РЗ-035/16.01.2012 г., съставен от длъжностни лица към дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел - гр. Разград. В касационната жалба на дирекция "Инспекция по труда" се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 208, т. 3 АПК. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че служителката по трудов договор Снежанка Николова не е изпълнила задължението си да се яви на работното си място в дните, за които е констатиран престой по вина на работодателя, като този неправилен извод е направен от съда без да са взети предвид всички доказателства по делото и в частност - месечните графици за провеждане на наставничество и отчетните доклади за отработените от служителката часове за периода от м. април до м. август 2011 г. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. В касационната жалба на Снежанка Христова Николова се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 208, т. 3 АПК. Касаторката твърди, че е била на работното си място в дните на престоя, а съдът е формирал необосновани изводи в обратния смисъл. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационните жалби - Сдружение с нестопанска цел "Женска алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране" /СНЦ "Жанета"/ - гр. Разград, представлявано от председателя на управителния съвет Грациела Костадинова Ранкова - Недева, чрез пълномощника адв. Димитров оспорва жалбите и моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Разград са отменени задължителни предписания, дадени с протокол № РЗ-035/16.01.2012 г., съставен от длъжностни лица към дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел Разград в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4. Съдът е отхвърлил жалбата на СНЦ "Жанета" срещу задължителните предписания, дадени с посочения протокол, в останалата част - по т. 5 и т. 6. За да отмени задължителните предписания по т. 1, 2, 3 и 4 съдът е приел, че неправилно СНЦ "Жанета" е задължено да заплати на Снежанка Николова трудово възнаграждение за времето на престой за посочените дати и часове, тъй като не е доказано, че са изпълнени всички предпоставки по чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и в частност - че е изпълнено задължението служителката да бъде на работното си място през времето на престоя. В тази връзка съдът се е позовал на данните, съдържащи се в отчетните форми за явяване/ неявяване на работа за месеците април - август 2011 г., както и на месечните графици за същия период, които са съставени предварително, от чиято съпоставка е направил извода, че на датите, посочени в задължителните предписания по т. т. 1, 2, 3 и 4 служителката Снежанка Николова не е отработила реално часовете по графиците. От присъствените форми е видно, че на тези дати не са се явили съответните помощник-възпитатели, които е следвало да бъдат обучавани от служителката. Според съда, въпросът дали служителката е присъствала на работното си място на посочените дати и часове е останал недоказан, поради което същият е направил извод за незаконосъобразност на извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 267, ал. 1 КТ, при която работодателят дължи съответно възнаграждение за времето на престоя, което не е по вина на работника или служителя. За да отхвърли жалбата против задължителните предписания по т. 5 и т. 6 съдът е приел същите за законосъобразни. Предмет на обжалването и с двете касационни жалби е решението на Административен съд гр. Разград само в частта, с която съдът е отменил задължителните предписания по т. т. 1, 2, 3 и 4 от протокол № РЗ-035/16.01.2012 г., съставен от длъжностни лица към дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел Разград. Настоящият касационен състав на съда намира, че решението в обжалваната част е правилно. С обжалваната част от решение № 21/25.06.2012 г., постановено по адм. дело № 66/2012 г. по описа на Административен съд гр. Разград, са отменени задължителни предписания по т. т. 1, 2, 3 и 4, дадени с протокол № РЗ-035/16.01.2012 г., съставен от длъжностни лица към дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел Разград, с които на основание чл. 404, ал. 1 КТ е предписано работодателят СНЦ "Жанета" да заплати възнаграждение при престой през съответния месец, не по-малко от брутното трудово възнаграждение за основната заплата, на лицето Снежанка Христова Николова поради неосигурено присъствие на "помощник-възпитател", съгласно чл. 267, ал. 1 КТ, както следва: по т. 1 - на 29.04.2011 г. от 09.00 до 13.00 часа; по т. 2 - на 05.05.2011 г., 10.05.2011 г., 16.05.2011 г. и 26.05.2011 г. - по 4 часа на всяка от датите; по т. 3 - на 06.06.2011 г. /вероятно се касае до фактическа грешка и се има предвид датата 08.06.2011 г., предвид останалите данни по делото/, 09.06.2011 г. и 10.06.2011 г. - по 4 часа на всяка от датите; по т. 4 - на 08.08.2011 г. - 4 часа, на 22.08.2011 г. - 2 часа. От фактическа страна по делото не се спори, че между СНЦ "Жанета" и Снежанка Николова е сключен трудов договор от 14.04.2011 г. за длъжността "наставник", по силата на който служителката се е задължила да работа по 40 часа месечно за срок от 15.04.2011 г. до 31.08.2011 г. В договора е посочено, че трудовото правоотношение е възникнало на основание проведен открит конкурс за длъжността "наставник" във връзка с изпълнението на проект "Детска занималня "Мечта" по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG051РО001-5.1.01-0021-С0001 по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 г. От координатора на проекта са съставени седмични графици за провеждане на практиката, като в тези графици е включена и Снежанка Николова за всяка от седмиците, включени в периода на действие на трудовия й договор. Графиците са подписани от координатор на проекта и от ръководител на проекта. От служителката Снежанка Николова като наставник, са съставени месечни графици за провеждане на наставничеството за всеки от месеците, като тези графици са подписани от същата. Съставена е присъствена форма за периода 26.04.2011 г. - 31.08.2011 г., в която са вписани имената и адресите на обучаваните лица от наставника Снежанка Николова, датите и часовете на проведените обучения, като последната графа от присъствената форма е предназначена за подпис, удостоверяващ присъствието. От присъствената форма е видно, че не са положени подписи, удостоверяващи присъствието на датите и за часовете, посочени в т. т. 1, 2, 3 и 4 от задължителните предписания, както следва: от Катя Росенова Младенова - на 29.04.2011 г., 10.05.2011 г., 26.05.2011 г., 08.08.2011 г. - от 09.00 до 13.00 часа, на 09.06.2011 г. от 13.30 до 17,30 часа; от Лилия Генчева Димитрова - на 05.05.2011 г., 16.05.2011 г., 08.06.2011 г., 10.06.2011 г. - от 09.00 до 13.00 часа и на 22.08.2011 г. от 09 до 11.00 часа. Тази присъствена форма е подписана от преподавателя Снежанка Николова и от ръководителя на проекта Светлана Павлова. За всеки от месеците са съставени отчетни форми за явяване/неявяване на работа, в които е отразено следното присъствие на Снежанка Николова на спорните дати: за месец април - 4 часа на 29.04.2011 г., общо за месеца - 12 часа; за м. май - на дати 5, 10, 16 и 26 - по 4 часа, общо за месеца - 64 часа; за м. юни - на дати 8, 9, 10 - по 4 часа, общо за месеца - 60 часа, за м. август - на дата 8 не е отразено присъствие, на дата 22 - 2 часа, общо за месеца - 10 часа. Отчетните форми са утвърдени и съответно подписани от ръководителя на проекта. Съставени са също констативни протоколи за отработеното време от наставниците през всеки от месеците за периода април - август 2011 г., като за Снежанка Николова е констатирано отработването на следните часове по месеци: април - 12 часа, май - 64 часа, юни - 60 часа, юли - 16 часа, за август не е приложен такъв протокол/. Констативните протоколи са съставени от координатор на проекта и приети от ръководителя на проекта, съответно подписани от двете лица. От Снежанка Николова са съставени и представени доклади от проведено наставничество през съответния месец на 2011 г. за периода м. април - м. август по проект Детска занималня "Мечта". В тези доклади са посочени отработените часове за целия месец, съответно - за м. април - 16 часа, за м. май - 80 часа, за м. юни - 72 часа, за м. юли - 16 часа и за м. август - 16 часа. Съставени са също отчетни доклади за отработените часове по месеци, като тези доклади са подписани от Снежанка Николова и от работодателя. В тях са посочени следните отработени часове - април - 16 часа, май - 80, юни - 72 часа, юли - 16, август - 16 часа, При така установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 267, ал. 1 КТ, за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. За да възникне основание за работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за времето на престоя, който не е по вина на работника или служителя, следва съответният работник или служител да се е намирал на работното си място през времето на престоя. В конкретния случай изпълнението на това условие не е доказано, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От съвкупния анализ на съдържанието на описаните по-горе документи не може да се направи обоснован извод, че на посочените дати, за които е прието, че е налице престой не по вина на служителката Снежанка Николова, същата се е намирала на работното си място. За целите на удостоверяването на присъствието на лицата по трудов договор са съставени отчетни форми за явяването/ неявяването на работа за съответния месец, в които по дати от съответния месец са посочени часовете на присъствие на Снежанка Николова. От данните в тези отчетни форми е видно, че на датите и за часовете, за които е прието, че е налице престой не по вина на служителката, същата не е присъствала на работа. Обстоятелството, че в отчетните доклади, съставени от Снежанка Николова за всеки от месеците е посочено изпълнение на възложената трудова функция за пълния броя часове по месечен график, не може да игнорира съдържанието на отчетните форми, съдържащи данни за присъствието по дни и брой часове, тъй като отчетните доклади са съставени от самата служителка и установяват изгодни за нея факти, които не се потвърждават от останалите доказателства по делото. Същото се отнася и за приложенията към отчетните доклади, представляващи отчетен доклад за отработените часове - седмични отработени часове /за всеки от месеците/, тъй като тези отчети представляват част от отчетните доклади и подписа на работодателя всъщност удостоверява приемането на отчетния доклад, а не съгласие със съдържанието му. В подкрепа на последното е факта, че в съставените констативни протоколи, които са последващи коментираните отчетни доклади, са посочени часове на присъствие по месеци, които съответстват на броя на часовете, отразени в отчетните форми за явяване/неявяване на работи по месеци. Присъствието на служителката на работното й място по време на престоя е положителен факт, който е следвало да бъде установен от административния орган, който е издал задължителните предписания, съответно от служителката, за която административният акт е благоприятен, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 170, ал. 1 АПК. Поради това правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е налице основание за заплащане на трудово възнаграждение в хипотезата на чл. 267, ал. 1 КТ и е отменил издадените на това основание задължителни предписания по т. т. 1, 2, 3 и 4 от протокол № РЗ-035/16.01.2012 г., съставен от длъжностни лица към дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел Разград. Предвид изложеното, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение