Решение № 13723 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2020 г.

Решение № 13723 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б." ЕООД, ЕИК 108566873, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. "Алада" № 3, подадена чрез адв. М. Чилова, със съд. адрес гр. Момчилград, ул. "Гюмюрджинска"№ 40 А, ет. 1, против Решение № 92/20.03.2020 г., постановено по адм. дело № 355/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 101 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Янев, по съображения, изложени в писмено становище, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в частта му неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен - Кърджали съд е бил РА № Р-16000918007357-091-001/20.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 512/05.09.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който въз основа на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК на ревизираното дружество "Боряня" ЕООД са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 52 595, 17 лева и лихва в размер на 3 623, 51 лева за данъчен период м. Септември 2018 г., които задължения са изменени от първоинстанционният съд съответно на ДДС за внасяне в размер на 49 864, 67 лева и лихви за забава в размер на 3 435, 42 лева. Именно в частта му, с която е потвърден на практика РА до посочения размер на вмените публични задължения съдебният акт е предмет на касационен контрол, като в останалата му част, при липсата на предприето оспорване от ответника, същият е влязъл в сила. Така постановеното съдебно решение в разглежданата му тук част е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на частта от РА, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Относно материалната законосъобразност и обосноваността на оспорената част от решението касационната инстанция намира следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест на страните с оглед задължението на ревизиращия екип да установи и докаже наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – водената счетоводна отчетност не дава възможност за определяне на данъчна основа за облагане с ДДС – като предпоставка за установяване на данъчните задължения върху данъчна основа, определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно – с оглед правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК – жалбоподателят да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА. Всъщност напълно необосновано се поддържа от касационния жалбоподател, че поддържаната хипотеза от органите по приходите за да приемат обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е липсата на счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч. Визираната норма предвижда няколко алтернативно дадени хипотези - при липса или непредставяне на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или когато воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, органът по приходите да може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. В тази връзка не се споделя и тезата на касационния жалбоподател, че възприетото от административния съд наличие на конкретно визираната хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ЗСч, е опровергана посредством приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ. Безспорно от приобщения доказателствен материал по делото се установява, че липсва аналитична отчетност по сметките от гр. 30, вкл. сметка 304 "стоки" и подсметките й съобразно индивидуалния сметкоплан на юридическото лице, както и липсва заприхождаване въз основа на първични счетоводни документи /фактури/ на закупените стоки, респ. тяхното изписване при последващата им продажба, също въз основа на продажните фактури, което категорично обосновава извода за наличието на посоченото обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като не позволява да се извърши достоверно проследяване на движението на стоките. Отделно от това експертът, не е осъществил проверка на място в счетоводството на жалбоподателя, проверени са единствено и само материалите по делото, а това не е достатъчно за да се даде отговор и на въпроса за редовността на воденото счетоводство. С оглед така установените факти законосъобразен е изводът на административния съд, че е доказано от страна на приходната администрация наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, даващо право на ревизиращия екип да установи дължимите данъци върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Задължението за ДДС вменено за данъчен период месец Септември 2018 г. е установено на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС във връзка с констатирани липси на материални запаси /стоки/ според данните от извършеното от органите по приходите в хода на предхождаща ревизията ПУФО фактическо преброяване на наличните такива в обекта на търговеца /които действия са обективирани в надлежно съставени ПИП/ и данните от представената оборотна ведомост към 30.09.2018 г. на "Б." ЕООД. Всъщност за приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, чрез установяване на данъчни задължения за ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, следва да са налице кумулативно няколко предпоставки - лицето да е регистрирано по ЗДДС, да е ползвало данъчен кредит за закупени от него стоки /в случая/ и същите материали да са установени като липсващи, като съгласно ал. 4 от посочената разпоредба, данъкът се начислява /корекцията се извършва/ в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, в случая, при липса на други данни - в периода, през който са установени липсите. Тези кумулативни предпоставки в случая са на лице. Противно на твърденията в касационна жалба правилно първоинстнационният съд е преценил събрания доказателствен материал и въз основа на същия е дал обоснован извод относно това, че по делото от органите по приходите са установени липси на стоки към 27.09.2018 г. в търговския обект. Липсата е фактическо положение, при което счетоводно показани като налични стоки не се намират физически, която се установява посредством инвентаризация. Съгласно § 1, т. 10 от ПЗР на ЗСч, инвентаризацията е процес на фактическа проверка на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В случая такава фактическа проверка е проведена в обекта, стопанисван от "Б." ЕООД, като е съставен и необходимият ПИП. Последният е изготвен по реда на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, съдържа реквизитите, визирани в ал. 2 на чл. 50 от ДОПК, и представлява официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на фактите и обстоятелствата, отразени в него. Този протокол не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, съдържанието му не е опровергано в хода на административното и съдебното обжалване, поради което правилно съдът го кредитирал като доказателствено средство. Макар и разписан с възражения относно начина на извършеното преброяване от представляващия търговеца, конкретно с какво точно е изразено несъгласие, не става ясно. Или твърдението на касатора, че фактическото преброяване е извършено неправилно и всъщност стоки на стойност над 200 000 лева са били фактически налични в стопанисвания от него обект, не е подкрепено с надлежни доказателства. Нищо друго не следва и от приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ – за първи път като част от доказателствения материал по делото се представя т. нар. "справка за отделени за бракуване лекарства към 25.09.2018 г.", а данните от приложените инвентаризационни описи към 31.12.2017 г., към 31.08.2018 г. и т. нар. "оборотна ведомост за сметка 304 за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.", относно отделните видове лекарства /като видове, количества и прочие/ не кореспондират едни с други, поради което и правилно не са кредитирани и не могат да се възприемат като годно доказателство, посредством което да се оборят ползващите се с указаната доказателствена сила фактически установявания на органите по приходите, и да се установи именно твъдения от жалбоподателя факт за фактическата наличност на стоките. Възраженията за противното, изложени в касационната жалба не се споделят. Що се касае до останалите възражения – относно несъобразяването на данните за извършени продажби, вкл. за получени стоки, за дните от 27.09.2018 г. до 30.09.2018 г., то очевидно тези възражения са несъстоятелни, доколкото именно те и установените посредством приетото заключение на вещото лице факти, са дали основание на съда да измени вменените задължения, като редуцира същите. При така установените факти, законосъобразно първоинстанционният съд е споделил възприел изводите на органите по приходите за установени липси на стоки, респ. за дължим ДДС, изчислен върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като разликата между отчетната стойност на стоките по дебита на сметка 304 /коригирана според собствените му фактически установявания към дата 27.09.2018 г. /, и отчетната стойност на стоките, налични към 27.09.2018 г. в процесния обект /която също е определена от съда при съобразяване релевантните за спора факти и данните от коментирания ПИП/. Или първоинстанционният съд е обсъдил подробно аргументите сторени пред него, изложените в решението мотиви са направени в съответствие с установените по делото факти и материалния закон и следва да бъдат споделени изцяло. Следва да се посочи и че в случая размерът на вменените задължения е определен на основание чл. 122, ал. 1 ДОПК, върху определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, която неминуемо ще се различава от данъчната основа, която би била определена по общия ред на закона, но това е резултат от собственото /неправомерно/ поведение на ревизирания субект. По изложените съображения решението на Административен съд – Кърджали като правилно и съответно на приложимия материален закон в оспорената му част, вкл. и в частта на присъдените разноски, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което следва да бъде определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 1 597 лева. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение