Решение № 2142 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2015 г.

Решение № 2142 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба ТС "АГРОИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Троян, чрез адвокат Венелин Ангелов, против решение № 73 от 21.08.2015 г., постановено по адм. дело № 52/2015 г. по описа на Административен съд Ловеч. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като се посочва, че оспорващият не е поемал задължение за "произвеждане на биологична продукция". Претендират се и направените разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против Уведомително писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/4610 # 3 от 26.01.2015 г. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същото не противоречи на материалния закон и целта му. Въз основа на приетите по делото доказателства и след като е обсъдил материалноправните норми съдът е приел за безспорно установено, че оспорващото дружество има качеството на земеделски стопанин, който през 2010 г. е поел агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., подмярка "Биологично земеделие" - направление "биологично растениевъдство". Срокът на АЕ ангажимент е минимум 5 години, като кампания 2014 г. е петата за оспорващото дружество. През тези 5 г. земеделският стопанин е подавал заявления за плащане и е получавал АЕП в пълен размер на заявената площ, без намалявания или изключване от подпомагане, т. к. РА е приемала от извършените адм. проверки, че се спазват поетите ангажименти относно базовите изисквания, т. е. тези по опазване на околната среда/почвата, водите, минимално използване на торове и препарати и т. н./, регистрация и др. Спорният въпрос в случая свързан с това, че земеделският стопанин не е изпълнил изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11, която разпорежда, че подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Посочено е от съда, че по делото не се спори, че през всички години, вклч. и за кампания 2014 г. продукцията от сливи върху заявения БЗС е "в преходен период", както и че не се твърди и не се представят доказателства за проведена процедура по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 за удължаване на периода на прехода от сертифициращото лице, за което ДФЗ да е уведомен по предвидения начин, а сертификатът, представен през последната година, със срок на валидност до 31.07.2015 г., за проверка извършена на 24.07.2014 г. отразява, че продукцията е със статут на втора година преходен период. Съдът е направил извод, че определянето на производството като биологично и съответната продукция като такава е експертен въпрос, който е изцяло в задължение на сертифициращият орган, който упражнява контрола за спазване изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и този за прилагането му Регламент /ЕО/ 889/2008 на Комисията. Макар безспорно земеделският стопанин да спазва правилата за биологичното производство, сертифициращият орган е преценил, че произведените сливи не могат да се предлагат на пазара етикетирани като "биологичен продукт". Посочил е, че писменото изявление на сертифициращият орган е доказателство, което обвързва съда, съгласно чл. 179 от ГПК. Поради което е приел, че не са удовлетворени изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. След като е обсъдил подробно действащите национални и европейски правни норми административният съд е посочил, че в периода на прехода към биологично производство от земеделският стопанин следва да спазва същите правила както при производство на биологични продукти. Независимо от това, и националното и европейското право разграничават тези два периода, като отчитат, че предходните въздействия върху околната среда ще проявят влиянието си върху крайния произведен продукт. Въз основа на изложеното съдът е приел, че задължението за спазване на изискването по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 е съществувало и при поемане на ангажимента и при издаване на административния акт въз основа на което е отхвърлил предявеното пред него оспорване. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Неоснователни са изложените в касационата жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като съгласно чл. 58, т. 1 б. "д" от същата наредба следва да приложат копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. В настоящият случай, видно от приложените по делото писмени доказателства земеделският стопанин е представил сертификати за земеделска продукция /сливи/ "в преходен период", който са издадени от "СЕРЕС - екологични стандарти" ООД, който е сертифициращ орган, одобрен от МЗХ и е контролиращото лице на оспорващото дружество, с което последното е сключило договор преди поемане на АЕ ангажимент. Обосновано административният съд е посочил, че представеният сертификат не следва да се приеме за такъв удостоверяващ съответствие на произведените от него продукти с правилата на биологичното производство. Изложеното от съда във връзка с понятието "преход", дефинирано в чл. 2, буква "з" от Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007, който гласи: "преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство напълно се споделя от касационната инстанция. Неизпълнението на изискването заложено в чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 обосновава правилното приложение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2, а именно прекратяване на агроекологичния ангажимент. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд се е позовал неправилно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а същата е влязла в сила от 27.02.2015 г. след поемане на агроекологичния ангажимент и постановяване на оспореното уведомително писмо. В случая съдът не изгражда правните си изводи въз основа на цитираната разпоредба, а за пълното отчита развитието на законодателството. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, както и че същото е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника по касация, в размер на 350 лева -юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение