Решение № 4427 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2011 г.

Решение № 4427 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Станислав Иванов Стефанов от гр. Троян, против решение № 45/10.05.2011 г., постановено от Административен съд-Габрово, по адм. д. № 8/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Станислав Иванов Стефанов от гр. Троян срещу отказа на Кмета на община Севлиево да бъдат издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, обективирани в писмо № 94.3.766 от 13.10.2009 г. по заявление № 94.3.766/9.10.2009 г. за издаване на такива относно заявения имот на наследниците на Стефан Балевски, като неоснователна и недоказана, осъдил е Станислав Иванов Стефанов да заплати в полза на община Севлиево сумата от 150 лв. разноски по делото и в полза на административен съд-гр. Габрово сумата 200 лв. разноски-изплатено възнаграждение за вещо лице. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление № 94.3.766/9.10.2009 г. на Иван Стефанов Иванов, с което моли техническата служба при община Севлиево да му издаде удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а за три имота, за които се твърди, че всеки от тях е възстановен съответно на наследниците на Гатьо Иванов Балевски, на наследниците на Денчо Иванов Ганев и на наследниците на Стефан Иванов Балевски. С посоченото по -горе писмо кметът на общината е отказал издаването на скици и удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и го уведомява, че искането му ще бъде удовлетворено след представяне на влязло в сила решение на съответен съдебен орган с признато право на собственост. Отказът е мотивиран с това, че към момента на издаването му община Севлиево разполагала с решение № 483/15.05.2003 г. на ВКС/л. 22 и 23 от адм. д. № 258/2009 г./, от което било видно, че същото оставя в сила решение № 300/27.11.2001 г. по в. гр. д. № 297/2000 г. на Габровския окръжен съд, чийто диспозитив бил: "Отхвърля предявения иск срещу Стоян Неделчев Конов, за отстъпване на собствеността и предаване владението върху дворно място, съставляващо имот пл. № 652 в кв. 57 по плана на с. Петко Славейково, община Севлиево. В срока за обжалване молителят е починал и е оставил за свои наследници синовете си-Станислав и Николай Стефанови, първият от които в законния срок е депозирал жалбата, послужила като основание за откриване на настоящото производство. В първото по делото заседание производството по делото е прекратено по отношение на земите, за които е признато право на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Гатьо Иванов Балевски и на наследниците на Денчо Иванов Ганев, поради липса на правен интерес и определението е влязло в сила. Производството е продължило само досежно искането за издаване на скица и удостоверение за зем. земя с площ от 0.600 дкр. -призната за възстановяване на наследниците на Стефан Иванов Балевски с решение № 135П/18.08.1994 г. на ОСЗ-Севлиево, образувано по административна преписка, образувана по заявление № 6551/1991 г. Видно от мотивите на решение № 483/15.05.2003 г. на ВКС, въззивната инстанция в лицето на Окръжен съд-Габрово, за да отхвърли ревандикационните искове на ищците/част от които са наследниците на Стефан Балевски/ е приел, че същите не се легитимират като собственици на имотите, поради това, че процедурата по земеразделянето, а оттам и по възстановяването на собствеността върху претендираните зем. земи не е приключила и те не са могли да установят първият елемент от фактическия състав на ревандикационния иск-принадлежност на правото на собственост върху имота. Едва след възстановяването на собствеността се казва в мотивите на решението на ВКС, ищците ще могат да защитят правата си по съдебен ред. Органът, който е компетентен да се произнесе по въпроса дали молителят в административното производство, а след смъртта му-неговите наследници, са собственици на земите, за които са поискали издаването на скица и удостоверение по чл. 13, е ПК, сега-ОСЗ. За да се стигне до подобно решение, било то позитивно или негативно, в случаите, когато земеделските земи се намират в урбанизирана територия/факт, който не е спорен между страните/, е необходимо издаването на документите по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Общината не е компетентна да се произнася по въпроса кой има право да претендира възстановяването на собствеността. Общината е длъжна да издаде търсените документи, за да може компетентния орган-ОСЗ да се произнесе възстановява ли се или не собствеността върху процесните земи. Издаването на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не съдържа в себе си признаване на някакви права в нечия полза. Тези документи отразяват действителното положение и тяхното издаване не засяга ничий интерес. Неиздаването им обаче е пречка процедурата по подаденото заявление за възстановяването на собствеността да се развие докрай, с постановяване на решение от ОСЗ възстановява ли се или не заявената земя. По тази причина и с оглед всичко изложено по-горе, техническата служба следва да издаде исканите скица и удостоверение, които отразяват действителното положение. Това следва да стане обаче единствено при доказване идентичността на имота, чието възстановяване се иска и за който се иска издаване на скици и удостоверения по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имота, чието право на възстановяване е признато с упоменатото решение № 13П/18.08.1994 г. на ОСЗ-Севлиево. Във връзка с посоченото и с оглед дадените указания, съдържащи се в решението на ВАС за връщане на делото за ново разглеждане, по делото бе допуснато изслушването на СТЕ. От представеното от назначеното вещо лице-инженер геодезист заключение, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото е видно, че такава идентичност между претендирания за възстановяване имот и този, чието право на възстановяване е признато с решението на ОСЗ-Севлиево, не може да бъде обоснована. Видно от същото заключение, липсата на съществуващи на терена стари реални граници, както и каквито и да било идентификационни признаци, като планоснимачен номер, парцел, квартал на зем. имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Петко Славейков, води до невъзможност да бъде определено точното местоположение на имота, за който се иска издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и не може да се направи извод, че този имот е идентичен с имот ПИ 652 от кв. 57 по плана на с. Петко Славейков и собственост на заинтересованата страна Стоян Конов, съгласно нот. акт № 200/28.10.1998 г./л. 41 от адм. д. № 258/09 г./. От обясненията на вещото лице в съд. заседание е видно също, че за с. Петко Славейков не е изготвен помощен план за имотите, за които правото на собственост е възстановено на бившите собственици или техните наследници, поради което не може да се приеме, че имота, заснет и посочен на скицата за извършеното заснемане от "Интерфейс " ЕООД/л. 31 от адм. д. № 258/09 г./е идентичен с имота, чието възстановяване в стари реални граници е признато, в която връзка възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни. Нещо повече, заснемането на имота е извършено без да са спазени изискванията в тази насока, определени в Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003 г. на МРРБ. По тази причина правилно от община Севлиево е отказано издаването на исканите скица и удостоверение. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143 от АПК са присъдени на общината разноски по делото. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение. Съдът неправилно е счел, че кметът на общината не е задължен по закон да издаде исканите скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а това е административна услуга. Неиздаването им е пречка да продължи процедурата по възстановяването на зем. земи, попадащи в рег. план на с. Петко Славейков, община Севлиево. Община Севлиево признава, че имота е идентичен със спорния. В съдебно заседание излага следните доводи: Моля, да уважите жалбата. След като искам да ми се издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и кметът ми отказва, изработването на плана се възлага служебно от кмета на община и от заинтересованите собственици. Аз съм заинтересован собственик и искам да се изработи план на това място, обаче кметът пак не иска да го направи. С решението на Поземлената комисия, след като ми казват че имам там земя, кметът казва, че нямам там земя. Не виждам законова пречка да ми се издадат исканите удостоверения и скица. Ответната страна: Кметът на община Севлиево и заинтересованата страна: Стоян Неделчев Конов, редовно призовани не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Съдът е изпълнил указанието с отменителното решение на ВАС, допуснал е и приел съответните доказателства, изложил е мотиви и не е нарушил закона. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е изложил подробни мотиви, които в по-голямата си част са обосновани и законосъобразни, но направеният краен извод, че отказът за идването на документите по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, е правилен, е необоснован и незаконосъобразен. Производството по възстановяването на правото на собственост върху заявени за възстановяване бивши зем. земи по реда на ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по приложението му, се извършва чрез последователно проведени междинни процедури, всяка от които завършва с издаването на съответен адм. акт, като всеки последващ е обусловен от влезли в сила актове по предшестващите фази на производството. Правото на собственост за земите, включени в урбанизираните територии се извършва с решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на правото на собственост върху бивши зем. земи, включени в урбанизираните територии винаги се извършва в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като решението от ОСЗ за възстановяване правото на собственост в тези случаи, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се издава въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 и чл. 13 а от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в случаите, когато се иска възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 11, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ съдържа сведения, че имотът е нанесен или не в кадастралния план, размерът на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, както и размерът на свободните площи, подлежащи на възстановяване, информация за учредено или не право на строеж и дали законно разрешеният строеж е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от закона, а съгласно ал. 6,скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа: границите и номера на имота съгласно кад. план, регулационното отреждане на територията, в която попада имотът, границите и площите за възстановяване правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Съгласно чл. 13а, когато в одобрената кадастрална карта/кадастрален план/няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, както и когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта/кадастрален план, /за установяването им се изработва помощен план. Следователно издаването на удостоверенията и скиците по чл. 13 се предхожда от изготвяне на помощен план, чрез който се определят границите и номерата на бившите имоти, както и от решение за определяне на свободната и застроена площ по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Предназначението на помощния план е да се идентифицират претендираните имоти по местонахождение, площ и съседи, за да може да се издаде заповед по чл. 11, ал. 4 и съответно-скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. При наличието на влязло в сила решение на ОСЗ/бивша ПК/, с което е признато правото на възстановяване на собствеността, не може да се отказва издаването на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ от органите на общината, тъй като този отказ би препятствал постановяването на решението на ОСЗ за възстановяване или не на заявения за възстановяване имот. Липсата на одобрен кадастрален план или на изработен помощен такъв, не е основание за отказ по същество от страна на административния орган да издаде искания документ, а следва да се проведе процедура по чл. 13а, последвана от такава по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, след което адм. орган следва да се произнесе по заявлението. От приетата по делото СТЕ не може да се направи друг извод, освен че за възстановения с решението на ОСЗ имот няма изготвен кадастрален план, за да се определи точното местоположение и граници на имота, при което следва да се проведе процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, за издаването на исканите и необходими за довършване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, документи. Провеждането на процедурата по чл. 13 е правомощие и задължение на органите на общината. Дали при извършеното заснемане на имота от "Интерфейс " ЕООД не са спазени изискванията на Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003 г. на МРРБ е въпрос, който би могъл да се поставя в производство по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, не и в настоящото. Освен това оспореният отказ не съдържа доводи за невъзможност за определяне на точното местоположение и граници на имота, а е постановен на съвсем друго основание, което между другото предполага установено точно местоположение на имота/идентичност между заявения от наследниците на Стефан Иванов Балевски имот и имота на Стоян Конов по представения нот. акт на последния /, тъй като кметът е отказал издаването на исканите документи по съображения, че община Севлиево разполагала с решение № 483/15.05.2003 г. на ВКС, с което е оставено в сила решение № 300/27.11.2001 г. по гр. д. № 297/2000 г. на Габровския окръжен съд. От друга страна кметът на общината неправилно е приел, че с водените съдебни процедури за имота е признато правото на собственост на Стоян Неделчев Конов. Видно от мотивите на постановеното от ВКС решение № 483/15.05.2003 г., съдът е приел, че едва след издаване на решението на ПК/ОСЗ/ за възстановяване на имота в реални граници по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, отговарящо на изискванията на тази разпоредба, в което възстановеният имот бъде описан със статута, който има и индивидуализиран по местонахождение, категория, граници, съседи и площ, както и със скица на имота, ищците ще могат да се легитимират като собственици на процесния имот и да защитят вещните си права по съдебен ред. Постановяването на позитивно решение от ПК/сега ОСЗ/за възстановяване на спорния имот в реални граници, ще бъде нов факт, поради което силата на присъдено нещо на постановеното решение по предявения иск, няма да е пречка за провеждане отново на петиторна защита. Споровете за материални права, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се разрешават само по общия исков ред, но не и в административното производство, в каквато насока е постоянната практика на ВАС, включително Т. Р. № 5/18.10.2011 г. по т. д. № 8/2010 г. От друга страна, идентичност между имотите може да се установи едва след установяване на точното местоположение и граници на имота, признат за възстановяване с решение на ПК, сега ОСЗ. В подаденото заявление с рег. индекс и дата 94.3-766/09.10.2009 г. на община Севлиево, подадено от Иван Стефанов Иванов се иска издаване на скица и удостоверение във връзка с конкретно посочени решения на ОСЗГ-Севлиево по заявления за възстановяване на зем. земи, включително на наследниците на Стефан Иванов Балевски, а не за имот на Стоян Конов. Съдът правилно е приел, че правото на собственост се възстановява от друг орган-ОСЗ и кметът на общината не е компетентен да се произнася по него, но неправилно е приел, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена жалбата и са присъдени направените разноски на общината и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения отказ и делото да се върне като преписка на адм. орган за произнасяне по искането за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ЗСПЗЗ, след провеждане на процедура по чл. 13а и чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Данни за направени разноски от касационния жалбоподател не са представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,