Решение № 13558 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2010 г.

Решение № 13558 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Спасов Танчев от град София против решение № 984 от 16.04.2010 г., постановено по административно дело № 489 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град, I отделение, 17-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 418 от 23.06.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, гр. София, потвърдена с решение № РД 01-394 от 22.12.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София-град. С касационната жалба се оспорва законосъобразността на обжалваното решение на АССГ като се твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, гр. София, представляван в съдебно заседание от адвокат Янев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АССГ по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Кирил Спасов Танчев заповед № 418 от 23.06.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, гр. София, потвърдена с решение № РД 01-394 от 22.12.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София-град, с която е наредено да бъде изплатена на жалбоподателя еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в размер на 275,00 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, като са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че заповедта на директора на ДСП-Възраждане, София е издадена в изпълнение на решението от 15.01.2008 г. по административно дело № 02193 по описа за 2006 г. на СГС, АК, III-ти "з" състав, с което е обявена за нищожна предходна заповед на ДСП-Възраждане, с която на Кирил Спасов Танчев е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, необходима за покриване на разноските по погребението на съпругата му и е върната преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по направеното искане. Прието е, че размерът на отпуснатата със заповед № 418 от 23.06.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, гр. София парична помощ от 275 лева е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, съгласно която еднократната помощ по ал. 1 на същия чл. е до петкратния размер на гарантирания минимален доход, който съгласно ПМС № 51/29.03.2005 г. за процесния период възлиза на 55 лева. Решението на Административен съд София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора, че като не са му изплатени разноски за погребението на съпругата му в първоначално претендирания размер от 1000 лева, който с касационната жалба е завишен на 1397 лева, административният орган и първоинстанционният съд са нарушили чл. 10, т. 4 от Спогодбата за сътрудничество в областта на социалната политика между РБългария и Полската народна република (отм.) (ратифицирана с Указ 484, обн. в "Известия", бр. 96/1961 г., влязла в сила на 1 април 1962 г.). Обжалваната заповед е издадена при действието на Спогодба между Република България и Република Полша за социално осигуряване (ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 30.11.2005 г., ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г., издадена от МТСП, обн. ДВ, бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила за РБ от 1.11.2006 г.), с влизане в сила на която е прекратено действието на Спогодбата от 1962 г. Според чл. 22 на действащата спогодба, озаглавен "Право на помощи при смърт", Компетентната институция на всяка от договарящите страни определя правото на помощ при смърт и я изплаща съгласно прилаганото от нея законодателство. Ето защо, като е определена и изплатена на касатора парична помощ за погребението на съпругата му в максималния размер по чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на заповед № 418 от 23.06.2008 г. на директора на ДСП - Възраждане, гр. София. По изложените съображения касационният състав на ВАС приема, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на Административен съд София-град като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,