Решение № 8198 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15741/2010 г.

Решение № 8198 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15741/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екоиндъстрис 2007" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против решение № 1222/27.08.2010 г. по адм. д. № 1974/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт № 160-900452 от 21.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 699 от 19.10.2009 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта му с която на "Екоиндъстрис 2007" ЕООД, за отчетен период м. ноември 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 607,60 лв. по данъчна фактура № 2388 от 19.11.2008 г., издадена от "Екоинвест" ООД - гр. Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд се е позовал на установените по делото факти и наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 45, ал. 3 от ЗДДС - освободена доставка. Решението е правилно. В хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред е установено, включително и с приета по делото експертиза, че отразените разходи, осчетоводени по сметка 613, с предмет по данъчна фактура № 2388 от 19.11.2008 г., представляващи ремонти и подобрения недвижим имот - сграда, на основание чл. 97 от ЗС са станали част от недвижимия имот към момента на прехвърлянето му и същите е следвало да намерят отражение в цената по сделката, осъществена с нотариален акт № 134/19.11.2008 г., т. VIII, рег. № 11280, нот. д. № 1383/2008 г. на нотариус с район на действие - Пазарджишки районен съд, за която дружеството - жалбоподател е избрало продажбата на сградата да бъде освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, от което следва, че всички направени до момента ремонти и подобрения, като част от недвижимата вещ, е следвало да бъдат обложени по същия ред и поради липса на облагаема доставка, данък добавена стойност не се начислява и респективно, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е потвърдил извода на административния орган за приложимата правна норма - чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Оспорващият е поддържал твърдението, че въпросните разходи, са отчетени с издаването на друга фактура, различна от тази за покупката на имота, представляващ УПИ с построена сграда в него, като разходи направени във връзка с реконструкция на съществуващите сгради, която ще превърне процесния обект в изцяло нов "цех за рециклиране на пластмаси". Правилно тези твърдения на жалбоподателя са били приети за неопровергаващи законосъобразността на оспорвания РА. Съдът се е позовал на безспорно е установени по делото факти, включително и с приета по делото съдебно-техническа експертиза. Установено е, че данъчната основа по процесната фактура № 2388 от 19.11.2008 г., издадена от "Екоинвест" ООД, включва общата стойност на закупени от това дружество строителни материали и получени строителни услуги, вложени в "преустройство на съществуващи сгради в цех за рециклиране на пластмаси", извършвано съобразно Разрешение за строеж № 501 от 19.12.2006 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, издадено на "Екоинвест" ООД. Строителните материали са вложени в строежа от собственика на имота до 19.11.2008 г., когато правото на собственост върху недвижимия имот и съществуващата сграда е прехвърлено от "Екоинвест" ООД на "Екоиндъстрис 2007" ЕООД с посочения по-горе нотариален акт. Към момента на продажбата, строителните дейности в обекта са били приключени от "Екоинвест" ООД, посредством влагане на материали и труд в ремонта и преустройството на собственият му недвижим имот. Ремонтните дейности нямат самостоятелно съществуване, различно от сградата в която са вложени и поради това, че те не са самостоятелни обекти, след влагането им в сградата при осъществяване на нейното преустройство, те стават част от нея, респективно някои от тях - принадлежности към главната вещ и съответно следват съдбата на тази главна вещ при извършване на разпоредителна сделка с нея. В случая е без значение етапа на завършеност на ремонта и преустройството на сградата до 19.11.2008 г. - момента на продажбата. След като издадената фактура, по която е ползван данъчен кредит е със същата дата, на която е извършена продажбата на имота, сградата и вложените в нея материали и СМР са били собственост на "Екоинвест" ООД, съобразно принципа на приращението и съответно са били обект на разпоредителната сделка, извършена между продавача "Екоинвест" ООД и купувача "Екоиндъстрис 2007" ЕООД с Нотариален акт№ 134 от 19.11.2008 г. Видно от извършената сделка с посочения нотариален акт, страните по никакъв начин не са заявили, че отделни части от сградата, строителни материали или СМР вложени в нея, се изключват от продажбата на имота и съответно ще бъдат предмет на отделен договор. Към момента на изповядване на сделката с нотариален акт - 19.11.2008 г., дружеството е избрало продажбата на сградата да бъде освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, от което следва, че не е налице облагаема доставка, за която да възникне право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,