Решение № 3539 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2015 г.

Решение № 3539 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Антон Михов Радойнов и на неговия пълномощник срещу решение № 5740/19.05.2015 г. по адм. д. № 15067/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Висшият съдебен съвет чрез своите процесуални представители намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът-административният ръководител на Военно-окръжна прокуратура не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 54.1. от протокол № 48 от 30.10.2014 г., с което е потвърдена заповед № 518 от 29.09.2014 г. на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура, гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението, с което ВСС е потвърдил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Фактите и обстоятелствата от значение за случая са изяснени и конкретизирани в хода на дисциплинарното производство, обективирани са в доклада на специално назначената комисия и в заповедта на административния ръководител. Фактическите и правните съображения за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат и в предложението на Комисията по дисциплинарни производства /КПД/ и в протоколирания доклад на заседанието на ВСС. Доказано е неизпълнение на служебните задължения на прокурора по чл. 10, ал. 3 и по чл. 11 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между Прокуратурата на Република България и военната полиция и по чл. 234, ал. 3 и 4 от НПК. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание. Останалите подробни забележки от страна на административния ръководител към поведението на прокурора и качеството на актовете му, подробно изложени в оспорената заповед, не са относими към дисциплинарните нарушения по чл. 10, ал. 3 и по чл. 11 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. и чл. 234, ал. 3 и 4 от НПК, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Бездействията не са оправдани от обективни фактори, съставляващи пречка за упражняване на контрол върху разследващия полицай и спазване на процесуалните срокове. Наказанието е наложено за проявено виновно бездействие без данни за натовареност на магистрата, възпрепятстваща срочното изпълнение на служебните му задължения. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че по преписка № 114/30.01.2014 г. е изготвил доклад с искане за удължаване на срока 15 дни след изтичането на 27.04.2014 г. на предишния удължен срок, което е резултат от неупражнен контрол по отношение на органа, извършващ проверката. Преписка 169/2014 г. е заведена на 12.02.2014 г. във ВОП и е разпределена на жалбоподателя. Жалбоподателят е дал 30 дни срок за проверка на полицията, но не е упражнил контрол върху органа, извършващ проверката, което е забавило доклада му като наблюдаващия прокурор. Той е поискал удължаване на срока с изготвения доклад 35 дни по-късно, след като изтекъл разрешеният от административния ръководител срок. По преписка № 304/2014 г., разпределена му на 12.03.2014 г., е дал указания на разследващия орган преписката да му се върне в 3-дневен срок, но не е проконтролирал това си разпореждане и едва на 8.05.2014 г. е изготвил постановление за възлагане на проверка по преписката и искане за удължаване на срока. Поради несвоевременно упражнен контрол има липса на удължаване на срока за проверка от 30 дни. Такива нарушения са установени и по други преписки, поради което е прието, че прокурорът не е упражнил необходимия контрол върху органа, извършващ проверката и срока за извършването - нарушение на чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между ПРБ и военна полиция. Със заповед № 518 от 29.09.2014 г. на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура, гр. София, на прокурор Антон Михов Радойнов е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Допуснатите дисциплинарни нарушения са квалифицирани по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения - с оглед констатираните бездействия при организацията на работата и взаимодействието с разследващия орган. С решение по точка 54.1. от протокол № 48 от 30.10.2014 г., взето на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет е потвърдил наложеното дисциплинарно наказание, като се е съобразил с предложението на Комисията по дисциплинарните производства. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е изложил съображения за мотивираност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Правилно е посочено, че фактическите и правните съображения за налагане на дисциплинарно наказание се съдържат в предложението на КДП и в протоколирания доклад на ВСС. Видно от протокола от заседание на ВСС изказано е мнение, че мотивите на комисията са подробно изложени под проекта на решението. Приложена е цялата преписка, като възражението на касатора, че Инструкцията не е приложена в административното производство и след като този нормативен акт не е представен пред ВСС, той не би могъл обосновано и обективно да приеме за доказано посоченото в заповедта на административния ръководител неизпълнение на служебните задължения настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Като нормативен акт същият е могъл да бъде известен на членовете на ВСС. Настоящата инстанция счита и възражението на касатора за извършени от дисциплинарнонаказващия орган допуснати нарушения, състоящи се в изменение и допълване на констатациите от доклада на назначената комисия за неоснователно. В този аспект съдът е приел, че административният ръководител като компетентен орган по чл. 311, ал. 1, т. 1 от ЗСВ не е длъжен да възприема изцяло констатациите и изводите, направени от помощния орган - специално назначената комисия за извършване на проверка, относно наличието на дисциплинарно нарушение. В компетенциите на административнонаказващия орган е да извърши самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата в рамките на приложимия материален закон. Преценените факти сочат на установявания, съобразно които административнонаказващият орган е направил извод за извършени нарушения. Първоинстанционният решаващ съд не е повторил мотивите на административния ръководител в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", както се твърди в касационната жалба, а е изложил свои мотиви по съществото на спора, направил е анализ на доказателствата и тяхното значение за решаването на спора същество, както и анализ на допуснатите нарушения на служебните задължения през призмата на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от Инструкцията относно организацията на взаимодействието между Прокуратурата на Република България и военната полиция. За удължаване на срок на проверка от административния ръководител до 6 /шест/ месеца следва да е налице своевременен доклад на прокурора, а същият е задължен да контролира изпълнението на разпорежданията си. Тези задължения в конкретния случай не са изпълнени. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че бездействията не са оправдани от обективни фактори- например отпуск по болест или прекомерна натовареност, поради което не е налице обективна пречка за упражняване на контрол върху разследващия полицай и спазване на процесуалните срокове. В разглеждания аспект представената комплексна оценка не променя констатацията за извършеното дисциплинарно нарушение в хипотезата на проявено виновно бездействие. За това дисциплинарно нарушение е наложено и съответното наказание. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за валидност и законосъобразност на оспорения акт за съответен на материалния закон. Допуснато е неизпълнение на служебни задължения, който факт е доказан и мотивиран с обжалваното решение. Неизпълнението на служебни задължения има за правна последица налагане на дисциплинарно наказание. При определянето му първоинстанционният съд е преценил, че са изпълнени предпоставките на чл. 309 ЗСВ, като е взета предвид тежестта на нарушението. Изводът на решаващия съд, че някои от описаните нарушения не са установени, не води до друг изход досежно определяне на дисциплинарното наказание. Наложеното най-леко такова, а именно "забележка", както правилно е посочено в обжалваното решение, е в законово очертаните рамки и в съответствие с целта на закона. С оглед изтъкнатите съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, материално и процесуално незаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,