Решение № 8768 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2022 г.

Решение № 8768 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. М., против решение № 99 от 1.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2551/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците- В. В. и Ж. В., чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Не претендират разноски. Ответникът- "Електроразпределение Юг" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас, е отхвърлил жалбата на Ж. М. срещу Решение № 709/29.09.2021 г., на КЗД- първи специализиран заседателен състав, по преписка № 176/2019 г., с което по оплаквания на Гигова за дискриминация, осъществена на основата на признак "етническа принадлежност", и подбуждане към дискриминация по см. на чл. 5 от закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, КЗД: -установява, че ответната страна- Ж. В., не е осъществила дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признак "етническа принадлежност". -установява, че ответната страна- В. В., не е осъществил дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признак "етническа принадлежност". -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-1882/11.06.2019 г. и допълнения към нея изходящ № 44-00-2171/2.07.2019 г., подадени от Ж. М., като неоснователна. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, при спазване на общите процесуални правила, както и на особените такива по чл. 50 и сл. ЗЗДискр. По отношение спазването на материалноправните разпоредби съдът е счел за правилен извода на КЗД за наличие на признак по чл. 4 ЗЗДискр., както и за допуснат от В.и неблагоприятен за М. резултат, изразил се в изключване на захранването с електричество на имота й. Приел е за обоснован извода на КЗД за липса на основания да се приеме, че неблагоприятните последици за М. са имали за своя причина етническата й принадлежност. Съдът е посочил, че не е установено лица от друга етническа принадлежност да са отказали да заплащат необходимите разходи и захранването им да не е било изключвано, което би сочило на неравно третиране. Според АС-Бургас основателно е прието от КДЗ, че посочването на етническата принадлежност в случая е единствена цел идентификация на лицето, следствие и от обществените нагласи, според които [етност] винаги е бил приет добронамерено и с уважение, а споменаването на [произход] произход или етнос не се възприема негативно. Съдът е достигнал до извод, че доколкото обществените отношения, в които жалбоподателката участва се развиват по нежелан за нея начин, то това не е резултат от етническата й принадлежност. Решението на АС-Бургас е неправилно. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспореното решение на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата до КЗД и допълнително приложение към същата от 2.07.2019 г., Ж. М. е навела оплаквания за неравно третиране от Ж. В. по защитен признак "етническа принадлежност" по чл. 4 от ЗЗДискр., и за подбуждане от дискриминация по см. на чл. 5 ЗЗДискр, осъществено от В. В.. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. В настоящия случай възприетото от жалбоподателката качество "етническа принадлежност" се обосновава с [етническа принадлежност]. При тези обстоятелства КЗД е образувала производство по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., като с разпореждане от 05.07.2019 г. е образувана преписка № 176/2019 г., разпределена на първи специализиран постоянен заседателен състав, който е определил председател на състава и докладчик. Изпратени са съобщения до страните и са изискани доказателства. В изготвения доклад-заключение по преписката е възприето, че оплакванията на жалбоподателя са за дискриминация по признак "етническа принадлежност" по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и подбуждане към дискриминация по см. на чл. 5 от с. з.. В хода на производството Ж. М. е направила допълнение към жалбата от 10.02.2020 г. Проведено е открито заседание на КЗД, с променен заседателен състав на 27.05.2021 г., на което заседание е даден ход на преписката, събирани са доказателства и преписката е обявена за решаване. Жалбоподателката е представила на КЗД писмена защита от 10.06.2021 г., в която е заявено, че към ел. мрежата на процесната местност са включени много нови абонати- всички не арменци по националност като е потвърдила, че причината за сезиране на КЗД е пряка дискриминация на етническа основа и подбудителство към такава. При така проведеното производство, КЗД е приела процесното Решение № 709/29.09.2021 г. по преписка № 176/2019 г. без да изясни спора от фактическа и правна страна относно фактическия състав на заявеното от жалбоподателката подбуждане към дискриминация от лицето В. В.. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. При такова дискриминационно поведение следва да е налице действие на даден субект, обективирано в изявление, насочено към трети лица, с цел мотивиране адресатите на изявлението към осъществяване на неблагоприятно третиране спрямо други субекти, индивидуализирани от подбудителя, основано на признак на различие. Няма данни в проведеното от КЗД производство да са събирани доказателства за изясняване фактическата обстановка, свързани със заявеното подбуждане към дискриминация. Като следствие в постановеното решение на КЗД по чл. 66 от ЗЗДискр. не се съдържат фактически и правни основания за издаването му съобразно т. 2 на чл. 66 от ЗЗДискр., свързани установяване и изследване на посочената форма на дискриминация. Липсват изложени мотиви от органа налице ли са извършени действия от В. В., посочени в 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., и осъществено ли е от този субект насърчаване към пряка дискриминация срещу Ж. М. на основата на сочения от нея защитен признак "етническа принадлежност". Съответно формиран ли е умисъл в трето лице за осъществяване на неравно третиране спрямо М. основано на дискриминационно отношение, и съществуват ли отношения между подбуждащия и подбужданото лице, които да дават възможност и да благоприятстват извършването на дискриминация от подбуждания. Казано по друг начин, следва да се установи съществуват ли между двете лица (подбуждащ и подбуждан) лични, социални, служебни или друг вид отношения, създаващи условя за едностранно въздействие върху подбуждания, формиращи поведение, засягащо правото на равно третиране по отношение на М. на основа на сочения от нея защитен признак. На следващо място, в конкретния казус КЗД не само не е изложила мотиви в горния смисъл, но в процесното решение на КЗД липсват и годни мотиви по смисъла на изискванията за форма, които да обосновават извода на КЗД, обективиран в диспозитива на акта на АО. Решение № 709/29.09.2021 г. по преписка № 176/2019 г. се състои от осем страници изложение относно развитието на административното производство, изявленията на страните и цитиране на правни норми, а съжденията на органа, обективирани на половин страница, представляват описание местоположението на имота на жалбоподателката, твърдения на страните, и показанията на свидетели в административното производство. Окончателният формиращ извод на АО, обективиран в едно изречение, е изцяло неадекватен спрямо останалото изложение в акта. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, вкл. на чл. 66, т. 2 ЗЗДискр., което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. АС-Бургас не е констатирал липсата на мотиви в решението на КЗД при така установените факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата по съображения, несподелими от настоящата инстанция. На основание горното първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 380 лева общо, от които 40 лева държавна такса за първоинстанционното и касационното производство и 300 лева заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 г. с адвокат Х. Тодорова, за чието заплащане следва да се осъди КЗД Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение