Решение № 2970 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2014 г.

Решение № 2970 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 565 от 27.02.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1847 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Българско сирене"АД, със седалище и адрес на управлението гр. Харманли, ул. "Г. Делчев" № 1, представлявано от Христо Василев Овчаров, е отменен Ревизионен акт № 16251100401/21.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 556 от 18.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", понастоящем Д"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 83 290,09 лв. главница и са начислени съответните лихви от 26 480,99 лв. за данъчни периоди през 2009, 2010 и 2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалността на процесните доставки на горива и сухо мляко. Неправилно съдът приел, че е доказано предаването на родово-определената стока с доставчик "ДСА" ЕООД-доказана била само потенциалната възможност на този доставчик да достави стока от вида на фактурираната. Не били съобразени РА на доставчика и направените там констатации, както и без основание било кредитирано заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която фактурираното гориво от този доставчик е използвано в икономическата дейност на ревизираното дружество. Съдът не съобразил, че назначените лица, посочени като работещи на бензиностанцията, от която е доставено горивото по фактурите на "А Комерс" ЕООД, не са били назначени на такива длъжности, а касовият апарат на дружеството доставчик е регистриран за обект в гр. София. Необосновани са изводите на съда и по отношение на доставчиците "Милбекс" ЕООД и "Флентпром" ЕООД по фактурите за сухо мляко. Необосновани, въз основа на представените доказателства, са фактическите изводи за транспортиране на стоката от ревизираното дружество. Заключението, че предметът именно на тези доставки е използван в производствената дейност на ревизираното лице не е обосновано също. Цитира се съдебна практика на СЕС, по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която реалността на доставките е условие, без което не може да възникне право на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Българско сирене" АД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на гориво и сухо мляко по фактурите на посочените по-горе доставчици за описаните данъчни периоди като първа предпоставка за признаване на ревизираното дружество-получател по фактурите, на право на данъчен кредит. За да уважи изцяло жалбата на дружеството, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение е доказан. Този извод съдът е направил при задълбочено обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните писмени доказателства, съдебно-счетоводни и съдебно-техническа експертизи. Съдът е взел предвид, че ревизираното лице е представило в подробни описи процесните фактури с приложени към всяка приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане по банков път, писмени обяснения на представляващите доставчиците, пътни листа и доказателства за налични превозни средства за транспортиране на стоката от получателя. Приел е, въз основа на тези доказателства, че предаването на родово-определената стока е доказано. Съдът е приел, въз основа на неоспорените съдебни експертизи, че е доказано използването на предмета на процесните доставки в независимата икономическа дейност на лицето, както и че съмненията относно стоковия и персонален капацитет на доставчиците да извършат доставките не може да се възлага в тежест на получателя по реално извършените доставки, съгласно тройната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Решението е правилно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че съгласно съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, реалността на доставката по фактурата, по която се претендира право на данъчен кредит е необходимо условие за възникване на претендираното право. В същата практика обаче последователно се поддържа, че реалността на доставките е фактически въпрос, който следва да бъде решаван от националния съд, съгласно правилата за доказване по националното доказателствено право. В случая, направените от първоинстанционния съд фактически изводи, че прцесните фактури отразяват действителни данъчни събития, са обосновани на събраните доказателства. Относно доставките на "ДСА" ЕООД, съдът подробно е обсъдил наличието на приемо-предавателен протокол към всяка фактура, складови разписки за заприходяване на тежкото гориво в склад на "Българско сирене" АД, акцизни документи към всяка една фактура, издадени от производителя на горивото - "Инса ойл" ООД, материални картони за съхранение на тежки горива; свидетелства за калибриране на резервоари, според изискванията на БДС, издадени на "Българско сирене" АД, складови разписки /л. 1978-1999, л. 2000-2014, л. 2694-2711/. Предвид това, не е основателно касационното оплакване, че пред съда е установено единствено безспорното обстоятелство, че доставчикът е разполагал със стоков капацитет да достави фактурираното количество тежко гориво. Ревизионният акт на доставчика и направените в неговите мотиви констатации не са абсолютно доказателство за верността на тези фактически констатации. В съдебното заседание на 27.01.2014 г. при приемането на заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е заявило, в присъствието на процесуален представител на ответника, че не е имало друго доставено гориво освен процесното, а в заключението е извършена преценка колко време инсталациите на ревизираното предприятие могат да работят с това гориво. Съдът е съпоставил това заключение и с доказаното наличие на резервоари за гориво, които според вещото лице са били празни за приемане на първата доставка на посочения доставчик. Не е оправдано касационното оплакване, че фактите, че назначените лица, посочени като работещи на бензиностанцията, от която е доставено горивото по фактурите на "А Комерс" ЕООД, не са били назначени на такива длъжности, а касовият апарат на дружеството доставчик е регистриран за обект в гр. София, сами по себе си изключват реалността на доставките по фактурите на този доставчик при наличието на всички останали, обсъдени подробно от съда доказателства за обратното. Неоснователни са касационните оплаквания относно доставките на сухо мляко на "Милбекс" ЕООД и "Флентпром" ЕООД. При приемането на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е потвърдило заключението си, че фактурираното сухо мляко по процесните фактури е използвано в основната дейност на ревизираното дружество, като част от него е използвана веднага, а друга - за по-продължителен период. Вещото лице е установило и налични количества стока, след приспадане на бракувано количество от нея. Съдът с основание е съобразил, че към всяка от фактурите на тези доставчици са представени търговски документ, специфициращ доставката, а също придружаващ сертификат за анализ на сухото мляко, издаден от съответния предходен доставчик. Вещите лица по съдебно-техническата и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза са дали категорични заключения, неоспорени пред първоинстанционния съд, че процесното фактурирано сухо мляко е използвано в дейността на ревизираното дружество, като при това са изследвани всички доставчици на сухо мляко за процесните периоди, количеството на вложеното в производството сурово мляко и количествата сухо мляко, използвано в това производство, съгласно приложимите рецепти и регламентирано количество за всеки продукт. При доказаното предаване на стоката и влагането й в производството на ревизираното дружество, представените още в ревизионното производство пътни листа, съответни по дати и удостоверяващи превози, извършени от ревизираното лице по маршрути между седалищатата на доставчиците и това на получателя по фактурите, са само допълнителни доказателства за реалното изпълнение на доставките, които преценени съвкупно с останалите доказателства обосновават направените от съда фактически изводи. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение