Решение № 18 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5824/2007 г.

Решение № 18 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5824/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Бургаският районен съд с решението си от 08.09.2003 г. по гр. д. № 851/99 г. осъдил Всестранната земеделска кооперация "Х" гр. Б. километър да предаде на М. И. П., Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. и С. И. П. владението върху имот № 0* от 15 573 дка и имот № 0* с площ от 12 687 дка, представляващи стопански двор на бившето ТКЗС "Х", заедно с построените върху тях сгради: административна четириетажна сграда със застроена площ 257.42 кв. м., административна триетажна сграда със стол за хранене и със застроена площ 703.79 кв. м., баня-тракторен стан със застроена площ 106.71 кв. м. площ-едноетажна сграда-културен клуб със застроена площ 356.70 кв. м. Със същото решение районният съд уважил исковете на наследниците на П. И. К. предявени на правно основание чл. 59 ЗЗД, като осъдил Всестранната земеделска кооперация "Х" гр. Б. километър /В./да им заплати обезщетение за ползването без основание на недвижимите имоти за времето от 01.01.1997г до 01.07.1997г по 2 000 лева за наследниците по коляно-общо 1/3 ид. част за М. И. П., Л. В. С. и П. В. П.: на Л. К. Д. - с права равни на 1/3 ид.част и общо на П. И. К. и на С. И. П.-общо 1/3 ид.част -на всички колене по 2 000 лева и по 116.67 лева лихва за забавата /от кога до кога не е посочено/. В тяхна полза е присъдил и направените по делото разноски. Отхвърлил предявеният от ответната Кооперация инцидентен установителен иск за собственост за принадлежещия към сградите терен. Бургаският окръжен съд с решението си от 11.06.2007 г. по гр. д. № 610/2006 г. след изпълнение указанията на ВКС, 4-то гр. отд., дадени в решение № 391/06 от 20.06.2006 г. по гр. д. № 3148/2004 г. постановил следното решение: приел за установено по отношение на Всестранната земеделска кооперация "Х" гр. Б. километър, че ищците-наследници на П. И. К., починал на 20.09.1940 г., са собственици на части от имот с № 070005 в местността "К" -по картата на землището на гр. Б., при граници: имот № 0*-стопански двор, собственост на държавата, имот № 0* стопански двор, собственост на наследниците на П. И. К., имот № 0*-път, държавна собственост и имот № 0* пътна мрежа държавна собственост, както и че са собственици на имот с номер 07006,находящ се в землището на гр. Б. м. "Калдаръма при съседи: имот № 0*-наследници на П. И. К. имот № 0* стопански двор, държавна собственост, имот № 0*-полски път, общинска собственост и имот № 0*-път, държавна собственост, който имот и неговите части оставали извън сградите с прилежащата площ, оцветени на скицата на вещото лице инж. Г извън (очертаните в кафяв цвят) ползвани от други субекти извън страните по делото части от тези имоти". Отхвърлил исковете за предаване владението върху изключените части от имоти с номера 070005 и 070006 и върху сградите с номера 03,04,05 и 06 по скицата на вещото лице инж. Г част от решението Съдът отхвърлил исковете, предявени в общ размер на 6 000 лева за присъждане на обезщетение за ползването без основание на спорния недвижим имот, обезсилел решението в частта в която съдът се произнесъл по предявения инцидентен установителен иск и прекратил производството по него и присъдил в полза и на двете страни направените по делото разноски. Недоволна страна от горното решение, е останала ответната. Всестранната земеделска кооперация "Х" гр. Б. километър гр. Б. е обжалвала решението в частта в която Бургаският окръжен съд уважил исковете за собственост върху частите от имоти с номера 070005 и 070006 по картата на землището на гр. Б. и в частта на решението в която я осъдили да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 517.40 лева. В касационната жалба се поддържа, че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм/. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, прие следното: Оплакванията са неоснователни. По безспорен начин по делото е било установено, че наследниците на П. И. К. са собственици на имотите предмет на спора-имот с № 0* и имот 070006 по картата на землището на гр. Б.. Макар и с тази нова номерация недвижимите имоти са били идентични на имоти с №, № 995 и 994 по старо към 1947г, заснемане и за тях с влязло в сила решение по гр. д. № 384/98г на Бургаския районен съд е било прието, че не са собственост на Всестранната земеделска кооперация "Х" гр. Б. км. Решението е постановено при участието на същите лица-наследници на П. И. К. -по отношение на които установителният иск за собственост е бил отхвърлен. Бургаският окръжен съд правилно е приел, че липсва сила на пресъдено нещо и че ищците по настоящето производство, като ответници по предходното гр. дело, не са можели да правят възражения за преклудиране на въпросите за собствеността. Вярно е че в отменителното решение на ВКС-Р № 391/06 от 20.06.2006г са дадени указания, които са изпълнявани от Бургаския окръжен съд при новото разглеждане на делото и съставът на ВКС е имал предвид именно разпоредбите на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ и тези по чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ: "Застроената част която не се възстановява на собствениците на имотите по ал. 2, т. 2 и т. 3 включва застроената площ на сградата и прилежащия терен". Защото на собствениците на земеделските земи се възстановяват правата върху тях и върху "незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС..."съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 11, ал. ал. 5 ППЗСПЗЗ възстановяване собствеността върху назастроените земи, разположени в границите на урбанизираните територии се възстановява съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е спазил нормата на ЗСПЗЗ като правилно е приел че се възстановява собствеността върху земеделските земи, включени в стопанските дворове на ТКЗС и че не се възстановява тази част от тях която е застроена-сграда и принадлежащата й площ.. Назначената по делото техническа експертиза е дала мнение за прилежащите към сградите площи, съобразявайки се с устройствените правила по ЗУТ и съответните наредби. За тези части меродавно е решението на съда, с което е прието чия собственост са тези части и останалата незастроена част. И процедирането по този начин не отнема възможността на заинтересованите страни, след одобряване решението на съответната техническа служба на Община Б. от нейния кмет, да се обжалва по реда на АПК. Несъстоятелни са оплакванията за необоснованост на въззивното решение в частта в която било прието заключението на вещото лице, което не било в състояние да се съобрази с указанията на ВКС и да даде заключение за това "могат ли и как да се образуват въз основа на това УПИ, като се спазят изискванията на ЗУТ за лице, площ, излаз на улица и пр." Вещото лице е дало заключение от което въззивният съд е направил извод, че незастроената площ би могла да се обособи в нови устройствено-териториални единици. А за застроената площ, се отнася разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ - т. е - че това е задължение на техническите служби към общините и че техните решения се одобряват със заповед на кметовете, които подлежат на обжалване по АПК. Аналогична разпоредба се съдържа в § 6, ал. 7 от Преходните разпоредба към Закона за устройство на територията според която "Плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделските земи и земи и гори от горския фонд се ползват за изработване на устройствени схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта на съответната територия". Върховният касационен съд счита, че решаващият съд не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила като не обсъдил всички искания на Всестранната земеделска кооперация "Х" по повод заключенията на техническата експертиза. Това той не е бил длъжен да направи и не е бил длъжен да се съобрази с тях, както не е длъжен и да възприема една или друга експертиза. Негово суверенно право е да приеме или да не приеме доказателства по делото.. В конкретния случай вещото лице е изпълнило поставената задача и Бургаският окръжен съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила възприемайки неговото заключение. Защото както е посочено в него "конкретното решение е предмет на подробна градоустройствена разработка", която не е била предмет на делото. Тази разработка се изпълнява след като съдът се произнесе за наличието на реална реституция на земеделската земя и конкретно на каква част от нея. Решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е обосновано и законосъобразно. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд