Решение № 4979 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2017 г.

Решение № 4979 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. С. срещу решение № 161 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 559/2016 г. на Административен съд - Д. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се иска неговата отмяна, със законните последици. Ответникът – кмет на О. Б., в писмен отговор по жалбата, чрез юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски –юрк. възнаграждание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност и обоснованост на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № 1102/26.09.2016 г. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 24, т. 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на О. Б., на [фирма] е разпоредено да премахне незаконно поставен преместваем обект "за бързо обслужване-плажни артикули " от 25 кв. м., разположен върху ПИ [номер] по КК на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, след обсъждане на приетата без оспорване по делото СТЕ, че процесния обект е със значително надвишен обем в сравнение с Разрешение за поставяне № 3/16.03.2015 г. – разрешен обект от 6 кв. м. За изградения и съществуващ на място преместваем обект от над 25 кв. м. липсва надлежно разрешение за поставяне, още повече, че той съставлява един модул- контейнер с общ покрив, обособен с вътрешна преграда. Решението е правилно и законосъобразно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. приетата без оспорване по делото СТЕ. Въз основа на тях съдът е изградил законосъобразни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане, въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени "без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение". Наличието на втората хипотеза е безспорно установено по делото, тъй като описаната и измерена квадратура на обекта "За бързо обслужване – плажни артикули" е 25 кв. м. и дори надвишава тази квадратура, а Разрешение за поставяне № 3/16.03.2015 г. е за обект от 6 кв. м, т. е. процесният преместваем обект е поставен в отклонение от разрешението. Именно тази втора хипотеза на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е установена и приложена от фактическа страна в административното производство, като фактическите констатации не са оборени от оспорващия ЕТ в съдебната фаза. С оглед на горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,