Решение № 16004 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2016 г.
ВАСIII отделение28.12.2017 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 750 от 31.05.2016 г. по адм. дело № 137/2016 г. на Административен съд - Б. в обжалваната част. ОСЪЖДА Б. Д. "Западнобеломорски район"-гр. Б. да заплати в полза на ЕТ "М. Р." ЕИК ********* разноските по водене на делото в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16004 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на директора на Б. Д. "Западнобеломорски район" срещу Решение № 750 от 31.05.2016 г. по адм. дело № 137/2016 г. на Административен съд - Б. в частта, в която е отменено Решение № ПО-01-5 от 13.01.2016 г. на директора на Б. Д. "Западнобеломорски район" и са присъдени разноски в размер на 650 лв. в полза на ЕТ "М. Р.". Направени са оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са аргументи, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден, без да е спазена разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - ЕТ "М. Р." се представлява от адв. Богоева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № ПО-01-5 от 13.01.2016 г. на директора на Б. Д. "Западнобеломорски район" за прекратяване на Разрешително за водовземане от подземни води № 41590041/13.06.2008 г., продължено с Решение № ПО-01-113/22.07.2014 г., издадени от директора на Б. Д. "Западнобеломорски район". За да прекрати действието на разрешителното, административният орган е приел, че имотът, по отношение на който е издадено, е продаден от титуляря на разрешителното и е изпълнена хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Административният съд е отменил решението за прекратяване на действието на разрешителното поради неизпълнение на материалноправните предпоставки за издаването му. Решението е правилно с уточнението, че процесният административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 159, т. 3 от АПК поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Произнасянето на административния орган при неизяснени факти и обстоятелства препятства контрола за материална законосъобразност на административния акт. Разрешителното за водовземане касае имот с планоснимачен № 020006 - според разрешителното в този имот се намира както мястото на водовземане - сондажен кладенец, така и мястото на водоползване - водоснабдяваните обекти: бензиностанция, газостанция и автомивка. Предмет на покупко-продажбата е ПИ I - 200036, поземлен имот с кадастрален № 200036, за който е отреден парцел първи, както и построените и находящи се в имота газостанция и бензиностанция, кафе, кабелна мрежа НН, площадкови ВиК мрежи, външен водопровод, външно елзахранване и мачтов трафопост, обществена тоалетна. Видно от приложената по делото скица, ПИ I - 200036 не е идентичен с имот с планоснимачен № 020006, а двата имота са съседни. По делото не е установено по безспорен начин местонахождението на водовземното съоръжение - дали сондажният кладенец се намира в имот с планоснимачен № 020006 така, както е посочено в разрешителното, или се намира в съседния на него имот, предмет на покупко-продажба. Относно местонахождението на водоснабдяваните обекти има противоречиви данни - според констатациите от процесния административен акт и от самото разрешително водоснабдяваните обекти се намират на територията на имот с планоснимачен № 020006, а според нотариалния акт се намират на територията на ПИ I - 200036. По делото не са представени други доказателства относно местонахождението на водоснабдяваните обекти. Нито в административното производство, нито в съдебното производство административният орган е оспорил истинността на представения с преписката нотариален акт. Въпреки това, като се позовава на същия този нотариален акт административният орган обосновава извод за продажба на имот, различен от описания в нотариалния акт. Според административния акт предмет на покупко-продажбата е имот с планоснимачен № 020006, а в нотариалния акт е вписан друг имот - ПИ I - 200036. В чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ са регламентирани две основни хипотези на прекратяване на действието на разрешителното. Първата е налице при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение. Втората е изпълнена при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. В случая административният орган се позовава на първата хипотеза по чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, без да конкретизира коя от двете алтернативи на първата хипотеза е налице - дали е продаден недвижимият имот, в който се намира водовземното съоръжение или недвижимият имот, в който се извършва дейността и се намират водоснабдяваните обекти. Като фактическо основание сочи, че е продаден имотът, в който едновременно се намират и водовземното съоръжение, и водоснабдяваните обекти, т. е. този, в който се извършва дейността. Тази констатация не е подкрепена с доказателства. Имотът с планоснимачен № 020006, по отношение на който е издадено разрешителното, както решението за прекратяване на разрешителното, в действителност не е предмет на покупко-продажба, а е съседен на продадения имот. Неверните и непълни фактически установявания сочат на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила - не е спазен чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При издаване на акта е допуснато съществено процесуално нарушение - отменително основание по чл. 159, т. 3 от АПК, а не както е посочил първоинстанционният съд - противоречие на материалноправните предпоставки - отменително основание по чл. 159, т. 4 от АПК. Независимо от неправилната квалификация на основанието за незаконосъобразност на административния акт, съдът е достигнал до правилен краен извод за неговата незаконосъобразност и като го е отменил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Съобразно изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноските по делото, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,